Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Time and Again [= First He Died], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 53 гласа)

Информация

Източник
bezmonitor.com (през sfbg.us)

Издание:

Клифърд Саймък. Отново и отново

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988

Библиотека „Галактика“, №93

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Георги Марковски,

Елка Константинова, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов

Рецензенти: Светослав Славчев, Светозар Златаров

Преведе от английски: Петър Кадийски

Редактор: Анелия Бошнакова

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Тонка Костадинова

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева

Американска, I издание

Дадена за набор на 25.XII.1987 г. Подписана за печат на 3.IV.1988 г.

Излязла от печат месец април 1988 г. Формат 70×100/32 Изд. №2133

Печ. коли 18. Изд. коли 11,66. УИК 12,52

ЕКП 95366 15431 5637–236–88. Страници: 288. Цена 2 лв.

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Георги Димитров“ — София

Ч 820(73). 31

© Петър Кадийски, преводач, 1988

© Светослав Славчев, предговор, 1988

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988

c/o Jusautor, Sofia

 

© Clifford Simak, 1951

Time and Again

Ace books

A Division of Grosset & Dunlap, inc.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Корекции от gogo_mir

26

За миг Сътън се вкамени на стола, но после се отпусна. Блъфират, каза си той. Няма да ме убият. Необходима им е книгата, а мъртвите не могат да пишат.

Кейс заговори, сякаш Сътън бе изрекъл мислите си на глас.

— Не бива да ни считате за почтени хора, тъй като никой от нас не претендира за подобно нещо — каза той. — Мисля, че и Прингъл ще го потвърди.

— Разбира се — рече Прингъл. — За какво ми е да съм почтен!

— За нас щеше да е добре, ако ви бяхме отвели при Тревър и…

— Чакайте малко — обади се Сътън. — Кой е Тревър? Досега не сте го споменавали.

— Така ли? — каза Прингъл. — Пропуснали сме, изглежда. Тревър е шефът на корпорацията.

— Корпорацията, която се нуждае от книгата ви — поясни Кейс.

— Тревър щеше да ни отрупа с почести и богатства — продължи Прингъл, — ако бяхме успели, но тъй като отказвате да ни сътрудничите, ще трябва да потърсим друг начин за забогатяване.

— Затова се присъединяваме към другите и ще ви застреляме — заяви Кейс. — Морган е готов да плати скъпо на всеки, който ви убие. Така че той ще ни даде доста пари за главата ви. В това няма никакво съмнение.

— И вие ще сключите сделка с него? — попита Сътън.

— Естествено — заяви Прингъл. — Ние никога не изпускаме случая.

— Надявам се, че не възразявате? — измърмори Кейс.

Сътън поклати глава.

— Не ме интересува какво ще правите с трупа ми — увери ги той.

— Добре тогава — рече Кейс и вдигна пистолета.

— Момент — спокойно каза Сътън.

Кейс наведе оръжието.

— Сега пък какво има? — попита той.

— Сигурно ще поиска цигара — предположи Прингъл. — Преди екзекуцията осъдените винаги искат цигара, чаша вино, печена кокошка или нещо подобно.

— Искам да попитам нещо — каза Сътън.

Кейс кимна.

— Доколкото разбирам, във вашата епоха вече съм написал книгата — каза Сътън.

— Точно така — потвърди Кейс. — И с ваше позволение бих заявил, че е доста откровена и полезна творба.

— Вие ли я отпечатахте, или някой друг?

Прингъл се изкикоти.

— Разбира се, че друг. Как мислите, ако бяхме ние, щяхме ли сега изобщо да сме тук, в миналото?

Сътън се намръщи.

— Излиза, че съм я написал без помощ и съвет от ваша страна, както и без вашето редактиране. В такъв случай, ако я напиша повторно, както вие искате, сигурно ще се получат усложнения.

— Едва ли ще са такива, че да не можем да се справим с тях — рече Кейс. — Можем да обясним всичко съвсем задоволително.

— Но след като ме убиете, изобщо няма да има книга. Как ще се справите с това?

Кейс се намръщи.

— Няма да е лесно — каза той. — За много хора това ще представлява истинско нещастие. Но все нещо ще измислим.

После отново насочи пистолета.

— Сигурен ли сте, че няма да промените решението си? — запита той.

Сътън поклати глава.

Няма да стреля, каза си той. Всичко е блъф. Подът е студен и…

Кейс натисна спусъка.

Страхотна сила като мощен юмрук се стовари върху Сътън и го блъсна назад, а столът се наклони и после се завъртя като кораб, попаднал в магнитна буря.

В главата му избухнаха пламъци, после агонията го сграбчи в лапите си и го заразтърсва, като късаше един по един нервите му, а болката стържеше чак до мозъка на костите.

Останала бе само една мисъл, една неуловима мисъл, която въпреки усилията да я хване и задържи се изплъзваше като змиорка от окървавени пръсти.

Променяй се, настояваше мисълта. Променяй се! Променяй се!

И той усети промяната. Докато умираше, почувствува как започва да се променя.

А самата смърт бе нежна, нежна и черна, хладна, мила и добра. Той потъна в нея като плувец, гмурнал се в прибоя, а тя го пое, обгърна го отвсякъде и той долови туптенето на пулса й и усети нейната необятност и невъзвратимост.

На земята психоиндикаторът замлъкна, а Кристофър Адамс за първи път през живота си отиде вкъщи, преди да е изтекъл работният ден.