Чудомир
Даскал Боню

Ето ти го даскал Боню. Гледай го у главата, па не питай нанадоле какъв е. Уж е гражданин, ама от 25 годин е на село, та се поселчи и сега не мож го позна. Такава свита ентелигенция е, че и едно „мирси“ не може да рече, кога го почерпи човек, а вика „сполай ти“! Наплашен е от партизани и кога ходи, сѐ се озърта, като куче у воденица. Както е кьорав, и на телците вика „добър вечер“, защото ги мисли за училищни настоятели. Гласът му е като на душена коза, ама едно време дружбашите го накараха на плебесцитно основание да пее в черква две-три години, та пропъди бабите из нея.

И половината деца не ходеха на училище пролетно време, ама смее ли да им пише осъствие? Те осъстват, той пише у тефтера, че са там, те осъстват, той не смее да ги изчисли, па на края им даде на всичките свидетелства, че преминуват, и толкоз! Тогава селените бяха съфакупно с кучетата дружбаши, та и той стана такъв, сиромашината.

После при зговора пък намаляха децата, защото бяха спрели отпуските на войниците по онова време през войната. Ами сега? Няма място за двама учители, а той беше тогава даскал и балдъзата на секретар-бирника Маринка. Тогава секретар-бирникът ги научи да запишат още двайсет измислени деца и ги водеха по регистрите и си преминуваха от първо във второ, в трето, а те не са и родени още. Четири години караха тая фалшификация и тогава от страх остаря завалията и щеше да се спомине от корем. Хеле като дойде по едно време инспекторът и попита за децата, той уплел конците абсолютно. Ама Маринка ачигьоз маймуна: болни са, рекла, господин инспекторе, болни са децата! В селото има, рекла, дезинфикционна болес, затова ги няма. И тъй се отърваха.

Шест пъти е уволняван, ама като му стане някой ортак на заплатата, пак го връщат. Затова е сиромах като Кара Теня, ама пак му завиждат селските маси.

Гледаш го мършав, ама по две каци армея изяда през зимата и цял сноп праса. Инак харно учи децата по писане и по закон божи, ама у сметането е слаб. Откак е учител у нашето село, и сметките си объркахме целокупно. Още е ерген. Таман го бях убедил да го оженим лятос, те го съкратиха и пак се возприпятства в брачно отношение. Хеле купи на кмета шапката и един чифт юзди на конете на председателя на училището и пак го въдвориха на служба. Даде и членски вноски за партията за една година, за календар даде и за вестника. Той получава и даскалския вестник, ама дядо Лулчо разсилният го реже за цигарени книжки и не му го дава редовно.

Нервозен е и се стряска насън. И кога срещне поп Еня, пак се стряска, сякаш вижда член 70. Толкоз!