Леда Милева
Зайо и великанът

През трънак и през коприва

стигнал Зайо зряла нива.

Гледа — ни човек, ни птица,

но из жълтата пшеница

нещо движи се полека,

без пътека.

 

Да е влак — не е влак,

да е звяр — не е звяр.

Ни копита, ни самар.

А голямо като къща

и пшеницата поглъща.

Спрял се Зайо запъхтян —

трябва да е великан!

— Добра среща, великане!

— Бягай, Зайко! Ще останеш

без опашка и без ризка,

ако дойдеш по-наблизко.

Ще те глътна като клас! —

избоботил страшен глас.

Да е шега? Не е шега!

Бре, ами сега!

Хукнал Зайо към Балкана —

по-далеч от великана!

 

А от страх и залисия

не разбрал дори, горкия,

ясната за всички тайна:

великанът бил комбайна!