Анастас Стоянов
Мравешка пътека

На калинката таксито

клаксонира упорито.

 

Ала път не ще намери —

спуснаха се бариери.

 

Макът със червен сигнал

всички пътища е спрял.

 

Нови пътници долитат

и шофьорите се питат:

 

— А, бе път защо не дава

този чер

кантонер?

 

— Мравешкия влак минава,

ще се чака

знака.

 

— Но какъв е този влак?

Чакам от зори до мрак!

 

— Влак товарен, погледни,

ще се точи седем дни.

 

Кара жито и дърва,

влак товарен е това.

 

— Ето ти на теб беля!

Как да заобиколя?

 

Мигар тук

няма друг

път напреки през полето?

 

— Няма как,

туй е влак

от гората до морето.

 

Дай цигара, поседни.

Ще се чака седем дни.

 

А калинката с таксито

клаксонира упорито:

 

— Но какъв е този ред?

Мигар няма въртолет?

 

Кантонера се подава

и с ръка успокоява:

 

— Моля, моля, има ред,

ще повикам въртолет.

 

Всеки взор нагоре вдига —

водно конче в миг пристига.

 

Знак на кантонера прави,

спуска му въжета здрави.

 

Той челото с длан избърсва

и въжетата завързва.

 

Самосвали и таксита,

всеки, както му е ред,

тук над влакчето полита,

вдигнат с мощен въртолет.

 

А отдолу — трака-трак,

бърза мравешкия влак.

 

Кара руда, кара жито,

та и хора,

и завод —

всяко гърло да е сито,

силен да е цял народ.