Елин Пелин
Баба Марта винце пила

Баба Марта винце пила,

па се малко подмладила —

дощя и се да се смее,

омръзна и да се грее

до печката като котка

и излезе на разходка.

Тояга и леда счупи,

усмивка и снега стопи.

Гдето стъпи, трева никне,

над глава и слънце пекна.

Кукурякът се събуди,

па излезе да се чуди,

Минзухарът се усмихна…

Всичко около утихна.

А от вишневите клони

Кос смирено се поклони,

поде песни чудни, чисти,

та гората се разлисти.