Включено в книгата
Оригинално заглавие
w, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)
Сканиране
Xesiona (2008)
Разпознаване и корекция
Boman (2009)

Издание:

Ерик Симон. Чужди звезди

Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №78

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Съставител: Светослав Славчев

Преведе от немски: Дорина Йосифова

Консултант: Стефан Лефтеров

Редактор: Лидия Капонова

Редактор на издателството: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Немска — ГДР, I издание

Дадена за набор на 27.III.1986 г. Подписана за печат на 24.VII.1986 г.

Излязла от печат месец август 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1973

Цена 1 лв. Печ. коли 11. Изд. коли 7,12. УИК 7,02

Страници: 176. ЕКП 95364 5627-81-86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 830.2 32

© Дорина Йосифова, преводач, 1986

© Светослав Славчев, предговор, съставителство, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

Erik Simon

Begegnung im Licht

© Verlag Neues Leben, 1976

Wege zur Unmöglichkeit, 1983

Fremde Sterne, 1979

© Verlag Das Neue Berlin


— Както е известно, има процеси, възможни на теория, но термодинамичната им вероятност е толкова нищожно малка, че на практика не могат да се осъществят — каза професор Надел, хвърляйки бегъл поглед към присъствуващите в малката зала.

Студентите, които дотогава си бяха водили записки, оставиха писалките, флумастерите, химикалите и моливите си и доколкото въобще беше възможно, се наместиха по-удобно на банките, направени съвсем умишлено тесни, та да не може човек да заспива по време на лекции. Във всеки случай студентите заеха най-удобните пози, които позволяваха тези седалки, защото вече знаеха какво ще последва — примерът с тухлата, която подскача, или някой от многобройните му варианти.

— Да допуснем, че на масата е поставен предмет с маса един милиграм — продължи професор Надел. — На теория е напълно възможно молекулите на този предмет случайно да се придвижат така, че той да подскочи, да кажем, на височина един сантиметър. Необходимата за това механична енергия би могла да се набави от топлинните резерви на тялото, тоест то изведнъж ще се охлади, така че процесът не противоречи на закона за запазване на енергията.

На това място лекцията на професор Надел бе прекъсната от сподавения вик на асистента, който седеше на един стол отпред в десния ъгъл на малката аудитория. Но професорът не му обърна внимание и попита:

— Какво е съотношението между W две и W едно, където W две е вероятността тялото да се вдигне на определена височина, а W едно — вероятността то да остане в покой, което е нормално за нас?

Започна да пише уравнения на дъската и да ги обяснява, като неволно бърчеше чело и кършеше рамене. Невежеството на студентите, което го принуждаваше да обяснява такива обикновени случаи или пък нещо друго, изглежда, го притесняваше.

След около десет минути резултатът бе записан на дъската:

W2 : W1 = 1010700000000000

— Виждате колко по-голяма е вероятността предметът да остане в покой. От възникването на нашата галактика е изтекло невероятно много време и все пак то е съвсем малко в сравнение с времето, което ще трябва да измине, докато даден предмет се повдигне във въздуха, та било и само на един сантиметър и да се задържи примерно в продължение на една секунда. Тоест можем с чиста съвест да кажем, че подобни процеси са невъзможни.

Студентите дремеха; знаеха този пример отдавна. Професорът бе изписал цялата дъска с уравненията си и чакаше асистентът да ги изтрие. Но асистентът не помръдваше, седеше на стола си като хипнотизиран и гледаше втренчено професора, защото виждаше онова, което студентите не можеха да видят зад дългата катедра. От десет минути професорът висеше във въздуха на около двадесет сантиметра над пода и поклащаше ритмично покритите си със скреж крака.

Бележки

[0] Wahrscheinlichkeit (нем.) — вероятност. Б.ред.

Край
Читателите на „w“ са прочели и: