Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Грани Агни Йоги (1)
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне

Ноември

272. (1 ноември). Сине Мой, ако си решил твърдо да достигнеш до края, ти няма да предпочетеш призраците на Майя пред Моята близост. Преходите по дългия път могат да бъдат различни, мака че целта си остава една и съща и ако преходът е тежък, иби уморителен, или скучен и блед, всичко това не променя крайната цел. И не в един само преход, макар и тежък, е целта и смисъла на пътешествието. Затова, колкото и труден да е един определен отрязък от пътя, все пак трябва да се върви, не изменйки на себе си и не поставяйки безсмъртната си душа в зависимост от мяркащите се случайни и временни изгледи, условия или спътници, които са също временни. Дори и това ще мине — това е мъдрото правило на живота, необходимо за дългия път. Предупредих, че пътят е труден и не съм обещавал розови въздушни замъци. Помниш ли, казах: изоставен от всички, изоставил вещите, ще достигнеш до моя ден. По човешки ти се иска благополучие и покой, но благополучието е смърт за духа, а покоят означава застой и опасност от разложение. По-добре е да побързаш гладен и в студа и по камъните, късащи обувките, но да запазиш огъня на духа. Трудностите са само стъпала. Духът се издига във вечността, в царството на безпределната Светлина. Не много години борба и труд на Земята и дълги години в надземния свят. Трудностите на текущия живот ще преминат, както са преминали онези, коитоса били по-рано, а всичко, което е наоколо, ще се смени с ново. Ландшафтът и пейзажите на пътя ще станат други и спътниците няма да бъдат същите, и пътят ще стане по-лек в един момент. Трябва да се помни едно — колкото си по-нависоко, толкова е по трудно да се изкачваш, а особено труден е завършващият преход. Само завършилият пътя дух знае колко е труден той. Но Владиката е на стража. И е готов да протегне ръка, когато трудностите надвишават възможностите на духа. Но духът е силен и силата му е неизчерпаема, когато е извикана съзнателно за действие. С нея и върви, със силата на духа. С нея ще достигнеш до мен.

Виното нарушава хармонията на центровете и подтиска волята и нейната способност да координира техните функции. При отделянето на астрала алкохолът, отслабвайки волята, я лишава от възможността да управлява точно движенията на тънкото тяло, което вече не й се подчинява така лесно, както обикновено. Наблюденията показват, че макар и волята да насочва тънкото тяло по определеното направление, то се отклонява от него и се мята встрани. Ясно е какво става с пияницата в сферата на движението на тънката му обвивка. Можем да я оприличим на сламка в буйна вода. Затова се дава и предупреждението за вредата от алкохола и опасностите, свързани с тази човешка слабост.

 

273. (2 ноември). Да стоиш на собствените си крака и да се придвижваш със собствени усилия е условие, което не може да се заобиколи. Всяко разчитане на чужди сили ще завърши с пълен провал. Това не изключва помощта на Учителя, която идва в последния момент, когато собствените ресурси са изчерпани до край. Всяка надежда за друга помощ донася разочарование. Възлагането е недопустимо, изисква се плаване в собствената лодка, макар и пробита. За известно време ученикът се оставя напълно сам, предоставен на собствените сили. Ако издържи това трудно изпитание — продължава по пътя, за да докаже своята пригодност и правото да премине в следващата степен; отстъпи ли — ще покаже, че не е готов. Не трябва да се придизвиква на бой драконът на всекидневието, тъй като той и без предизвикателство е готов да задуши всяка искрица на духа. Но да се отстъпва може единствено и само към тъмнината, за това и отстъплението е невъзможно. Остава пътят само напред. Ще свърши земната приказка и смисълът и значението на пътя ще се представят в цялата си дълбочина. Условията на Плътния свят ще останат назад и ще се наложи да се влезе в нов свят. Но с какво? Новият свят ще бъде според съзнанието. Това означава, че съзнанието трябва да се готви за него. Как да се обясни, как да се издълбае (жигоса) в съзнанието, как да се даде разбирането за това, че целият живот на Земята е само подготовка за живота в Надземния свят. И ако не се научим да се владеем тук, там ще бъде късно. Там вихрите на астрала ще грабнат и увлекат неумеещият да се владее човек, неподчинил астрала на волята си. Тук, тук и сега трябва да се използва всеки миг от живота, за да подготвиш себе си за живота извън тялото. Всяко качество на духа ще бъде опора, всяко кристалче огън, спестено в живота, ще бъде източник на сила, всяко и най-малко усилие да победиш своята немощ там ще разцъфти с огъня на достиженията. Затова ви казвам: борете се! В борбата нарастват силите. Няма условия, които могат да угасят огньовете в сърцето на силния дух. Слабостта не се прощава. Несломим е духът, убеден в смисъла на въплъщенията. Знанието за смисъла на пътя нека бъде по-силно от призраците на Майя. Не това, не това, което непрестанно се вихри наоколо, раждайки фантомите и призраците на тъмата, а Светлината, а победата над тъмата, а пътят към безпределността е очертан за тези, които вървят неотклонно и твърдо след мен.

 

274. (3 ноември). Макар че човек е постоянен обект на своите и чуждите внушения, той не умее, а главно не иска да се възползва съзнателно от този метод на въздейстие. Смятат, че за внушението са необходими някакви специални условия и напрежение, макар че всичко това е извънредно просто. Най-лесно от всичко е да се пребориш чрез внушение с привичките. Например, прииска му се на човек да запуши, или да си пийне, или да се подразни, или да продължи да прави хиляди ненужни и вредни неща. Как да се освободи от тях? С внушение, тоест с помощта на самовнушението. Трябва да се избере спокойно време, когато никой не пречи и да се съсредоточи мисълта върху това, което иска волята. Трябва да се създаде отчетлив образ на желаното действие и да се потопи в подсъзнанието с мисълта, че когато дойде моментът да се действа, ще действа силата, вложена в желания образ. През време на мисленето трябва да се помни, че в момента не ти се иска нито да пушиш, нито да пиеш, нито да се дразниш, че това действие се отнася за бъдещето, а в този момент не трябва да се отказваш да пиеш и не трябва да се отказваш от нищо, и не трябва да се бориш с нищо. Трябва да се заложи в дълбочината на съзнанието ясната, отчетлива и силна мисъл, че желанието за алкохол, никотин или дразнение няма да възникне, когато обикновено възниква и че внушението подсича това желание в самия корен. Необходимо е само силата на мисълта за това да превъзхожда силата на желанието за привичното действие. Такава силна е възможно да се прояви, защото искушението да се подчиниш на силата на привичката ще възникне по-късно и в момента на внушението не е необходима енергия за борба със самата привичка. По този начин е възможно да се събере такава сила на противодействие срещу вкоренената привичка, че желанието да угодиш на своята слабост може и изобщо да не се появи, когато настане времето тя да се прояви. Но трябва да се вложи цялата сила в мисълта на внушението. Вместо безплодни мечти за освобождаване от нежеланите привички, за самоусъвършенстване, за възпитание на характера и волята, вместо всички тези безплодни опити, може да се използва по-полезновремето за съзнателно и ефективно прилагане на метода на самовнушение. Късно е да се бориш с изкушението и слабостта, когато те се проявят вече в действие. Обикновено такава борба е непосилна. Но когато в тишина и мълчание, не измъчван в този момент от силата на привичката, човек събере цяата си мощ и я насочи към унищожаването на загнездилия се в неговата същност израстък на духа, кристализирал във формата на тъмен мислен образ на привичка, то огнената сила на съсредоточената сила може да я разруши до корен. Повтарям, не в момента на проявяване на нежелателната привичка, слабост или изкушение трябва да се бориш със тях, а тогава, когато тяхната сила се намира в бездействие. Защото човек не пие и не пуши, и не се дразни постоянно. И моментите на покой ще бъдат най-благоприятни, тъй като силата на внушаемата мисъл ще бъде насочена не за борба с изкушението, изправено в целия си ръст, а към неговата изкристализирала форма, впита в аурата на страдащия от дадената привичка човек. Полето на приложение на внушението е широко. То може да бъде приложено не само за изкореняване на нежеланите привички, но също така и за затвърдяване на желаните качества. Колко добри мисли и мечти са били предназначени за едно или друго качество на духа и все пак желаното не е било утвърдено. Грешката е била в това, че не е било приложено самовнушението. Трябва да се усили въздействието на мисълта с прилагане принципа на самовнушението. Може да се добави при това, че когато човек се научи да внушава на самия себе си необходимите мисли, то и другите хора ще се подчиняват лесно на въздействието на неговата мисъл. Но трябва да бъдем много внимателни с това въздействие, тъй като то е оръжие с две остриета и обратния удар не може да бъде избегнат. Чуждата воля е свободна и да се посяга на нея е недопустимо. В момента на въздействието могат да се съберат всички отрицателни свойства на изкореняваната привичка, за да се предизвика по-голяма сила на противодействието на тази привичка. Тя трябва да бъде не подтисната, а изкоренена и заличена от аурата на носителя й. В Надземния свят привичките са като вериги на каторжник, прикован към вагонетка или към стената на затвора. Борбата с тях се води в името на свободата на духа. Може да се използва плодоносно свободното време за тази борба. Волята ще укрепва с всяка победа. Няма предел за развитието на огнената воля. Няма предел за растежа на могъществото на духа. Но трябва да се започне, трябва да се стъпи върху пътя за развиване на тази огнена мощ.

 

275. (5 ноември). Човекът представлява лаборатория за всякакви усещания, действащ фактор при което е мисълта. Това е първо. Второто е, че „каквото свържете на Земята, ще бъде свързано и на небето“, тоест в Надземния свят след оставянето на тялото и „това, което разрушите на Земята, ще бъде разрушено и там“. С други думи, всичко утвърдено и възприето на Земята ще бъде рамка или условия за живота на духа. Затова толкова настойчиво се говори за разширяване на съзнанието, за освобождаване от всякакви привички и за утвърждаване на положителните качества на духа. Прекият и най-кратък път ще бъде пътят, свързан с прилагането на силата на мисълта под формата на самовнушение. В мълчание, когато цялото съзнание на микрокосмоса на човека е съсредоточено в областта на мисълта, мисълта може да се усили и да кристализира в явно видима форма. Защото мисълта не е абстракция, а същество от Тънкия план с всички признаци на самостойно съществуване. И като такава тя расте и може да достигне, ако е подхранвана, размерите на гигант, притежавщ огнена мощ. Привичките, съзадени под въздействието на същата тази мисъл и подхранвани от нея, представляват по същия начин живи същества, които, макар и да водят самостоятелно съществуване, но, бидейки породени, са свързани със своя родител чрез пъпната връв и висят на него, впити за аурата, като вредни израстъци на духа. Тези живи същества, бидейки по природа обикновено отрицателни и тъмни, се наричат ларви. Те се хранят с мисли, тоест с жизнената енергия на своя създател и чакат поредната порция храна всеки път, когато привичката надигне глава и иска удовлетворение. Ако привичката не е унищожена тук, на Земята, нейната енергия ще продължи да действа и в Надземния свят, без да се събразява с това, че условията за нейното удовлетворяване вече не съществуват и не може да бъде удовлетворена. От тук и легендата за мъките на Тантал, идеята за пламъците на ада и мъките в чистилището, за наказанията на грешниците и така нататък, тъй като енергиите, утвърдени като лоши и тъмни привички на мисълта, ще продължават да действат и тогава, когато е отхвърлено земното тяло. Силата на това въздействие става след смъртта още по-остра и напрегната, тъй като там всички се обостря. Тези ларви ще тормозят човека със силата на неудовлетворените желания до тогава, докато не изчерпят изцяло върху своя родител вложената в тях от самия него през време на земния му живот сила на енергията. Затова борбата за собственото освобождаване от всякакви привички и утвърждаването на всичкисветли качества на духа представлява най-насъщна задача за земните въплъщенци. Могъщо оръжие на духа в този процес на освобождаване ще бъде и методът на самовнушението. Опитът вече е показал, че само желание и разбиране е напълно недостатъчно, че е небоходимо прилагането в живота, на практика, на желаните придобивки. Опитат вече показва, че човек иска едно в своето устремяване към Светлината, но неудържимият палячо, астралът, необуздан от волята, иска друго — иска да прояви себе си в привичките и слабостите на духа и разрушава упорито и тънко всички най-добри постройки на съзнанието. Човекът утвърждава равновесието и спокойствието, но астралът живее от неравновесието и безпокойството, като обикновено побеждава астралът, тъй като на негова страна е силата на многогодишните привички. В мълчание със силата на огнената мисъл може да се разруши привичката, може да се изгори нейната тънка форма, може да се прониже с мисълта и да се лиши от сила злата, висяща на аурата ларва и чрез внушение да не й се даде възможност да проявява своята сила за в бъдеще. Може да се започне с малкото. Малката победа над ларвата ще даде сила на духа да дръзне и за голямата. Трябва да се очисти незабавно аурата от ларвите. Чрез този метод на самовнушение ще тръгне и утвърждаването на най-съзвучните на духа качества. Всеки ден могат да се дават на себе си определени задачи за освобождаване от привичките и за утвърждаване на желаните качества. По този път може да се достигне, ако устремът е достатъчно силен. До сега твърде много не е давано, тъй като, независимо от цялата искреност и постоянство на устрема, не е била разбрана възможността от усилено прилагане на самовнушението в процеса на борбата с астрала и желанието да се подчини на волята. Той се подава на внушение, но не тогава, когато неговата ярост е в действие. Но в моментите, когато той е в период на мълчание, мисълта властва над него и тази власт може да проектира мисълта вм бъдещето, оформяйки го според желанието на волята. Льно. В тези моменти астралът е лишен от обичайната си съпротивляемост и тогава може да су парализира неговата активност за в бъдеще. Може ясно да му се заповяда да съкрати своята необуздана ярост, а може и да се погаси тя напълно, когато поиска да се прояви в привичните условия на деня, когато палячото ще се стреми да се прояви безконтролно в действие. По този път е възможно да се прояви и равновесие, и спокойствие, и сдържаност, и мълчаливост, и което и да е страстно желано и искано качество на духа. Духът е вечен и непобедим, но упоритият астрален палячо е временен. Във високите слоеве на Тънкия свят астралната обвивка изобщо не е необходима. Но и на Земята може да се преживее, свеждайки активността й почти до нула. Може да се преживее без страх, без раздразнение, без злоба, без безпокойство, с една дума без всички тези емоции, в които проявява себе си астралът. Трябва да се помни, че или той владее човека и господства над него, превръщайки го в роб, или негов стопанин и пълновластен господар е човекът, а астралът е само безгласен роб, послушен на неговата воля.

 

276. (6 ноември). Поразителното откритие или изобретение на съпрузите Кирлиан е дотолково голямо и значително, че дори е трудно да си представиш какво огромно влияние ще има то в много области на живота. Нашата велика страна върви пред другите и можем да се гордеем, че изобретението на съпрузите Кирлиан, което е не по-малко важно по своето знечение от пускането на космически кораб, е станало именно в нашата страна, изграждаща новия свят. Разбира се, това изобретение ще има голямо чисто практическо приложение. Трудно е да се предвиди къде именно и как може да се приложи то в живота, но пътищата на приложение вече се набелязват сами. Например, в областта на селското стопанство, при селекционирането на семената и определяне на тяхната кълняемост, могат бързо и безпогрешно да се отделят мъртвите семена от живите, тъй като мъртвите няма да дадат излъчване. По същия начин може да се определя и жизнеспособността на растенията и тяхната заболеваемост. Ще може да се установява и годността на яйцата за инкубаторите. В областта на медицината този апарат може буквално да прави чудеса. В случаите на частична парализа на пръстите, на ръцете или краката или на атрофия на някои органи от тялото, апаратът ще бъде в състояние да покаже кои, именно, нервни центрове, отговарящи за функциите на даден орган или движението на мускулите, са поразени и клетките на гези възли са умъртвени. Ще може безпогрешно да се определи степента на заболяване на тъканта от периферията и в дълбочина. Може да се определи електрическото напрежение на работещите пръсти и пръстите в състояние на покой. Особено инетресни могат да бъдат снимките на напрегнато работещия мозък и неговите различни части. Какви нечувани възможности се дават на науката от това изобретение. Функците на някои жлези в човешкото тяло все още не са установени или са неясни. Сега по напрежението на тяхното излъчване или светимост ще може да се определи в какви процеси от живота на организма участват те. Напрежението на всеки орган от тялото е различно, в зависимост от това какво натоварване има върху него в даден момент. И степента на това напрежени ще може да се изучава нагледно както в здравото, така и в болното тяло. Ще могат да се зафиксират дори и нервните импулси, пробягващи по нервите, като електрически ток. Възможно е чрез този апарат да се определя степента на умора на метала или началото на заболяване, да кажем на цинка или алуминия. Трудно е дори да си представим до кои области от живота или промишлеността и техниката не би засегнало това удивително изобретение. И можем само да се учудваме, че до сега не са се хванали за него всички тези, които биха могли да го употребят полезно и от които зависи да се покаже още един път на света, че нашата наука върви напред. Още Рейтенбах, ако не се лъжа, в миналото столетие се е опитвал да фотографира излъчванията наживите растения, но не работата му не е дала реални практически последици. Толкова по-голяма е заслугата на нашите изобретатели, съпрузите Кирлиан, пред науката и пред човечеството, зъщото откритието им е голямо и да се отчете цялото му значение още е невъзможно. Струва ми се, че се намираме пред най-изненадващото откритие на нашия век, целият смисъл и значение на което все още не са осъзнати от нас. Много открития и изобретения са били погребани в нашата страна до революцията, но сега времената са други и ние сме уверени, че трудът на съпрузите Кирлиан ще получи необходимата оценка и признание. Все пак, центърът на всички достижения и на целия прогрес е човекът и разбирането на цялата сложност на апарата на човешкия организъм и всичките му функции може да придвижи науката само напред. (Записано със затворени очи.) ПРедстои ти живот, изпълнен с неизчерпаеми възможности. Тези възможности са създадени от теб и твоята воля. И мислено-слуховият апарат е подчинен също на волята. Това трябва да се помни, за да действа той безотказно и тогава, когато волята поиска. Възприятието минава през Мен. Значи контактът се установява от Мен. Твоята готовност създава Моята готовност, а настройката и привеждането в порядък на приемника — успехът на приемането. Всяка победа над себе си е крачка или стъпало на приближаването към Мен, а поражението — отдалечаване. Контактът е възможен при всякакви условия, ако аурата е в изправност. Светлината постъпва чрез нея. Говоря, когато замлъкне саможивостта. Моят глас е беззвучен за външното ухо, но за тънкото може да звучи. Наближава времето на Моето Явяване, но сърцата още спят. И могат да проспят тази заря. Смятай приемът (на мисли) за приключен.

 

277. (7 ноември). Неутрализирането на нежеланите емоции или движения в астралната обвивка става чрез волевото утвърждаване на емоции или състояния на съзнанието от право противоположен порядък. Безпокойството се неутрализира със спокойствие, страхът — с безстрашие, суетността — с достойнство на духа, разновесието — с равновесие. Тези емоции или състояния на съзнанието от противоположен се предизвикват чрез съсредоточване на мисълта върху тях. В разгара на най-яркото проявяване на астрала може да се предизвика в съзнанието неговото противоположно и с това да се потуши пламването на нежеланите емоции. Волята може да изпълни върху психическата клавиатура на съзнанието симфония на Светлината, ако желае това или дисонансите на тъмата, ако ги допуска. Във всички случаи утвърждава или потвърждава волята. Слабата воля е волята, насочена към разрушаване, волята, угаждаща на нисшата природа на човека. Каква чудовищна настойчивост и изобретателност проявява, например, наркоманът, за да набави за себе си отровната билка и да удовлетвори своята страст. Във всички отрицателни емоции или страсти на човека участва неговата воля, която ги е породила и способстваща за тяхното утвърждаване и развитие. Безволието не е способно на нищо. Но злата воля е способна на големи престъпления против човека и небето. Следователно, пътят към тъмнината или към Светлината зависи от направлението, тоест от ъгъла на приложение на волята. Примерът с преобръщането (преобразяването) на Савла служи като нагледна илюстрация за това как волята на човека може да промени ъгъла на прилагането на своята сила. Безволените и слаби същества са непригодни за еволюция. Те представляват космичен боклук и подлежат на преработка. Затова слабостта представлява смъртен грях и не се прощава от живота. Затова само този, който е студен или горещ, се допуска от закона в потока на еволюцията. А този, който не е нито студен, нито горещ, се изхвърля от потока. „Ще го изплюя от устата си“ — се казва в древните писания. С това се потвърждава ценността на огнената воля и нейното значение за човека. Волята, както и мускулите, се развива чрез упражняване. Непосилните упражнения и тежести могат да разкъсат мускулите и да ги лишат от сила. Точно така и при упражняването на волята трябва постепенно да се повишава трудността на поставяните задачи и трябва да се започва с малкото. Малките победи на волята имат много голямо значени, тъй като й позовляват да се укрепи и здраво да пусне своите корени. Всяко поражение на волята я отслабва и лишава от увереност в действията. Затова развиването на волята трябва да се започва с малки задачи. Всяка, дори и най-малка, победа дава увереност и умножава Огнения кристал на волята. Да! Да! Волята не е абстрактно, невидимо и безтегловно явление. Волята представлява натрупано в течение на продължавщи въплъщения вещество, отлагано в Чашата и състоящо се от кристални образувания на огъня. Затова тя се нарича огнена воля. Затова като погледне аурата на човека Учителят мигновено определя волевата ценност на дадения човек и пригодността му за еволючия. Без волеви огнени натрупвания човекът е нищо. Всяка проява на слабост е непростима, защото тя е необичайно разрушителна за човека. Но затова е добро всяко проявяване на сила. Знайте, че е по-добре сила, приложена в стремеж към зло, отколкото нищожество и слабост, неспособна на нищо; тъй като отрицателната воля може да бъде преобразувана в положителна, светла воля, но нищожеството — само в космичен боклук. Ето защо трябва да бъдем силни винаги и да не допускаме при никакви условия и при никакви трудности слабост на духа. Тъмнината е нейните съратници се стремят именно да отслабят и обезсилят, защото човекът, признал своето безсилие, е тяхна неволна жертва. Борбата до край, до крайната победа е задължителна за воина на духа. Духът е вечен, духът е несъкрушим и неуязвим, и неговите сили са неизчерпаеми, когато са призвани съзнателно. Всеки дух е получил своята гранулация под Лъча на своя Владика. Тази връзка е нерушима. И когато изглежда, че секват последните сили, тогава може и трябва да се обърнеш фкъм Владиката и Той ще окаже помощ, ще подкрепи и ще укаже как да се почерпят нови сили от неизчерпаемия извор в глъбините на своя дух. Потенциалът на духа е безпределен в своята мощ. Развитието на тази мощ утвърждаването й в съзнанието не е ограничено от нищо и няма предел. От малкото семенце израства огромен дъб. Така и от малките опити и малките победи на утвърждаваната воля ще се получат големи следствия и голям урожай — и в текущия живот, и в живота след него, и във вековете.

 

278. (8 ноември). Аурата е изтъкана от излъчванията на човешкия микрокосмос. Нейната структура се намира в тясна зависимост от физическото, емоционалното, менталното и духовното състояние на човека, които съставляват нейтната четворна основа. Това подразделяне може да се задълбочи и да се доведе до седем. Но за практически цели са достатъчни и четирите. Колкото и странно да е, но физическите излъчвания на тялото имат много по-малка роля, ако духовната страна е достатъчно развита. Аурата и заградителната мрежа са тясно свързани помежду си. Но дори и болно, тялото може да притежава мощна заградителна мрежа, ако духът е силен. Най-изразено нарушават хармонията на вибрациите на аурата колебанията и избухванията на астрала, които образуват в нея дупки или прориви и правят вътрешната същност на човека достъпна за външни въздействия. Тогава човек става беззащитна жертва на тъмни пространствени същности и жертва на тъмни внушения. Когато човек допусне ярко избухване на раздразнение и несдържаност, той веднага се разкрива за всякакви въздействия от страни. След такива раздразнения той се чувства особено незащитен. Сдържаността, мълчанието и затвореността са най-добрата охрана, защото правят непроницаем овалът на аурата и засилват заградителната мрежа. При това се запазва енергията на организма, а не се прахосва напразно. Всяка изречена дума, особено безцелно, изразходва психическа енергия, а бъбривостта бързо опразва съкровищницата, като с това лишава аурата от защитната сила. Много е интересно да се проследи влиянието на мълчанието върху самия човек и на околните. То предизвиква в околните странно чувство на безпокойство и дори предизвиква страх пред неизвестното със свъята необичайност, тъй като хората обикновено са свикнали да си бъбрят или да разговарят. Това усещане възниква от това, че мълчаливостта и равновесието са тясно свързани. Равновесието представлява съсредоточване на огнената мощ, срещу която обикновеното съзнание не е способно да устои. От тук страхът и безпокойството като пред неко непознато, неразбираемо и необичайно. Спокойствието, сдържаността, умението да владееш себе си, самоконтролът, усещането на вътрешната сила на своето самообладание, безстрашието — всичко това са само различни страни на голямото качество равновесие, в което като във фокус е съсредоточена силата на всичките изброени тук качества. Воденичарят, събирайки водата, я изразходва само в случай на нужда. Иначе вода няма да се насъбере. По същия начин и човекът, решил постигне равновесие, изразходва внимателно всяка частица психическа енергия. Раздразнението, страхът, безпокойството и всички поглъщащи психическа енергия движения на астрала трябва да бъдат изключени напълно. По същия начин се установява и контралът над мисленето и връзката с Йерархията. Така човек застава на стража на своя микрокосмос и бдително го охранява. Състоянието на напрегнато бодърстване напряга аурата и засилва състоянието на равновесие. Силата не е в размахването на ръце, не е в гръмогласното говорене и не е в безпорядъчните действия. На спокойствието на Владиците е присъща тишината на мълчанието. И колкота тя е по-дълбока, толкова е по-голяма мощта на действието. Въртящата се с голяма бързина турбина изглежда неподвижна. Аурата на най-голямото спокойствие е аура на голямо напрежение и тя се изразява в напрежението. Резултатите дори и на най-обикновената сдържаност ще се проявят само след няколко дни и то преди всичко в това, че човек ще се почувства силен. Акакво би дала след няколко години работата над тези качества на духа, които представляват страни на равновесието и влизат в него като съставни негови елементи?! Слабостта, безсилието и безволието са осъдени космически. Докато огнената сила на духа е като светилник в тъмнината. Нейният растеж е съзвучен с еволюцията на битието и е одобрен от Космичната Воля, тъй като небесният огън е отреден за човека от началото на времето.

 

279. (9 ноември). Именно волята на човека е онова божествено начало, което определя неговото място върху стълбата на Йерархията на Светлината. Макар и волята на обикновения човек и волята на Създателя на планетата да са различини по своята мощ, тяхната същност е една и тази същност е огънят, натрупан и съхраняван под формата на кристали в Чашата. Потенциалът на огнената воля е безпределен, тоест тя притежава възможност за безкрайно развитие и мощ. От хаоса на космичната нощ волята твори проявените светове и всичко, което съществува във вселената, е създадено чрез волята. Към това творчество ни призовава Владиката. На Земята духът на човека, затворен в смъртната си обвивка, се учи да твори живот поетапно. Всичко създадено от човешка ръка е резултат на неговото торчество. Полето на неговата изява е широко, необятно, но навсякъде го съпътства волята. Обикновено развитието на волята в човека тече спотанно, но при нашите ученици на определен етап ние пристъпваме към планомерно развитие на волята. Добре е, когато импулсът за това развиване е самопроизтичащ, тъй като тогава е по-лесно да се помага и да се ръководи. Ние ценим самодейността и инициативата — тогава е лесно да се добави към това, което вече го има. Насилието над волята е недопустимо и затова ние приветстваме самостоятелното решение да се пристъпи към възпитание и развиване на волята в себе си. Първото условие е да се започне с малкото. Второто условие е да не се спираш пред никакви неуспехи. Ако сто неудачи приключат само с един успех, това вече е победа. И стоте неудачни опита мигновено от този единствен последен успех се превръщат в стъпало на успеха и възхода на духа. Затова трябва да се промени коренно отношението към неуспехите и да се счита, че при упорство и твърдост на решението да се развие волята, неудачата е предверието на победата. За жалост нерядко става така, че първата неудача подрива вярата в себе си и пресича завинаги възхода на духа. Човекът не трябва да се спира пред никакви трудности и препятствия по пътя към утвърждаване могъществото на духа. Успехът и неуспехът за него трябва да са равностоойни, защото и едното, и другото, му е от полза. Духът е вечен и ако в постигането на целта той проявява постоянство и целеустременост, всички преходни състояния на съзнанието са без значение и не повлияват постигането на крайния успех. Всичко е достижимо и няма нищо, което не би могла да преодолее волята на човека, сигурен в неизчерпаемостта на своя потенциал.

 

280. (10 ноември). Толстой Л. Н. е велик с това, че в своите произведения майсторски е изобразил живота, който е виждал и който му е бил най-близък по време. По същия начин Рерих е запечатал върху своите платна живота, както той го е разбирал или виждал. В картините, посветени на Изтока, е изобразен животът на източните народи, техните представи за околния свят, техните особености и своеобразие, техните стремежи и надежди и дори философски концепции. Върху своите платна Рерихе запечатал душата на народите от изтока и техния живот, не винаги разбираем за тези, които не са се докоснали така близко до него, както се е докосвал художникът, пътешествал много и дърго живял на Изток. Тези, които не са имали представа за изумителната игра на боите в Хималайските планини дори са го упреквали в неестественост и измисленост на неговите работи. Но те не са видяли това, което е видял Рерих. Така също не винаги са били разбирани веднага и тези негови картини, в които ни е запознавал с легендите и философската мисъл на Изтока, с неговите надежди за обновяване на света, свързани с имената на легендарните му герои. Но с увереност може да се каже само едно: Рерих е изобразил върху своите платна душата на народите на Изтока и е изобразил това правдиво и жизнено. Не напразно върху надгробния му камък има надпис: „На големия руски приятел на индийския народ“.

 

281. (11 ноември). (Записът е воден почти на тъмно). Отхвърляйки старото и изхабено тяло, човек се връща в Тънкия свят с цялото онова съдържание, което съставлява неговия вътрешен свят. Всичко, което той смята за свое, цялата му всякаква собственост продължава да се задържа в съзнанието от него, ако не се освободи заблаговременно от нея. По същия начин остават с него и неговите привички и склонности, неговите способности и недостатъци, а също и всички представи за Надземния свят — с една дума всичко, с което е живял на Земята. Но там условията на живот са други и земните преживявания не са нужни. Ако те останат, човек живее с тях и в тях. Необходимо е пълно освобождаване от всичко земно и разбиране условията на Тънкия свят. Да се освобождаваш там е късно, защото взетото по невнимание там със себе си прилепва към съзнанието като отровената тъкан на дрехата на Херакъл. Ето защо освобождаването трябва да започне още тук, на Земята, налагайки на всичко, което ни заобикаля, печата на отказа от него. И отричането от света ще се състои в освобождаването на съзнанието от обичайната представа за околния свят и от нещата, които човек временно притежава. Няма нищо свое и всичко се дава временно, докато си на Земята и нищо не може да се вземе за по-нататък. Добър обичай е да се раздават вещите преди смъртта. Този принцип е добре да се задълбочи и да се разпространи освобождаването на съзнанието не само върху вещите, но и върху явленията от психичен порядък. Човек е привикнал цял живот да яде и да пие. А там това не е нужно; или да живее в къща, или да се облича, или да ходи на работа, или да да изпитва усещането за студ или топлина, или да се движи с помощта на краката, или да върши работа с ръцете — всичко това там е неприложимо. Двигател е мисълта, като може и да се лети, може да облечеш мислено и тънкото ситяло с облекло по желание. Жилиже също не е нужно, не са необходими храна и вода. Всичко е ново, всичко е необичайно. Но вместо непредвзето и открито да се запознае с необичайните от земна гледна точка условия на Надземния свят, невежият и непросветен човек продължава да влачи след себе си, заобикаляйки се с него, своята привична представа за това, което го заобикаля. Откъслеци и остатъци от земните мисли, както и представи от такъв порядък, стоят пред съзнанието, потапяйки го в призрачния свят на земните преживявания и закривайки от него истината за Тънкия свят. Представа за Надземния свят не съществува дори и у тези, които не са привързани към земното, поради което им се налага да влезат в него в пълно неведение, а би трябвало да имат точни познания за тънките условия на съществуване. Представете си, че вече сте отхвърлили тялото си, което, изпълнило задачата си, ненужно, лежи до вас, но вие сте извън него. Какво ще направите, къде при кого и как ще отидете? Там вече ще бъде късно да решавате. Там този, който не е обмислил и определил посоката си предварително, ще бъде завлечен от случайните вихри на астрала в техните водовъртежи. Това налага да се започне с мисленето от сега. И тъй, на къде да се устремите, към кого и към какво? Към когото и към каквото се устремите, с него и ще пребъдете: ако е към отците — с отците, ако е към Владиката — с Владиката, ако е към близките — с близките; привичните мисли, характерни за Земята, ще придружават и там. Значи трябва да се погрижим и за мислите, защото мислите са магнетични и създават, привличайки към себе си и бидейки сами привличани, психическото обкръжение на своя родител. Да се облечеш в постоянна молитва, както правят това Ришите, означава да се съединиш с Висшия свят. В това отношение значението на молитвата е извънредно голямо, защото насочва съзнанието по прокарания от молитвата канал в пространството. Обикновените земни мисли там просто не са необходими, защото създават чрез съответстващото им магнитно притегляне призрачни и въображаеми земни условия. Да започнеш да мислиш за Висшето в Надземния свят вече е късно, тъй като материал за подобно мислене няма да има под ръка, няма да има и съответните привички и умения. Трябва да се започне тук. Всеки може в хода на деня да отдели време и да намери място за мислене за Надземното и да устреми мислите си към Висшето. Но трябва от рано да се прокарат канали за устремяване на мислите в пространството. Такива канали вече са прокарани за обичайните, често нечисти и низки мисли и ако не се погрижите и за канали от висш порядък, то съзнанието ще се устреми по нисшите към нисшето. Ковач на своята карма в Надземното е самият човек, но той я кове тук, на Земята, защото законът „каквото посееш — това и ще пожънеш“ действа там неизменно и безпогрешно. Този закон може да бъде наречен и закон за съзвучието и съответствието. Тъй като и там не събират от трънките грозде и от репея — смокини. Законът не може никога да бъде поруган. Постоянният Образ на Учителя на Светлината в третото око ще бъде признак на постояното Общуване с Висшето. Този път ще бъде най-краткият, водещ още през земния живот към освобождаване от земните преживявания и призраците на земната Майя.

 

282. (12 ноември). Формулата „дерзай чадо“ представлява гаранция за това, че всяко дерзание, устременост и сърдечно желание от духовен порядък ще бъде удовлетворено и заситено според своята сила и затова е добре предварително да се уясни какво иска духът, какво ще търси той в Надземния свят и към какво ще се устреми. Всички тъмни стремежи и всичко свързано с тях отпада в Надземния свят, поради невъзможност да бъде удовлетворено. Това означава, че полето на собствената активност трябва да дъде очертано внимателно. Ученикът си задава въпроса: „Какво ще правя аз там?“. Какво смяташ да правиш там и ти, приятелю мой? Всяка мисъл, насочена в това направление, магнетично се обогатява съответно. Запиши отговорите на мисълта:

1. Всичко създадено от човека на Земята е отпечатано в Тънкия свят. Затова там е възможно разглеждането на всички произведения на изкуството, както събрани в музеите и галериите, така и извън тях. Значи е налице възможността да се съзерцава красивото.

2. По същия начин, дори и повече, е достъпна и музикалната област. Много от композиторите са записали това, което са чули от пространството. Там може да се чува и слуша, да се твори и да се създават от всекиго величествени симфонии, при това без помощта на физически инструменти. Могат да се творят както музикални произведения, така и картини, само че без обичайните бои и четки, като се използва този материал, от който се създава образа на цъфнала роза в третото око на човека, когато той пожелае това. Само че създаваните от творческото въображение образи там могат да се видят веднага също толкова отчетливо и ясно, както виждаме земните. Там са достъпни и танците, но без всичките ограничения на тялото. Танцът там е въздушен и се състои от полети на тънкото тяло в съответния ритъм и сливане на движението със звуците.

3. Там се изучава психотехниката на мисълта, емоциите и чувствата, тяхното въздействие върху тънкото тяло, техния цвят, форма, движение — с една дума цялата сложна апаратура на човешкото същество, освободило се от тялото: мислено творчество, (мислено) въздействие върху хората, (мислено) създаване на форми и образи; вълшебство, заричане, внушение, омагьосани места, реалност на приказките, разобличаване очарованието на астрала; изучаване устройството на Тънкия свят и различните състояния на неговата материя; областта на стихиите; физиологията на тънкото тяло; законите, на които се е основавала отхвърлената от Учението магия; областта, изучаваща земното кълбо: близкофизическата повърхност, тънката структура и по-нагоре; посещаване на всички ъгълчета на земното кълбо и навлизане в неговата отдавнашна история и древните геологични периоди; историята на човечеството, включително и нейното изучаване по свитъцита на акаша.

4. Насочване към изучаване на пространството извън аурата на Земята: Далечните светове и животът на тях; свързване и контакт с тези, с които по един или друг начин е бил свързан човешкият дух на Земята.

5. Оказване помощ на тези, които се нуждаят от нея или на тези, които, преминавайки в Тънкия свят, не знаят нищо за живота в него, но не го отричат; беседи, поучения, разяснения към онези, които са на по-ниско стъпало на развитие на съзнанието и получаване от тези, които са по-нависоко.

6. Контакт с Йерархията по веригата на връзката.

7. Създаване на огнища на знание и възможност да бъде получено според линията на набелязаната през земния живот устременост.

Така се създава подготвеност на съзнанието при прехода в другия свят, когато човек няма да пита какво го очаква и какво ще прави там. Мнозина, подобно на плашила или чучела, се лутат тъпо и безсмислено там без всякаква цел. Целта трябва да се осъзнае и утвърди още тук. Там ще бъде късно. Дерзайте. Само дерзаещият, устременият и знаещият какво иска го получава. Искайте, чукайте, търсете и ще ви се даде, и ще ви отворят и заситят по силата на закона.

 

283. (13 ноември). Ако не утвърдите мисълта какво ще правите там, то ще останат да действат автоматично онези стремежи, желания и склонности, които са съществували в съзнанието през живота тук, както добрите, така и лошите. Но тъй като земните желания там могат да бъдат удовлетворени само във въображението, с въображаеми образи, то следствията ще бъдат мъките на Тантал, тоест нещо приличащо на ситуацията на Земята, когато мисълта оформя желанието, но животът не дава възможност то да бъде изпълнено. Мислено на Земята материалното желание не може да бъде удовлетворено.

Безобразието и злото са синоними. Красотата и доброто са синоними. Служенето на красотата тук обуславя красотата на обкръжението там и обратно — безобразието създава обкръжение на зло и тъмнина. Животът в тяло е подготовка за творчеството на духа там. Всички развъплътени започват да творят там, по-точно продължават да творят с мисълта си. Но на Земята творчеството се осъществява в съответствие с живота и творчеството в Плътния свят, а там — изключително чрез мисълта. При това продуктите на творчеството заобикалят съзнанието и създават обстановката, в която човек живее. И светлината, и сенките се сътворяват от мисълта. Всички творят, но умният прави това съзнателно. Всеки може да се научи да взема участие в живота на Тънкия свят от сега, защото животът в Плътния свят е неотделим от този в Тънкия. Двата свята са тясно свързани. У човека от Плътния свят са само тялото и физическите му енергии, а всичко останало, целият свят на мислите и чувствата, е от другия свят, невидимия. Затова съзнанието живее едновременно и в единия, и в другия свят, но хората все още не искат да разберат това. От Плътния свят е само текущият ден, докато миналото съществува вече само в пространството, включително и вчерашният ден. Цялото минало е в свитъците на Акаша. На страниците на историческите книги има само букви, бои и хартия, но това, което се символизира чрез тях и което е описано, съществува (реално) само в Тънкия свят. Трябва изцяло да се преразгледа разбирането за плътните и тънки явления — видимите и невидимите. Нотите не са песен, песен в тях няма. Всичко това са символи на тънките явления. Съзнанието е поле на обединяване, където си дават среща всички светове. В него се съдържа всичко. Без наличието на съзнание и разбиране и най-дълбоката по съдържание картина е нищо. Овенът също може да гледа към нея, но да види може само човекът, макар че и овенът все нещо вижда. Да не се оприличаваме.

 

284. (14 ноември). И все пак, независимо от голямата сила, с която се съпротивлява на Светлината вехтият човек в себе си, движението е възможно и е възможно да се постига успех. Така и утвърждаването на постоянния Образ на Учителя в третото око може да се увенчае с успех, ако не се спираме пред неудачите на цялата поредица от предшестващи опити. „Аз искам това, а вехтият в мен не иска, но той е от миналото в мен, докато искащият е от бъдещето, в което е победата над миналото.“ Именно в бъдещето всичко е достижимо. Бъдещето разрушава несъвършенството на настоящето и устремява към победата напред. Колко хубава дума е „победа“. И колко привлекателна е тя за духа на отсъдения победител. Този, който е с мен, ще има бремето на борбата, която е неизбежна, но в крайна сметка винаги ще бъде победител. Победителското състояние на съзнанието е много важно за постигане на победата. Защото това е вече предусещане за победа, знание на духа, че той е непобедим и ще възтържествува над всдичко, което като тъмна преграда застава на пътя, за да го отдели от водещата Светлина. Как да убедим търсещия Светлина за значимостта на малките победи, като необходимо стъпало към големите. Кок му се искаше вчера на астрала, подражавайки на другите, да се присъедини към празника на случайно срещнатите хора, прахосващи силите си на вятъра и колко явно беше усетено присъствието на сдържана сила, когато палячото беше удържан от проявяване. Поредица от такива и подобни победи ще даде натрупване на сила. А силата не е нищо друго освен огън, натрупан в чашата. Как да убедим, че действието на сдържаното мълчание е по-силно от проявеното външно (действие). На повърхността сякаш няма нищо, но удържаният от волята огън сияе невидимо. Подвигът на мълчанието, подвигът, извършен в мълчание, мълчаливото действие по своя резултат може да бъде много по-мощно от това, което е видимо за очите. Така и невидимите, но мощни течения в живота обикновено се изплъзват от наблюдението. От тук и грешките в прогнозите и неочакваността на много събития. По такива пътища се твори бъдещето на света и те са неведоми.

 

285. (15 ноември). Приятелите трябва да се познават добре и, познавайки ги, да не се осъждат. Сам, сам, сам, не полагайки се на чуждите думи, защото животът е показал доколко хорските думи понякога не съответстват на действителностт, дори и говорещият да вярва в това, което казва.

(В един през нощта). Смятам, че трябва да се запази непроменено основното направление на лодката на духа, макар и вълните на житейското море да се опитват да я отклонят. Трябва здраво да се държи кормилото в ръце. Ако твърдо се съблюдава направлението, вълните губят силата си на противодействие и лодката ги пресича, сякаш това не са вълни, а призраци на Майя, каквито в действителност те и представляват. Следвайте посоката на Лъча и тежката ключалка ще падне.

В Тънкиясвят духът постига предела, поставен от него преди полета с устремеността на неговите собствени мисли. Набелязаното ще бъде постигнато. Няма да пречат нито телесната, нито астралната обвивка, защото и двете ще бъдат отхвърлени. Аэ когато бъдат отхвърлени всички временни обвивки и духът се освободи от тях, става възможно осъществяването на устременостите на духа. Утвърждавам дерзаенето към недостижимото и недостъпнато, защото невъзможното тук става възможно там. През цялото време говоря за устременост на духа, а не на тялото, не на астралната обвивка. Към висшето се прилагат и висши закони. Затова и изпълнението става по висшия Лъч. Заветът „Дерзай, чадо“ е от духовен порядък, тъй като за земните дела и без това дерзаят свръх мярка и в ущърб на духа. Проявите на духа са от Висшия свят и затова когато духът бъде призован към действие, призраците на Мая се разлетяват, превръщайки се в нищо. Затова указвам да действате духом. Действията на огъня на духа са по висшата скала. А висшето управлява нисшето, което е подчинено на духа. Трябва само да се осъзнае тази висша сила в себе си и да се призове към действие. Човек поверява себе си на висшето в себе си. Казано е било: „Вие сте Богове“. Какъвто счита себе си човек, това предствалява и в живота. Считайте себе си за Синове на Светлината и проявете това разбиране в действие. По низините няма да стигнете до мен, възможно е само по висините, защото към мен води стръмният път. Оставете земната карма на нейното течение и поверете себе си на мен. И за нея, и за вас ще се погрижа. За вас е пътят към Светлината и грижата за него. Където е сърцето ви, там е и пътят, защото пътят се настила от сърцето. Ако искате, наричайте го „път на сърцето“. Сърцето е голям магнит, еднакъв с с Висшия свят. В него е „всичкото“ (същината) на човека. СКърцето надживява всички обвивки. Ще ви кажа голяма тайна: сърцето е безсзмъртно. То не умира, а преминава от обвивка в обвивка, през цялото време разгръщайки и разширявайки своя огнен потенциял, който по своята същност е безпределен. Когато съзнанието е пренесено в сърцето, тогава се утвърждава непрекъснатост на съзнанието, тоест безсмъртие.

 

286. (16 ноември). Мисълта, неприложена в живота, не дава отлагания, тоест няма да има корен или основа в микрокосмоса на човека. В Надземниясвят такива мисли ще бъдат пометени от астралните вихри и затова безпочвените мечтания са безплодни и не дават реални следствия. Но творческата мисъл се различава от безплодната и празната. Йогът, строящ мислено храм на няколко прехода от своето местоположение, няма нищо общо с проявата на празната мечтателност. Ние ценим мисълта, породила решение. Прилагането на мислите в живота е отправна точка за действията на духа в Надземния свят. Но можете да си представите тези действия от страна на пияницата, наркомана или престъпника. Защо се осъжда безобразието и се възхвалява красотата в действията? За да се предпази в Надземния свят човекът от тъмата. Защо е толкова важно как постъпва човек на саме? Защото там, където няма нищо тайно, скритото в човека излиза навън. Какъвто е човекът, такова е и всичко, което го заобикаля. Законът за съответствието е мощен. Той управлява живота в световете. Всяка мисъл поражда съзвуно й обкръжение, което става реалност за породилия мисълта. Мислите, потвърдени с прилагане и събрани в Чашата като отлагания от кристали огън, представляват в Надземния свят действащ фактор, привличащ магнитно съзвучни на него условия. И човек пожънва изцяло плодовете на своите мисли. Добре ще е, ако те са добри. А ако са лоши? Съдия е самият човек, творец на добро или зло, на ткъмнина или на Светлина. Съди сам себе си е формулата на пространствената справедливост. Ето защо се чуват вопли и стенания на духа в Надземния свят. Мнозина ли мислят светозарно? Защото ще се наложи да се дава отговор за всяка мисъл и за всяка дума. Отговорността за мислите се заключава в магнетично-съзвучната реакция на пространството на всяка от отложените в чашата. Сумата от ткяхните излъчвания се отразява в аурата. И чрез нея постъпва светлина или тъмнина. Няма утеха за породилите тъмни мисли. Но затова пък носителят на сияйни мисли се насища със светлина и радост на духа и предствалява благословия за околните. Устремеността при това играе решаваща роля. Устремеността ще бъде двигател за духа в Надземния свят. Но да се устремяваме трябва на Земята и от Земята. Земята е отправна точка за духа, като трамплин за скачане или като стартова писта за самолета. От тук и разбирането за ценността и необходимостта на земните въплъщения, като единствен път към безпределността, защото духът не е временен, съществуващ във вечността, но е безпределен.

 

287. По поведението на сън може да се съди за свойствата и качествата на духа и, правейки си от това съответните изводи, да се внасят необходимите корекции на това, което подлежи на изправяне и усъвършенстване. Не трябва да се оставя погрешното поведение без поправка. Ръководство е нужно и тук — на бодърстващото съзнание над спящото.

 

288. Имайте пълна вяра в бъдещето и по този мост ще се доберете до нас.

 

289. (17 ноември).

 

290. (Гуру). Когато съществува устременост да се приложат собствените сили за Делото на Владиката, тогава се изпращат възможности и помощ — стига да има към какво да се приложат. Желанието за действено служене трябва да се подържа в себе си постоянно. Даваните възможности не трябва да се изпускат, защото са неповторими. Ние също следим постоянно, за да помогнем там, където е възможно, където е налице огън. С времето се дават и възможности, но на тези, които са ги заслужили. Ценим постоянството е предаността, защото малко останаха от тези, които ще дойдат до края. Трябва да се държи съзнанието в пълна готовност за използване на възникналите възможности. Ние сме с вас. Трабва да се отхвърли всеки страх — магнетизмът на неговите излъчвания е голям и носи вреди. Но тежкото време ще свърши и ще стане по-леко. Всичко ще дойде с времето си и без големи приготовления. За нашата близост може да се съди по напрежението на горящия вътре пламък. Знаци за близостта ще бъдат дадени. Изпращам далечен поздрав. Всяко нежелателно качество, открито или отбелязано в себе си в продължение на деня, трябва да бъде унищожено с огненото обгаряне на внушението. Ако то е достатъчно мощно и напрегнато, понякога е достатъчно едно обгаряне, дори и в случай на застарели привички или слабости. Трябва само да се поиска и да се поиска много силно, с цялото същество.

 

 

292. Слушателите са два вида — обикновени земни и развъплъщенци. Обикновени може да има (наоколо) един-два, но невидимите са стотици. Трябва да се обръщаме към тях мислено, защото те се привличат по съзвучие и склонности на духа. Невидимата аудитория е напълно реално явление. Това е и причината тъмата да беснее, когато записите се четат на глас, защото се стреми да попречи с всички средства и особено чрез околните, стоящи наблизо, превръщайки ги в оръдия на своето въздействие.

 

293. (18 ноември). Ако утвърждаването на едно или друго качество по пътя на самовнушението се е удало в малкото, то ще се удаде и в голямото и огромното. Но с малките порези (трънчета) на духа борбата е по-трудна. Всяко от тях може да бъде извлечено със същото това самовнушение. Стига само да не се умориш в работата, защото трънчетата са много. Животът предоставя маса възможности за това, при това ежедневно и да се очистват духът от израстъците му може в хода на труда през всеки ден. Радостен е такъв труд, който е увенчан с победа всеки ден. Може да се превърне в правило да се посвещава на тази световносна работа определено време всеки ден. Стремете се и освобождаването от насъйбрания боклук ще тръгне, от вековните натрупвания — отживелиците от миналото. Много излишен багаж влачи след себе си човек. Забелязаните в течение на деня слабости, недостатъци и привички могат по този начин да се изкореняват една след друга упорито и планомерно.

 

294. Правилно постъпвате: ударът трябва да се нанася не по изпълнителите, а по тъмните съветници, тласкащи околните към вредителски действия. Докато противодействащата им мисъл е насочена към изпълнителите, тя е безрезултатна. Но щом бичът се стовари върху тъмните злонамерени съветници, вредителството бързо се прекратява, тъй като огънят на мисълта пари, а те са привикнали да се крият зад своите не знаещи истината изпълнители и така да избягват заслужения удар. В действителност тяхната тактика е стара и еднообразна, макар и хитрините да се променят. Те винаги се крият зад гърбовете на близкостоящите, за да избегнат прякото въздействие и опарвания. Това трябва винаги да се помни при защита от тъмните и отбраната на близките и делата. Те с готовност се възползват от невежеството, неверието и отричането на действителността от страна на своите слепи и незнаещи истината помощници и така преуспяват в сътворяваното от тях зло.

 

295. Майя на Земния свят, астрална Майя, Майя на Менталния свят — всичките са от един корен. За Майята на Плътния достатъчно е говорено. По-сложно е с астралната Майя. Тя се изявява и в Плътния свят, но в астралния се облича във форма и очите на съблазнилият се я приемат за реалност. Тези, които все нещо знаят, се възползват от незнанието на идващите от там и приемат плрашещи новодошлите облици или създават около тях призрачни форми на всевъзможни мисловни образи. Тяхната задача е да не изпуснат жертвата от кръга, който са й очертали. Виждайки по аурата слабостта на духа и влечението му към нисши прояви, те създават прелъстяващи го форми и мисловни образи, тласкайки го към съчетаване с тях и поглъщане от тях. Мнозина не издържат и се подават на отровата на изкушенията, и биват въвлечени във водовъртежите на астрала. Но маските на злосторниците могат да се смъкнат, фантомите на изкушенитео да се изгорят с мисъл и да се освободиш от натрапниците. Образите и формите, сътворявани от развъплътените, също са вид Майя, тъй като съществуват само в пространството, без да имат основа на Земята. Вътрешният свят на всеки жител на Тънкия свят, изразен в мисловните образи, също представлява Майя. Всички заблуди на мисълта са оформени там. Да се потопиш в тях означава да се заобиколиш с това, което няма отношение към реално съществуващото. Светлината, Йерархията на Светлината, Носителите на Светлина са извън Майя. Чрез тях е и доближаването към света на реалното, който се основава на красотата.

 

296. (М. А. Й.) Планът на Владиката е неотменим. Той ще бъде осъществен. Той се осъществява интензивно, но пътищата за неговото въплъщения в живота са неузнаваеми и не могат да се видят лесно. Те са изменчиви като играта на светлините в морето по време на изгрев, но целта им е една — идването на Светлината. Ала не трябва да се ограничава установяването на Новата епоха на планетата в обхвата на личните представи за това как трябва да стане това. Всички представи ще бъдат погрешни, защото Висшата мъдрост не може да се вмести в човешкия мозък. Но предначертаното ще се сбъдне и времето за това е много близо. Всяко действие, извършвано с разбиране за ставащото и в съзвучие с него е правилно. Строителството на Новия свят се извършва с дълбокото разбиране на малцина. Останалите, макар и поканени на строежа, не познават нито неговите размери, нито крайната цел. Но знаещият няма да пропусне нито миг, за да приложи ръката си там, където се дава възможност. Затова нека очита да са отворени и умът непомрачен от фантомите на Майя. На чувствителното ухо ще изпратим полезни мисли. На завоите ще укажем на къде да се завие. Сурово време и натоварването на онези малцина е тежко. И сам воинът е воин, и това вече е подвиг. При взаимно разбиране и взаимна устременост силите нарастват. Стига само да не се откъснеш. В действията трябва да се прояви безстрашие, достойнство на духа и целеустременост, както и съизмеримост с плана на Владиката. Преустройството на света се извършва стремително. Много изненади има напред, но всички те са за благото на Новия свят. Старият свят ще си отиде и няма такава сила, която би могла да го задържи, защото Йерархията е насреща.

 

297. Какво може да попречи на човека да изкорени всяка слабост или привичка, ако сам той, който ги е породил, поиска това.

 

298. (В 1 часа и 56 мин. През нощга) И тъй, самовнушението действа безотказно, ако е приложено искрено желание да се успее. Задачата към себе си е най-добре да се дава за през нощта и към звучащите качества. Властта над себе си, овладяването на себе си, е единственият път към безпределното могъщество на духа. Побеждава всичко този, който себе си успее да победи. Никой и нищо не може да попречи на постигането на това могъщество, защото този процес става вътре, където и най-трудното, и почти недостижимото, изведнъж става възможно и достижимо. Преодолявайки себе си в себе си, отсъденият победител върви от победа към победа. Сине мой, аз ти казвам, че могъществото на духа не е приказка, а следствие на малките победи, превърнали се в големи и растежа на Съкровището на камъка. Твоето усещане е правилно: заедно ще достигнем до победата, тъй като заедно вървим кам нашага цел.

 

299. (19 ноември). Даже дълбочината на съсредоточването зависи от предваритерлната заповед на волята, тоест от самовнушението. Вътрешното поле на неговото приложение е много широко. Може дори да се запитвате: а не трябва ли и тук да си прилежи самовнушение — тук, където не са били успешни другите опити. Волята трябва да усети безграничната си сила и да се научи да се разполежда, а цялото същество на човека да й се подчинява безпрекословно. И тогава тя ще продължава да расте. Трябва само да й се създаде благоприятна почва за растеж. Тази почва ще бъдат възможностите, давани от животая, тя да се упражнява непрестанно. Обикновено човек постъпва не така, както иска, а както иска астралът или привичката да се постъпва така, както постъпват другите, както изобщо е прието. И всеки опит да се освободи от властта на изкристализиралите понякога за векове, човешки обичаи, привички, традиции, предразсъдъци, заблуждения, неверни и лъжливи, ще бъде победа, ако е успешен, тъй като освобождаването от чужда власт е утвърждаване на властта над самия себе си. Гова обстоятелство имаголямо значение за живота в Надземния свят, тъй като там се обостря всичко, включително и възможността на хората да си врияят един на друг. Вярно е, че там охраняват хората по слоеве или по планове и възможността за ексцесии е ограничена от обратния удар, но в пределите на своята сфера, съзвучна му по тоналност, въздействието върху околните все пак е достатъчно силно. Що се касае до плътните условия, там то е чудовищно по своите размери и у насочено къмреди всичко от страна на тези, които го заобикалят, от страна на всички живущи, мислещи с него еднородно, от хстрана на развъплътените хора и от страна на тъмните. Последният вид самовнушение е особено силен, тъй като тъмните дейстат съзнателно, тънко и с познаването на много закони. Освен това над народите висят притискащите ги плочи на вековните предразсъдъци, вярвания, традиции, суеверия и прочие. Трябва да се разбере огромната мощ на човешките заблуди и силата на нелепите и вредни обичаи, достатъчен пример за което е обичаят в стария Китай да се осакатяват краката на жените, затваряйки ги в калъпи от ранна възраст. За таци цел предварително са им пречупвали големия пръст на крака, подгъвали са го навътре, бинтоали са го здраво и са помествали краката в калъпи. Много не по-малко нелепи обичаи властват все още над човечеството, макар и формите им да са различни. Бедата е в това, че понякога хората не подозират, че живеят под тяхната власт, дотолкова са привикнали с нея — с клетката, в която се намира затворено тяхното съзнание. Приканваме към освобождаване от всички видове робство и особено от психическото робство. Работата по освобождаване на духа от него е небочайно широка, тъй като много вериги сковават все още човека. Най-страшните от тях са веригите на невежеството, фанатизма, нетърпимостта, отрицанието. Хората упорито се стремят да подтискат волята си един на друг. Затова препоръчваме плуването в своята лодка. Нашите знаят своя път и към чужди врата, дори ярко оцветени, не се обръщат. Мтного грласове ще поканят и много забрани ще прозвучат, но утвърдилият своята власт над себе си ученик е глух за чуждите гласове, защото неговият път е към Владиката.

 

300. За какво са думите, когато може да се действа мислено. Да се говори може не винаги, а мисълта е винаги на разположение. Но колко силна, уверена и натренирана трябва да бъде тя, за да замени словото. Предполагат, че щом са изпратили в пространство или на човек избраната мисъл и работата е приключена. После се учудват, че не се получава очакваният резултат. Учудват се, но не вземат впредвид, че със своите неувереност, съмнения, колебания сами пресичат очакваните резултати. Защото всичките тези отклонения мигновено се предават по същият този проводник, разрушавайки монолитността на първоначалната мисъл и парализирайки нейната сила. С мисълта се предава и нейната сила, и нейната слабост. Но резултатие във втория случай са напълно противоположни на това, което е искал да постигне човек с помощта на мисълта.

 

301. (20 ноември). Усещането за това, че победата над себе си е възможна, а след нея и още редица победи, независимо от дългогодишната, изглеждаща безплодна борба, е много показателно и заслужава внимание. Силите на духа растат и това, което е било недостижимо и невъзможно вчера, днес става възможно. Потенциалът на духа е неизчерпаем и трябва да се ползва от него. Това, за което в друг случай биха потрябвали години, може да се достигне изведнъж с могъщо напрягане на огнената воля. Ояснението е в това, че растящата воля става по-силна от тази, която е била вложена по-рано в утвърдилата се привичка или слабост и приборбата с тях тя ги преодолява благодарение на своя растеж. Мигновеното озарение преобразява целия човек. Степените на озарения могат да бъдат различни — от мигновено до продължително. И на различните му етапи стават възможшни и нови достижения на волята. Пътят е в ежедневността. Ежедневността е килимът на достиженията. Търсят световни подвизи, но подвигът на възхода на духа, извършван в живота през всеки ден, е много по-труден, затова приветстваме победителя в обикновения живот, наложил в него необикновенното. Други пък искат да ги водят за ръчичката, като малки деца. Но закаленият дух върви в живота сам. Приготвена е нашата грижа за такива самоходци. Всичко се изправя против тях, тъй като е твърде необикновен техният невидим подвиг и чудото на самопроизводните лъчи. Как да се опази носеният пламък от угасяване? С верига от непрекъснати победи над себе си. Всяка от тях умножава огньовете и увеличава съкровището на Камъка. Трябва, трябва да се разбере с цялото свое същество за какво са нужни тези победи, за да стане пътят на победителя утвърден. Неугледният астрал може да се разглежда като отделно начало в себе си или като обвивка, която може да се променя и съставните елементи на която да се заменят с други по-съвършени. И изобщо тя не е нужна, тъй като в процеса на еволюцията е изпълнила своята роля в процеса на сформирането на ментала. Но волята е огненото начало в човека, което ще го съпътства винаги, постоянно увеличавайки своята мощ. Волята може да расте в добро или зло, в светлина и в тъмнина, както може и да деградира. Безволните същества не са нужни на еволюцията. Безволието е престъпление против живота и непростим грях. Силната зла воля все още може да се обърне към доброто, тоест към светлината, но безволието е за никъде. Безволието е нищожно и в добро, и в зло. То няма място в живота. Затова ние горещо приветстваме победния път, пътя на утвърждаване на волята.

 

302. (в 1 ч. през нощта). Много неща могат да се простят там, където е налице силна, огнена устременост към Светлината. Защото тази устременост е по същество и движение към Светлината, което е възможно само при наличието на горящ в сърцето огън. Огън! Огънь! Спусни се на горящото ми сърце, за да го усилиш многократно. Примамват и сокола от висините. Така и огънят може да се спусне на зовящото го сърце. Пространственият огън се призовава от пространството. След молитвата на върховния Йерофант небесният огън се е спускал на жертвеника на древния храм и е запалвал скветилниците. Така и светилниците на духа се разпалват от небесния огън. Пожелайте огън, поискайте огън и той ще се спусне върху вас, желаещите огнено кръщение. Него го няма във вас, защото се спуска отвън. Него го няма около вас на Земята, защот той е от небето, от пространството. Пламъкът е магнетичен. Устремеността представлява сама по себе си магнита на духа в действие. Устремеността е силно магнетична. Нейните енергии, приведени в действие, се насищат пространствено по силата на закона на закона за привличането. Привличането и насищането става по съзвучие. Каквото повиква, такова се и обажда. Не милост от набато, а заслужено следствие. Не случайност, а действие на неизменен закон. Затова казвам: само се устремете и ще ви залее сиянието на безпределността. Но огънят трябва да се без да угасва, тъй като пламъкът е магнетичен и при загасване бездейства. Притокът на тънки енергии се прекратява и пространството замлъква. Угасяването на пламъка на духа е равностойно на духовно самоубийство. Непрекъснатат връзка с Йерархията изключва възможността за угасяване на огъня. Любовта към Йерархията е горящ в сърцето огън. Задържете огъня чрез любовта.

 

303. (21 ноември). Никакви мисли, никакви съображения няма да помогнат, ако огънят не гори. Огънят се запалва от мисълта, проявена в действие. Подвигът е процес на приложение на мислите в живота. Претворяването на мислите в редица действия ще бъде признак на архатство. Разбира се, става дума за надлични мисли, мисли самоотвержени и водещи към светлина. Защото прилагането на мисблите за зло е свойствено за хората, но това поражда само черен огън. Учението показва кои мисли изискват да бъдат приложени в живота. Да се следват указанията на Учителя вече е подвиг. Стъпването върху пътя на подвига ознаменива встъпването на пътя на архата. Подвижник наричаме този, който е стъпил върху пътя на подвига, продължаващ през целия живот, до края. Този вид подвиг е много по-труден от кратковременния. В днешно време, при крушението на стария свят и общото преустройство, той е необикновено труден и тежък. В букваленпсмисъл всеки ден трябва да се събират отново всички сили на духа, за да се противостои с тях на силите на разрухата и тъмнината. Хаосът упорито нахлува в съзнанието, лишавайки го от придобитите заслуги. И трябва да се държим като при пожар, напрягайки сърдечните огньове, за да не отстъпим. Спасението е в ритъма, който ще пренесе (над препятствието), когато секнат силите. В това отношение е особено ценен с животворното си въздействие ритъмът на всекидневното единение с Учителя на Светлината. Този ритъм ще бъде и водещ през бурите и вихрите и нощната мрачина. Но за това се изисква нечувана упоритост и постоянство. Само те ще доведат до крайната цел. Човешкият живот може да бъде всестранно осветен само при условие че се разбере връзката му с живота на Тънкия свят. А в него вземаме участие постоянно. Сънят също не е разбран. Остава животът на късчето плътни условия, куц и нелеп — нещо без край и начало и без основа, откъснато от своите корени. В това е трагедията на съвременността.

 

304. (22 ноември). (Вчера при заспиване: „Ние не сме казали последната си дума“ — думи на Майката.)

Всяко Указание, приложено поне един път, може да бъде разглеждано като зърно, засято на нивата на съзнанието. Някога и някъде то ще даде кълн. Нищо не е без полза. Но е по-добре, разбира се, сеитбата на новите семена да се извършва по-прецизно, тоест, да се отлагат приетите и утвърдени от съзнанието мисли в хранилището на паметта с по-отчетлив печат на волята и осъзнаването. Мислите, не получили потвърждение от съзнанието или пък неодобрени, при неизбежното си възвръщане, вече пораснали, в полето на съзнанието, няма да бъдат претворени в действие, но одобрените ще дадат следствие. Затова и контролът над тях е необходим. Твърде много боклук попада в паметта, замърсявайки бъдещето. Всички рефлекторни действия се предизвикват от подобни мисли, утвърдени и засадени от духа, било то добри или лоши, но пораждащи съзвучни им действия. Няма нищо по-разрушително за човека от рефлекторната дейност — физическа, астрална и ментална. Тя възниква и може да се прояви само при отсъствието на контрол. Говорено е за постоянното бодърстване, за дозора, за бдителността. Архатът пребивава в постоянен дозор. Той няма нито едно рефлекторно, автоматично действие. Лунното наследство е изживяно и проявите му са прекратени. Стоящият на стража пред своя микрокосмос дух не допуска в него елементи, несъзвучни с достигнатата от него степен и контролира всеки мисловен рефлекс. Астралът, древният враг, живее именно от рефлексите и не иска намесата и контрола на волята. Своята лунна същност той проявява в утвърждаването на миналите придобивки, при това понякога от далечното и още по-далечното минало. Обръщайки особено внимание на тази страна от вътрешния живот, може да се ускори пътят, защото астралът трябва да бъде обуздан и подчинен на волята.

(В 1 часа през нощта.) Указвам да се засили сърдечната устременост към мен, преодолявайки съпротивата на обкръжаващата сфера. Нека рухне илюзията за разстояние и разделеност. Това са качества на Плътния свят, а не на духовния. Духът е извън времето и разстоянието. В Тънкия свят отдалечеността и близостта се определят от съзвучието и устремеността. Съзвучното е близко, а несъзвучното е отдалечено от духа. Обучението за преодоляване на плътните ограничения може да бъде започнато още на Земята. Сърцето преодолява материалните ограничения. Но те трябва да се преодоляват преди всичко в съзнанието. За духа всичко е възможно. Допускането на явлението в съзнанието потвърждава неговата възможност, защото осъзнаването е почти овладяване. Чуването гласа на Учителя се подчинява на същия този принцип. Всичко, поискано от духа, ще бъде постигнато тук или там рано или късно. Понятието за вседостижимост трябва да се внедри в съзнанието, защото духът живее във вечността и всеки срок е само миг пред нея. Възможността за постижения от всякакъв порядък нараства във времето, а в безпределността става неотменима. Пътят за еволюцията на духа на земното човечество е набелязан от нас при наличие за осъществяването на тази цел на целия океан от време. Не произволна прищявка на слепи и стихийни сили, а разумно ръководство на Водещите. Всеведението, всезнанието и всемогъществото са целта. Тя ще бъде достигната от духа. Но пионерите на човечеството по този път са нашите избраници, проправящи пътя за останалите. Неописуем е техният подвиг, защото е невидим и неразбираем. Но над тях е нашият Лъч и близостта на общуването. Потоците от мисли и нашият щит също са над тях. Да се преодолее илюзията на пространството с три измерения в духа ще бъде голяма победа. Аз съм с вас винаги — в тази формула е ключът към разкриване тайната на трите измерения на пространството. Да се повярва в тази формула и да се вложи в сърцето означава да се разбият веригите на материалния свят и да се утвърди невидимото в Плътния.

 

305. (23 ноември). Обещан е вечен живот. Да се живее не в настоящето, не в бъдещето, а във вечността ще бъде победа над Майята на трите преходни свята. Елементите на вечното и преходното са лесно различими. Животът е вечен, но формите на неговите прояви са временни; духът е вечен, но са ограничени по срок неговите обвивки. Вечни са космичните закони, но това, което е включено в рамките на тези закони и се обхваща от тях е подобно на големия поток на живота, течащ в безпределността. Срочни са световете и системите от светове, и дори цели галактики, но Космосът като цяло е вечен, защото съществува в безпределността. Така Космосът и човешкият дух по своята природа са безпределни. Ако съзнанието се свързва и отъждествява с проводниците, то се потапя в обятията и властта на преходното и се обрича на смърт; ако съсредоточи своите енергии на безсмъртната триада и утвърди себе си в нея, с това то създава условия за непрекъснатост на, тоест за своето безсмъртие в духа. Нелепо е да се говори за безсмъртие на тялото или за безсмъртие в тяло, или за безсмъртие в астрала, или в менталното тяло, което макар и по продължително от останалите, също е ограничено във времето. Само огненото тяло е безсрочнто. Но за да бъде оформено то, трябва да се внесат в него оформящите го елементи. Тези елементи ще бъдат качествата на духа, представляващи форми на утвърдени и кристализирали в микрокосмоса на човека огньове. Стигаме до същото: оформянето на огненото тяло се нуждае от качества на духа. По този начин, утвърждавайки ги, човек утвърждава вечния си живот в безсмъртната си триада. Трудно е да си представим, че най-блестящият интелект наподобява ярък фойерверк, а скромното и незабелижимо качество на духа, например самоотвержеността, на далечното слънце в пространството, не умиращо векове. От високите размисли се формира полезно достижение. Затова е полрезно да се добави и огънят на мисълта при оформянето на висшата триада. Обикновено съзнанието на човека пребивава в нисшите проводници, здраво свързани с живота на Земята. Трябва по-често да се изважда съзнанието от тях и да се потапя във висшите сфери. Действието на огнената мисъл е безсмъртно. Осмободената от елементите на астрала и заблудите на интелекта мисъл ще помогне да се съберат и фокусират в кристали частиците светещя материя луцида, влизаща в състава на елементите на огненото тяло. Магнетичната сила на мисълта е гаранция, че това достижение е възможно. Но трябва да се желае, но трябва да се дерзае, но трябва духом и със сърцето да се приеме и утвърди пътят на царствената огнена йога. Аз потвърждавам, че безсмъртието на духа, проявено във формата на непрекъснатото съзнание, е достижимо.

(в 1 часа през нощта). Когато има загриженост за поръчаното, зоркоста няма да се притъпи и това ще позволи да се забележи всяко ново благоприятно обстоятелство, за да се използва целесъобразно. Разбирането, задълбочено с Учението, дава възможност да се избягват грешките в оценката на ставащото. Затова дръжте съзнанието си в пълна готовност за действие.

 

306. (24 ноември). Не трябва да се смущавате от голямото разстояние, разделящо настоящото стъпало на духа от най-високото, осъзнато от разума. Защото дори и тази най-висока все още не е краят, тъй като безпределността няма такъв. Но достигнатият от съзнанието таван ще бъде област на магнитно притегляне за устременото към еволюцията сърце. Само не трябва да се поставят предели, предполагайки, че по-нататък вече няма накъде да се продължава. Недостижимото тук е достижимо там, във високите сфери и кой знае каква степен от пътя към собствения идеал ще бъде достигната в Надземния свят. Не напразно се споменава за дерзаене. Дръзвайки към голямото, малкото по-лесно ще се възприеме за прилагане в живота. Каналите на достиженията се прокарват в пространството чрез мисълта. По тях се устремява духът, отхвърляйки последователно своите обвивки. И когато са отхвърлени всичките, нищо вече не го задържа, устремен към вечното. В този момент каналите, прокарани от мисълта в пространството, ще послужат като стъпала за духа в неговото издигане към въплъщаването в себе си на онзи идеал, до който се е ограничил в разбиранията си духът. Пределът се поставя от мисълта и над границата, очертана от самия него, духът не може да се издигне. Затова указвам: шийте по-широко от широкото, тъчете с бисерната прежда на духа, рисувайте шарки за духа в огнените сфери. Дръзновението е плодоносно, особено в Надземните сфери. Неприложимото тук там е приложимо, недостигнатото — достижимо, невъзможното — възможно. Но отправният пункт си остава все пак Земята. Без Земята не можеш се издигна. Така земното съществуване придобива особен смисъл, дълбок и нужен. Ненайковците са готови да полетят и да изоставят Земята, но затова пък и голямо падение ги очаква, защото се лишават от опора за краката, без която поривът безпределността е немислим. Земята и земните въплъщения са именно това, което трябва непременно да се премине от духа в неговия безкраен път по далечните звезди. През Земята трябва да се премине, приемайки всичките й дарове и всички възможности, които предоставя. Земята е космичният дом на нашето човечество, усвоен от човечеството за живот на нея в продължение на много милиони години. Друг такъв дом в космоса не може да се намери. Има по-добър и по-висш, но за неговото усвнояване са необходими дълги години. Тук, на Земята, за устремения дух всеки ден е изпълнен с нови възможности за нови победи и нови достижения. И те нямат край. И Лъчите са над пламтящото сърце, и Образът на Водещия е близко, и просторите на сияйната мисъл са отворени за този, който дерзае. И крилата израстват за полет. Затова ви казвам: вървете, аз съм с вас през всичките дни на вашия живот на Земята и в Световете, до края на Манвантарата.

 

307. Сине мой, духът е вездесъщ. Но всяка обвивка принадлежи на своя план и е ограничена от него. Вездесъщието на духа се проявява частично в неговата делимост, в ясновидството, ясночуването и другите ясночувства. Апаратите на всички чувства се съдържат в човека — на физическите, на тънките и на огнените: това са физическото зрение, слух и прочие чувства, астралните зрение, слух и прочие, и всички огнени чувства. Чувсвата и техните апарати се разпростират до Огнения свят. Огнените чувства не са ограничени от нищо. Гова е царството на духа. Но духът се затъмнява от обвивките. Чувствознанието и знанието на духа са предварителните стъпала на всезнанието. Основата на чувството е неговата безпределност. Не трябва да се ограничава явлението в неговото разбиране сега. Безпределността е във всичко, дори в атома и всичко е в безпределността. Формата има презел, но духът няма такъв, макар че временно е ограничен от формата на обличащите го в дадения момент обвивки. Ограниченията на обвивките могат да се преодолеят, издигайки се духом над тях. Пътят за преодоляването е Огненият път, тоест пътят на оформяне на огненото тяло. Затова колкото е по-трудно, толкова е по-близо до целта и колкото по-зле, толкова по-добре, ако духът се бори до край, защото непобедимостта е в духа. Трябва да се разбере, че победата е в духа, а не навън. Външната победа, при вътрешно поражение на духа, поражение и обратно. За пример нека служи Голгота: временно тържество на тъмата при победа на Спасителя в духа и крайна победа на Светлината.

 

308. Приятелю мой, когато даваните указания се прилагат в действия, тогава става придвижване по-нататък. Изпълнението на указанията служи като стъпала на подема. Може да се постъпва така, че и малките действия да съответстват на набелязаната цел. Ако целта е могъществото на духа, то всяко дейстие, всяка постъпка, всяко чувство и мисъл трябва да бъдат съзвучни с него. Така и достойнството на духа не може да бъде утвърдено, ако не е обуздан палячото.

Ако действително повярвате, че аз съм с вас винаги, то и поведението ви при осъзнаване на постоянното присъствие ще се измени коренно. Теоретичното признаване е недостатъчно — трябва да се приеме това твърдение с цялото съзнание и с цялото сърце.

 

309. Магнетизмът на мисълта. Мисълта извлича от пространството съзвучните й елементи в пълно съответствие с тази сила, която е вложена в нея от човека. Веднъж породена мисълта расте, ако получава подхранване от своя родител. Ако упорито се връщаш към една и съща мисъл, тя може да израсте до гигантски размери и обезателно ще се прояви в действие. От пространството могат да се извличат съзвучни мисли, усилвайки и разширявайки по този път своята основна мисъл. Гаранция за привличането на мисли ние даваме, но да се научи да го прилага в живота всеки трябва сам.

 

310. (26 ноември). Сине мой, осъзнаването на Великото Присъствие ще бъде знак за преодоляването на илюзията на триизмерното пространство и утвърждаване първите стъпала на вездесъщност на духа. Стъпалата на възхода най-напред се преодоляват съзнанието, а после и в живота (навън). Външното няма никакво значение за духа до тогава, докато не е възникнала вътрешната реакция на това, което въздейства отвън. Целият смисъл е в нея. Докато не е нарушено състоянието на равновесие вътре, победител остава духът, дори и всичко вървящо против да тържествува от привидната победа. Огънят на равновесието е непобедим. Неговите вибрации са по-тънки и по-високи, а следователно и по-силни от вибрациите, идващи отвън. Враговете могат да ви унижават, да се гаврят и да издевателстват над вас, но докато равновесието е непоколебимо, радостта на враговете е преждевременна. Да се управляват и владеят състоянията на духа също е психотехника. Смятат да преборят нещо вън и устремяват силите си навън, докато победата се състои в правилната реакция на духа на яростта на външните въздействия. „Идва князът на този свят, но няма нищо в мен“. Това е проявата на огромната победа на Владиката на Светлината над тъмнната. Мечът на духа е блестял с ослепителна светлина над челото, обявявайки победата, докато мечът, издигнат от ръката на Петра, е било указано да бъде прибран обратно в ножницата. Този отказ от средствата за външна защита и пренасянето и вътре, действайки единствено с началото на духа, представлява форма на изразяване на висша духовна мощ. Всичко става вътре в самия себе си: и борбата, и победата. Затова потвърждавам: съхраняването на равновесие в действията ще бъде победа. Срещу равновесието никой не е силен. Срещу равновесието никой не може да устои. Да се научиш да действаш в състояние на пълно равновесие ще бъде признак на победа. Външното си остава вън, но победата над себе си в духа ще пребъде и във времето ще даде външен ефект непременно и неотвратимо. Значението на равновесието е дълбоко. Смисълът на качеството се закючава в устойчивостта на огньовете, проявени в неговата форма и в непоколебимостта тънкостта на неговия пламък. „Огън дойдох да донеса аз на Земята“

 

311. Дерзаещият към голямото ще успее и в малкото, тъй като действа фокусът за съсредоточване на енергията на дерзаенето, изпращайки съответните вибрации. Пространственият мегафон действа на принципа на ехото. Видимото пространство е препълнено с невидими за окото форми и енергии. В него е съхранено цялото настояще, минало и бъдеще, всичко видимо и невидимо за окото, всички продукти на психическата дейност на човека и на неговото творческо въображение. Това е хранилището и архива на човека и природата. Къде е отишъл вчерашният ден заедно с всичко, което е било? В пространството. Планетата, движейки се по орбитата и устремявайки се заедно със Слънцето към далечната звезда, извършва спирално движение в пространството, оставяйки в него отпечатък или клише на всичко, което става на нея. Нищо не се повтаря, защото планетата всеки миг заема пространствено ново място, никога не севръщайки назад. Ако планетата можешефда се спре, щеше да спре и времето, и животът, и движението върху нея. Но ако съзнанието се насочи обратно в миналото, то някакъв етап от този процес може да се задържи съзнанието в една или друга точка на пространството, вече изминато някога от Земята и да се види това, което е станало на нея. Това ще бъде навлизане в свитъците на акаша, където се пазят отпечатъците на изминатия от Земята в миналото път. Нищо в природата не изчезва и не се ражда отново, а само преминава от една форма на изразяване в друга по непрекъснатат линия на проявата. Паметта на човека е несъвършено изразяване напсъвършената памет на природата. Памет, тоест способност да се отпечатват върху себе си вибрациите на околната среда, притежават всички предмети, всички неща, цялата материя. Тези отпечатъци са много тънки и засега неуловими от съвременните апарати. Но всичко същетвуващо въздейства едно на друго. Слънцето нагрява камъните, Луната предизвиква приливите. Човешката ръка, докосвайки предметите, също ги нагрява. И това може да се установи с прост термометър. Но ако нещо не може да се забележи, това не означава, че то не съществува. Областта на невидимото е много по-широка и по-разнообразна от видимото. Съвременните апарати явно са недостатъчни. Но те могат да се усъвършенстват или да се създадат нови. Най-добрият апарат е човекът, в микрокосмоса на когото са съсредоточени в потенциал най-съвършените апарати. Много от тях, като например апаратът на слуха, зрението, вкуса, частично вече са изучени, но най-тънките и разположени зад пределите на изучените, все още чакат своите изследователи. Нашата цел е да въоръжим човека без всякакви апарати. За тази цел човекът трябва да бъде изучаван с цялата щателност и непредвзетост, като бъде събирано всичко, отнасящо се до проявите и дейността на неговата висша апаратура. Фотоаппаратът на окото вече е изучен, макар и много повърхностно, но функциите на третото око, психическото око, все още невежо се премълчават, макар че би могъл да бъде събран немалко научен материал за неговата дейност. Апаратът на мисленето също е напълно пренебрегнат. Всичко е сведено към физическа активност, при пълно отричане на тънката. Най-главната задача на науката е да изучи човека. Скоро новите апарати ще позволят да се разкрие чудесната действителност и тогава на някои ще се наложи да повярват в това, което сега се отрича. Така пред науката ще се отвори нов прозорец и ще се превърнат в обект на изучаване неизчерпаемите богаттва на невидимия свят, намиращ се в заобикалящото човека пространство. Заслугата за проникване в областта на невидимото ще принадлежи на науката.

 

312. (28 ноември). И тъй, всичко се пренася вътре и задачата е да се устои. Сгъстяването на тежките външни условия е предверие на промяните. Но това сгъстяване трябва да се изтърпи, без да се губи равновесие. Утвърждаването на желаното качество веднага предизвиква съпротива на средата, силата на която е право пропорционална на напрежението на утвърждаемото качество и силата на желанието и устремеността то да бъде утвърдено. В действителност това облекчава достигането на целта, защото без противодействие, предизвикващо възраждане силите на духа, желаното качество няма да се утвърди. Мъдро може да се порадваме на това, че самият живот ни предоставя възможностите зца постигане на желаното. Силата на съпротивление на околната среда е показател за степента и искнеността на устрема. Това явление може да се разглежда като благоприятен отговор на силното желание за напредък. Ако духът преодолее в себе си този натиск, осъзнавайки смисъла на противодействието, успехът е обезпечен и набелязаното качество се закрепва здраво. При това ще бъде грешка да се насочват силите за борба не вътре, а вън. Това ще бъде сражение с вятърни мелници, защото съпротивата е предизвикана не от външните условия, а от вътрешният растеж. Формулата „който изтърпи до край, ще бъде спасен“ се отнася до явления именно от този порядък. Затова знаещият пренася центъра на прилагане силите на духа вътре, взаимствайки сили за усилената борба от противодействащите енергии, лишавайки ги с това от съпротивляемост, става маг нетично преразпределение на енергиите и силата на противодействие става сила на победителя. Психотехниката на този процес е много сложна, но принципът и все същият: когато силният емоционален вихър се натъква но пълно равновесие, той тутакси се изчерпва, а предизвикалият го омеква, опустошава се и става празна черупка. Равновесието увеличава своята сила за сметка на непредвидливостта на двуногия плиткоумник. Равновесието е полезно винаги, защото това качество е положително безусловно. Но незнаещите насочват своите енергии към външните обекти на съпротивата. Но когато те са подавени, зад тях веднага изникват други, след тях грети и така нататък до безкрай. Докато в същото време лостът, приложен вътре по закона за поляризацията на силите, неизбежно предизвиква желаните резултати. Това противоречи на обичайнато логика на земното мислене и затова е трудно за прилагане в живота. Само постигайки пълна победа вътре, може да се започне действия външно, но при условие за запазване на равновесието и за в бъдеще. И ако външно нещо не е се удало да бъде постигнато, да предположим поради кармични причини, то вътрешната победа стократно възнаграждава за всичко, каквото и да се случи във външното обкръжение. Достижението остава с победителя завинаги, докато външните обстоятелства ще се променят и ще си отидат, както неизбежно преминава всичко в света на преходните неща. Влошените обстоятелства и обревменяването на духа от тях указва на значимостта на преминаваното степен инеизбежността на прелома, защото нито едзно издпитание не е безкрайно. Продължителността му зависи от успешността на преодоляването му. Щом като бъде победено вътре, то си заминава от живота и външно. Тъмната полоса трябва да се изживее със съзнанието, че щитът зъщитава и че Владиката е на пост и наблизо. Пътят на преодоляването е много труден, но затова и победата донася утвърждаването на нови огньове и нови възможности за следващата степен на възход. Трябва твърдо, непоколебимо и огнено да се реши един път завинаги, за цялото бъдеще, което предствои, че нищо външно, никога и при никакви обстоятелства не лишава духа от победата, достигната с такъв труд и при такава борба. Как да обясним по-добре, как да издълбаем в мозъка истината за пхреходността на земното време инерушимостта на духа. Как да обяснич, че придобивайки целия свят, но угасявайки духа и допускайки да помръкне духа, човек губи всичко, даже и това, което е придобил с такава голяма цена, защото в този свят нищо не принадлежи на човека и нещо не може да бъде запазено над определения предел. Всичко е временно, само достиженията на духа са неотнимаеми и представляват истинската му собственост, която винаги е с него. Утвърждавам радостта на безсмъртния дух.

 

313. (29 ноември). Когато настъпи момент на пралайя на съзнанието не трябва да се мисли, че това е край, че Владиката те е изоставил. Просто трябва спокойно да се изчака този период. Той може да бъде дълъг или кратък в зависимост от предшестващия го подем. Редуването на вълните е неизбежно и изисква разбиране. Съзнанието не би издържало нанапрежението, ако би било непрекъснато в полет. Редуването на вълните или ритъмът е универсално явление. Ритъмът на възходящото съзнание е спирален, при това възходът показва, че спиралата от плоска е станала изтеглена нагоре. Последната точка на подема във витката на спиралата определя и новата точка на неговата витка, но на по-високата плоскост, макар и да изглежда в момента на спад на съзнанието, че всичко е отишло някъде и бъдещето е закрито със завеса. Това също е един вид Майя. Пътят е безкраен и много картини, условия и лица ще се мярнат на различните му отрязъци, оцветени с различни тонове. И нощем, и денем, и в лошо време, и в буря ще се наложи да се върви, но всичко това са само вехи, само нещо, което се мярка в страни, за да отмине безвъзвратно в миналото. Вървящият по безпределния път пътник също е безпределен и вечен, и какъвто и да бъде даденият отрязък, той е временен и кратък в сравнение с това, което вече е минало и с това, което предстои да дойде. Може да се добави, че всяка крачка по пътя учи на нещо, колкото и скучна, тежка или безпокойна да ни се струва. Съзнателното желание да се извлече някакъв полезен урок от всяко положение и условие ускорява напредъка, тъй като всяка задръжка и забавяне довеждат до това, че се губи време без полза и набелязаният от кармата урок остава неусвоен, което предизвиква необходимост от неговото повторение. Затова няма да бъде излишен въпросът: на какво иска да ме научи животът, поставяйки ме при тези именно условияу а не при други. Кооперирането с течението на кармата е много плодоносно, докато в същото време противодействието й може да предизвика нежелателни и дори тежки последици. Ако се изправиш срещу кармата, тя може да се обърне към противопоставилия се и да се стовари с цялата си тежест върху него. Спокойствието, приемането на неизбежното и извличането на необходимия урок от него ще помогнат по-бързо да се премине тежката полоса от живота.

 

314. (30 ноември). Мисълта, отпечатана на хартия, е мисъл, облечена в плътна, материална форам. Тази форма ще бъде символ на мисълта, но не самата мисъл. Фотографията на мисълта е възможна, но отнова не на самата мисъл, но на нейната тънка форма или образ. Всяка форма има своето съдържание. Същността на мисълта е огън, магнетично привличащ и обличащ я с вещество от един или друг вид тънка материя или вещество от стихията. Стихийната материя е светеща. Стихийните облици се раждат, набъбват и живеят под действието на мисълта. От характера на огъня зависи и характерът и природата на стихийният облик на мисълта. Огнената скала от върха до основата си е широка и разнообразна от нисшите огньове до висшите, от черните до светлите, сияйни. Породени от тъмнината или от светлината, тези мисли изпълват пространството. Всяка мисъл е живо същество от Тънкия план. Всяка мисъл е магнитна и се притегля, по закона за сцеплението, към формите, които са й съзвучни и към скъзвучните й съзнания. Да мислиш красиво и ясносияйно означава да се съединиш с прекрасния свят, тоест с Висшия сквят. Красотата е от Светлината. Чрез красотата имате Светлина. Областта на изкуството е област на прекрасното.