Ерих Кестнер
Действителен романс

След като се любеха вече осма година

(а можем да кажем: любеха се добре),

любовта им изчезна съвсем без причина,

сякаш бе шапка или цигаре.

 

Те бяха тъжни, но пак се желаеха,

целувката сякаш пак същата беше,

какво да направят и двама не знаеха.

И тя се разплака. А той мълчеше.

 

От прозореца можеха навън да погледнат.

Той каза, че пет е часът и е рано,

време е някъде на кафе да поседнат.

В съседство подрънкваше някой на пиано.

 

Отидоха в близкото кафене на квартала,

внимаваха чашите си да не разлеят.

Вечерта ги завари с уста онемяла.

Седяха сами, а луната бе цяла,

и просто не можеха да го проумеят.