Радой Киров
Защо стоножката има сто крачета

Някога стоножката била най-обикновена буболечка. Ходела из тревата полечка със споите четири крачета.

— С четири крачета лесно се шета — си казвала тя. — С четири крачета пъргави, леки, мога да надбягам по пътечката всеки… С четири крачета си живея щастливо с мойто буболече трудолюбиво.

Но веднъж буболечката добродушна на своята мъничка рожба пошушна:

— Стига игра, моя рожбице драга, донеси от реката водица веднага!

— Не мога, не мога — казала рожбата глезена, — от игра ме болят и четирите глезена. Още две крачета да имах само, бих те слушала винаги, мамо.

И на другата сутрин: о, чудо голямо — крачетата на малката станали шест.

— Представям си колко ще слушаш днес — казала майката щастлива.

Ала малката веднага навън излетяла и вън на поляната цял ден си играла.

Вечерта майка й рекла пак:

— Мила рожбице мамина, събери за печката клечетак!

— Ох, ох, не мога — изпъшкала рожбата глезена. — От игра ме болят и шестте глезена. Още две крачета да имах аз, щях да те послушам мамо, завчас.

На другата сутрин нейните крачета станали осем.

— Цялата поляна с тях ще кръстосам — си казала малката и хукнала пак да си играе навънка до мрак.

Вечерта, от умора капнала, прибрала се и си похапнала.

— Прибери софрата, рожбице мила — рекла майка й.

— Бих я прибрала, но нямам сила, болят ме страшно и осемте глезена — отвърнала щерката глезена. — Още две крачета да имах, тогава бих те послушала без забава.

Вие всички се сещате, момичета и момчета, че тя на другия ден вече имала десет крачета. А после — от само себе си знай се — крачетата й станали дванайсет.

Да се пресметне лесно е то — колко пъти ги е броила малката щерка непослушна.

— Е, добре — рекла майката добродушна, — сто крачета ти пораснаха, да, но ти знаеш ли, че ще настъпи друга беда? Сто крачета трябва да миеш в росните капки, всяка сутрин да обуваш по сто чорапки, да връзваш по сто джуфки на сто обувки…

— Олеле, вярно! — писнала рожбата мамина и навела главица засрамена. — Сто крачета защо са ми, мамо, искам да си имам четири само.

— Това е наказание за твоето непослушание — отговорила майката. — И да се молиш, и да искаш прошка, ти отсега нататък ще бъдеш стоножка.