Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diplomatic Immunity, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 46 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
tonywoolf
Корекция
Mandor
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Издание:

Лоис Макмастър Бюджолд. Дипломатически имунитет

Американска, първо издание

Превод: Милена Илиева

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 34

ИК „Бард“ ООД, 2003 г.

Библиотека „Избрана световна фантастика“ №103

ISBN: 954-585-428-6

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Глава 3

Майлс се повдигна на пръсти да надникне през малкия илюминатор до служебния шлюз на „Керкенез“, който в момента маневрираше към определената му рама за пристан. От архитектурна гледна точка, станция Граф представляваше сложна и очевидно хаотична съвкупност, което не беше за учудване предвид факта, че се разширяваше вече трето столетие. Погребан нейде в недрата на ширналата се, бодлива като таралеж конструкция се гушеше малък метален астероид, надупчен като медна пита, както за осигуряване на допълнително пространство, така и заради материала, с който беше построено това най-старо обиталище на квадите. Пак някъде в най-вътрешните сектори все още можеха да се видят, поне според туристическите видеоматериали, оригинални елементи от разглобения и отново сглобен скоков кораб, с който първата група дръзки пионери квади бяха извършили историческото си пътуване до това убежище.

Майлс отстъпи назад и даде знак на Екатерин да погледне през илюминатора. Замисли се за политическата астрография на Квадикосмоса, или по-точно, както гласеше официалното наименование, на Съюза на свободните общини. От тази начална точка групи квади се бяха разпръснали и бяха изградили дъщерни колонии по протежение на вътрешния от двата астероидни пръстена, заради които предците им бяха избрали тази система. Няколко поколения по-късно квадите вече не ги грозеше опасността да им се свърши пространството, енергията или природните ресурси. Населението им можеше да разширява владенията си толкова бързо, колкото преценеше за необходимо.

Само шепа от многобройните им, пръснати из системата общини поддържаха места с изкуствена гравитация за човеци с крака, били те посетители или постоянно пребиваващи, а повечето въобще нямаха взимане-даване с външни. Станция Граф беше от онези, които приемаха галактиците и тяхната търговия, същото важеше и за няколко други орбитални станции, известни като Метрополията, Убежището, Минченко и Съюзна. Последната беше седалище и на правителството, доколкото имаше такова — политическата система на квадите беше вариант на представителната демокрация с изборност отдолу нагоре, стъпила, както му беше дадено да разбере, на работната група като първична единица. Майлс най-горещо се надяваше, че последната инстанция, с която ще се наложи да води преговори, няма да се окаже някой комитет.

Екатерин погледна и с развълнувана усмивка махна на Роик да погледне и той. Той наведе глава и почти залепи нос в илюминатора — зяпаше с неприкрито любопитство. За Екатерин това беше първото и пътуване извън Бараярската империя, а Роик за пръв път напускаше родния Бараяр. Майлс доволно си отбеляза наум, че благодарение на придобитата си лека форма на параноя си беше направил труда да прати и двамата на кратък интензивен курс по процедури за безопасност в открития космос и при нулева гравитация, преди да ги повлече след себе си из галактиката. Беше използвал връзките си да получи достъп до съоръженията на военната академия, макар и само за една свободна седмица между насрочени предварително занятия, та двамата да преминат през посъкратена версия на курса, който по-старите колеги гвардейци на Роик бяха преминали като част от рутинната програма на обучението си за имперските служби.

Екатерин се беше шашнала не на шега, когато Майлс я беше подканил… убедил… добре де, принудил да се запише в курса за охранители към орбиталното училище. В началото беше като уплашен заек, по средата — изтощена и на крачка от открит бунт, а накрая — въодушевена и горда от себе си. При проблеми с херметизацията пътническите лайнери обикновено натикваха платилите билетите си клиенти в най-прости мехури, наречени спасителни шушулки, където да изчакат специализираните екипи за спешна помощ. Самият Майлс беше пребивавал едни-два пъти в такава шушулка. Беше се заклел, че нито един от неговите хора, особено пък неговата съпруга, не ще бъде подложен на такава изкуствена безпомощност в случай на извънредна ситуация. Така че цялата му групичка беше пътувала с ушити по поръчка костюми последен модел за бързо обличане в куфарите. За съжаление Майлс беше оставил стария си, удобен боен костюм на склад…

Роик се разгъна и обърна гръб на илюминатора. На лицето му бе изписано особено стоическо изражение, две тревожни бръчки се бяха събрали между веждите му.

— Взехте ли си хапчетата против гадене? — попита Майлс.

Роик кимна сериозно.

— А ти взе ли си твоите? — каза Екатерин.

— О, да. — Той хвърли поглед към обикновения си сив цивилен костюм. — Преди имах един от онези готини биочипове на вагусния си нерв, който ми помагаше да не се разделям с обяда си при нулева гравитация, но после се разкапа заедно с другите ми вътрешности при онази моя пренеприятна среща с иглената граната. Трябва да ида да ми имплантират нов… — Майлс пристъпи напред и хвърли още един поглед навън. Бяха се приближили и станцията заемаше по-голямата част от гледката. — И така, Роик. Ако групичка квади на гости в Хасадар сгазят лука дотолкова, че да си заслужат посещение в градския затвор, а после се появи втора група квади и се опита да измъкне първата с помощта на бойни оръжия, надупчат сградата като решето, подпалят я и ранят няколко от другарите ти, какви по-точно биха били твоите чувства към квадите във въпросния момент?

— Ъъ… не ще да са много дружески, милорд. — Роик направи пауза, после добави: — Направо щяха да ми бръкнат в мозъка.

— И аз така предположих. — Майлс въздъхна. — А. Готово.

С дрънчене и тракане, „Керкенез“ спря плавно и скобите на рамата го хванаха в стабилната си прегръдка. Еластичната тръба заскърца, намествайки се в ключалката си, насочвана от инженера на „Керкенез“ при контролния панел на шлюза, после се вклини на мястото си с ясно доловимо изщракване.

— Скачихме се, сър — докладва инженерът.

— И така, войници, парадът започва — измърмори Майлс и даде знак на Роик да мине напред.

Гвардеецът кимна и се провря през шлюза. Миг по-късно извика от другата страна:

— Готово, милорд.

Всичко мина, ако не чудесно, то достатъчно добре. Майлс го последва през тръбата, Екатерин тръгна веднага след него. Той хвърли поглед през рамо, докато плаваше напред. Беше изящна и пленителна в червената си туника и черни тесни панталони, косата й — навита на изискана плитка около главата. Нулевата гравитация се отразяваше по особено чаровен начин на добре развитата женска анатомия — начин, за който Майлс прецени, че е по-добре да не й споменава. Като дебютен ход, определянето на първата среща в сектор с нулева гравитация очевидно имаше за цел да смути посетителите и да подчертае кому точно принадлежи местният космос. Ако искаха да са учтиви, квадите щяха да ги приемат в някой от секторите с нормална гравитация.

Шлюзът на станцията се отваряше към просторен цилиндричен док, чиято радиална симетрия небрежно игнорираше представите за „горе“ и „долу“. Роик се поклащаше във въздуха с една ръка на ръкохватката до шлюза и другата — демонстративно далеч от кобура на зашеметителя. Майлс проточи врат да обхване с поглед бойния ред от половин дузина квади, мъже и жени, в полу-униформени, полу-бойни костюми, заели позиции за кръстосан огън по протежение на помещението. Оръжията им бяха извадени, но при рамо, като официалността прикриваше заплахата. Долните ръце, по-дебели и по-мускулести от горните, излизаха от хълбоците им. И двата чифта ръце бяха защитени с плазмоотражателни кори. На Майлс чак сега му хрумна, че всъщност си има работа с хора, които могат да стрелят и да презареждат едновременно. Интересно, но макар двама да носеха отличителните знаци на службата за сигурност на станция Граф, останалите бяха с цветовете и означенията на Съюзната милиция.

Внушителен декор наистина, но не с тези хора щеше да си има работа той. Погледът му се плъзна към тримата квади и външния, които чакаха точно срещу шлюза. Известното смущение при вида на собствената му нестандартна външност бе набързо изтрито от израженията на три от четирите лица.

Старшият офицер от службата за сигурност се познаваше от пръв поглед — по униформата, оръжията и страховития поглед. Вторият квади беше на средна възраст и също носеше подобие на униформа в сиво-синьо, но в по-консервативен стил, предназначен да вдъхва увереност у широката общественост. Третият квади беше белокоса жена, облечена по-изискано от другите, с цикламен кадифен костюм от две части с цепнати горни ръкави, от които се подаваше сребриста копринена материя, с набухнати шорти и тесни ръкави в същия цвят от кръста надолу. Външният също беше със сиво-синя униформа, само дето носеше панталони и ботуши с прилепващи подметки за нулева гравитация. Къса сивееща кестенява коса се вееше около главата, която се обърна към Майлс. Майлс се задави от усилието да не изругае на глас от изненада.

„Мили боже! Това е Бел Торн!“ Какво по дяволите правеше тук бетанският хермафродит, бивш наемник от „Дендарии“? Въпросът си отговори сам още щом беше зададен. „Е. Сега вече знам кой е нашият ИмпСи наблюдател на станция Граф.“ Което пък внезапно и значително повиши благонадеждността на тези доклади… или пък не? Усмивката на Майлс замръзна, прикривайки, така поне се надяваше той, внезапното му интелектуално объркване.

Белокосата жена заговори — с изключително хладен тон; някаква част от мозъка на Майлс, работеща на автопилот, я определи като най-старшата, както и най-възрастната от присъстващите.

— Добър ден, лорд ревизор Воркосиган. Добре дошли в Съюза на свободните общини.

Майлс, който все още помагаше с една ръка на примигващата Екатерин да излезе от шлюза, съумя да отвърне с учтиво кимване. Остави втората ръкохватка до шлюза за Екатерин, която се вкопчи в нея като в котва, а сам успя да заеме сравнително стабилна позиция във въздуха, без излишни движения и правилно ориентиран спрямо „горе“ и „долу“ — или поне в същото положение като старшата квади.

— Благодаря — отвърна неутрално той. „Бел, какво по дяволите?… Дай ми някакъв знак, мътните те взели!“ Хермафродитът отвърна на ококорения му поглед с хладна незаинтересованост и с добре изиграна небрежност вдигна ръка да се почеше по носа, което вероятно трябваше да означава „Изчакай малко…“

— Аз съм главен контрольор Грийнлоу — продължи жената — и съм натоварена от правителството да се срещна с вас и да действам като арбитър между вас и вашите жертви от станция Граф. Това са началник Вен от сигурността на станция Граф, началник Уотс, отговорник за външните отношения на станция Граф, и пристанищен управител Бел Торн.

— Приятно ми е, мадам, господа, почитаеми херм — продължи на автопилот устата на Майлс. Беше твърде разтърсен от присъствието на Бел, за да се произнесе по това „вашите жертви“, поне засега. — Позволете да ви представя съпругата си, лейди Екатерин Воркосиган, и личния си помощник, гвардеец Роик.

Всички квади се намръщиха неодобрително на Роик. Сега обаче беше ред на Бел да ококори очи, вперил внезапно оживял поглед в Екатерин. И ето че един чисто личен аспект на цялата ситуация се разкри в този момент на Майлс, който много скоро щеше да се окаже в притеснителната позиция да представи новата си съпруга на старата си тръпка. Не че някога се беше стигнало до консумиране на често изразяваното увлечение на Бел по него — нещо, за което Майлс понякога почти съжаляваше…

— Пристанищен управител Торн, аа… — Майлс откри, че губи здрава почва под краката си в повече от един смисъл. Гласът му придоби звънливо любопитен оттенък. — Познаваме ли се?

— Не мисля, че сме се виждали някога, лорд ревизор Воркосиган — отвърна Бел. Майлс отправи мълчалива молитва единствено неговото ухо да е доловило лекото ударение върху бараярското му име и титла, изречено с този познат, леко провлачен алт.

— Аа. — Той се поколеба. „Подай намек, реплика, каквото и да е…“ — Майка ми е бетанка, нали разбирате.

— Какво съвпадение — любезно рече Бел. — Моята също.

„Бел, мътните те взели!“

— На няколко пъти имах удоволствието да посетя колонията Бета.

— Аз пък рядко се връщам там, веднъж на десет години. — Бледата искрица от забележително черното чувство за хумор на Бел угасна в кафявите очи и хермафродитът отстъпи малко: — Би ми било приятно да разбера какво ново има в старата пясъчна кутия.

— С удоволствие ще ви разкажа каквото знам — веднага реагира Майлс, като се молеше кратката размяна на реплики да е прозвучала дипломатично, а не закодирано. „Скоро, скоро, много скоро.“ Бел му върна сърдечно, утвърдително кимване.

Белокосата квади посочи към края на дока с горната си дясна ръка.

— Нека се преместим в конферентната зала, лорд и лейди Воркосиган, гвардеец Роик.

— След вас, контрольор Грийнлоу. — Майлс я удостои със съответния лек поклон във въздуха, после разгъна тяло, за да се отблъсне с крак от стената и да я последва. Екатерин и Роик тръгнаха след него. Екатерин се придвижи и спря до кръглата врата-шлюз с поносима грациозност, Роик обаче приключи полета си накриво и с ясно доловимо тупване. Отблъснал се беше прекалено силно, но Майлс нямаше как да му разяснява точно сега изкуството да се придвижваш при липса на гравитация. Или сам щеше да схване правилата, или щеше да си счупи някоя ръка. Серията от коридори, която последва, беше снабдена с достатъчно ръкохватки. Външните не изоставаха от квадите, всъщност се движеха в средата. За тайно задоволство на Майлс, на нито един от охранителите не се наложи да спира и да помага на безнадеждно оплел се в крайниците си бараярец.

Най-накрая стигнаха до зала със стена-прозорец, предлагаща панорамна гледка към единия край на станцията и към дълбоката, обсипана със звезден прах бездна отвъд. Всеки външен, страдащ и от най-лека форма на агорафобия или страх от разхерметизация, без съмнение би предпочел да прилепи гръб до отсрещната стена. Майлс се придвижи плавно до прозрачната бариера, спря се с два деликатно протегнати пръста и плъзна поглед по космическия пейзаж. Устните му кривнаха нагоре по собствена воля.

— Много е хубаво — искрено рече той.

Огледа се. Роик си беше намерил една ръкохватка близо до вратата и смутено я делеше с долната ръка на един от охранителите квади, който му се блещеше, докато и двамата преместваха пъргаво пръсти в стремежа си да не се докоснат. Голямата част на почетната охрана беше останала в съседния коридор, в залата ги бяха последвали само двама, един от станция Граф и един от Съюзна, които се полюшваха нащрек във въздуха. Покрай две от другите стени на залата бяха наредени декоративни растения в осветени спираловидни тръби, които поддържаха корените им в хидропонна мъгла. Екатерин спря до едно от тях и заразглежда многоцветните му листа. После откъсна вниманието си от растението и кратката й усмивка угасна, докато местеше погледа си от Майлс към домакините им, които, от своя страна, се дебнеха взаимно. Очите й се спряха любопитно на Бел, който пък гледаше Майлс с едно такова изражение… е, всеки друг навярно би го определил като любезно. Майлс обаче подозираше, че се касае за дълбока ирония.

Квадите се настаниха в полукръг, или по-скоро полусфера, около централното видтабло, Бел се полюшваше близо до другия мъж в сиво-синьо — началник Уотс. Извити колонки с различна височина заместваха контролните табла за комуникационна връзка, които обикновено се вграждаха в страничните облегалки на въртящите се столове; приличаха донякъде на цветя със стъбла и се оказаха подходящо разположени колци за връзване. Майлс си избра колонка с гръб към откритото пространство. Екатерин се плъзна от другия край на стаята и зае позиция малко зад него. Беше превключила на тихия си, силно резервиран режим на поведение, което Майлс се беше научил да не разчита като признак на униние. Много по-вероятно бе да означава, че се е замислила твърде дълбоко и е забравила, че се очаква да изглежда ведра. За щастие това нейно сякаш изваяно от слонова кост изражение можеше да мине и за аристократична незаинтересованост.

Двама по-млади квади, чието зелено облекло Майлс разчете като сервитьорска униформа, поднесоха мехури с питиета на всички присъстващи. Майлс си избра нещо, което трябваше да е чай, Екатерин си взе плодов сок, а Роик отказа, след като видя, че на двамата квади от охраната не предложиха нищо. Един квади спокойно можеше хем да държи мехур с напитка, хем да стиска ръкохватката, и пак му оставаха две ръце, с които да извади оръжието си и да се прицели. Хич не изглеждаше честно.

— Главен контрольор Грийнлоу — започна Майлс. — Предполагам вече сте получили акредитивните ми писма. — Тя кимна и късата й коса се развя като ореол при движението. Майлс продължи: — Аз, за съжаление, не съм съвсем наясно с културния контекст и значение на вашата титла. От чие име говорите и думите ви задължават ли по някакъв начин тези, от чието име говорите? Иначе казано, вие представител на станция Граф ли сте, като член от Съюза на свободните общини, или на някаква по-голяма част от Съюза? И коя е следващата инстанция, която се произнася по вашите препоръки или потвърждава сключените от вас споразумения? — „И колко време обикновено им отнема това?“

Тя се поколеба и Майлс се зачуди дали и тя го изучава също толкова напрегнато, колкото я изучаваше той. Квадите бяха по-дълголетни и от бетанците, които по стандарт живееха до сто и двайсет и нагоре, дори до сто и петдесет. Така че на колко години беше тази жена?

— Аз съм контрольор към Съюзния отдел за външни връзки. Предполагам, че в някои външни култури този ми пост би отговарял на поста пълномощен министър на организацията, която ръководи посолствата им. Служа на отдела от четиридесет години, работила съм като младши, и старши съветник за Съюза и в двете ни гранични системи.

Най-близките съседи на Квадикосмоса се намираха на няколко скока по тежко натоварени маршрути — казваше му, че е прекарала известно време на планети. „Както и, между другото, че върши тази работа отпреди аз да се родя.“ Стига да не беше от хората, които смятаха, че щом са видели една планета, значи са ги видели всичките, това звучеше обещаващо. Майлс кимна.

— Препоръките и споразуменията ми подлежат на потвърждение от работната ми група на станция Съюзна — с други думи, от Борда на директорите на Съюза на свободните общини.

Е, значи имаше комитет, но, за щастие, не беше тук. Майлс я определи като повече или по-малко еквивалентна на някой от важните министри в бараярския Съвет на министрите, или долу-горе постът й тежеше толкова, колкото и неговият на имперски ревизор. Разбира се, в правителствената си структура квадите нямаха еквивалент на бараярските графове, макар че йерархичната им система изглеждаше не по-малко закостеняла. Майлс се спря преди да е изсумтял сухо. Грийнлоу бе на едно ниво под върха и хората, които трябваше да удовлетвори или убеди, бяха ограничен брой. Чак сега Майлс си позволи да изпита известна слаба надежда за плодотворни преговори в границите на разумното. Белите й вежди се събраха.

— Нарекоха ви Императорски глас. Бараярците наистина ли вярват, че гласът на императора звучи от устата ви въпреки разстоянието от толкова много светлинни години?

Майлс съжали, че няма как да се облегне назад в нормален стол. Вместо това поизправи леко гръб.

— Названието е законова фикция, а не суеверие, ако за това питате. Всъщност „Императорски глас“ е един вид галено название на поста ми. Истинската ми титла е Имперски ревизор, а основната ми и първа задача — да слушам. Отговарям единствено пред император Грегор. — Моментът изглеждаше добър да пропусне разни сложнотии като потенциални обвинения в държавна измяна, повдигнати от Съвета на графовете, и други проверки и контрапроверки в бараярски стил. „Като поръчково убийство например.“

Офицерът от сигурността, Вен, каза:

— В такъв случай вие ръководите ли, или не ръководите бараярските военни сили тук, в местния космос на Съюза? — Явно беше натрупал достатъчно опит с бараярските войници, за да среща затруднения с представата как гърбавото джудже, полюшващо се пред него, раздава заповеди на безцеремонния Ворпатрил или на неговите без съмнение едри и здрави войници.

„Даа, ама трябваше да познаваш баща ми…“ Майлс се изкашля.

— Тъй като императорът е главнокомандващ на бараярската армия, неговият Глас автоматично става командващ офицер на всяка бараярска сила в обсега на правомощията си, да. Стига обстоятелствата да го изискват.

— Това означава ли, че ако издадете такава заповед, онези главорези отвън ще почнат да стрелят? — кисело попита Вен.

Майлс успя да изпълни лек поклон в негова посока, което при нулева гравитация не беше лесно.

— Господине, ако им го заповяда един Императорски глас, те ще се изпозастрелят един-друг.

Това си беше чисто преувеличение — е, наполовина поне — но не беше нужно Вен да го знае. Изражението на Бел не се промени, за което Майлс благодари горещо на каквито там богове кръжаха наоколо, макар че за него потушения с мъка смях не остана тайна. „Гледай да не ти се пукнат тъпанчетата, Бел.“ Белите вежди на контрольорката се позабавиха със спускането си до хоризонтална линия.

Майлс продължи:

— Въпреки това, макар да не е трудно да накараш произволно избрана група хора да си покачи адреналина и да започне да стреля по разни неща, една от целите на военната дисциплина е да се погрижи заповедите за прекратяване на стрелбата да се изпълняват със същата готовност. Сега не е време да се стреля, а да се говори… и да се слуша. Аз ви слушам. — Той събра пръсти пред мястото, където щеше де е скутът му, ако седеше на стол. — От ваша гледна точка, каква беше последователността на събитията, довели до този неприятен инцидент?

Грийнлоу и Вен понечиха да отговорят едновременно. Жената направи на офицера от сигурността жест с една от горните си ръце да продължи.

Вен кимна и се обърна към Майлс.

— Започна, когато в отдела ми се получи спешно повикване да задържим двама от вашите хора, нападнали жена квади.

Ето ти и нова фигура на дъската. Майлс запази неутрално изражение.

— Нападнали в какъв смисъл?

— Нахлули в жилището й, уплашили я, блъскали я насам-натам, счупили й ръка. Явно са били изпратени да приберат бараярски офицер, който не се явил на дежурство…

— А. Вероятно става дума за младши лейтенант Корбо?

— Да.

— А той бил ли е в жилището й?

— Да.

— По нейна покана?

— Да. — Вен изкриви лице в гримаса. — Явно са се били, хм, сприятелили. Гранат Пет е изключителна танцьорка от трупата на Минченко Мемориъл. Изпълняват балет при нулева гравитация пред жители на станцията и външни посетители. — Вен си пое дълбоко дъх. — Не е съвсем ясно кой в чия защита се е намесил, когато бараярският патрул е отишъл да прибере закъснелия си офицер, но се стигнало до шумна кавга. Арестувахме всички външни и ги отведохме в Трето управление до изясняване на ситуацията.

— Между другото — прекъсна го контрольор Грийнлоу — по-късно вашият младши лейтенант Корбо помоли за политическо убежище в Съюза.

Това също беше нещо ново.

— Колко по-късно?

— Тази сутрин. Когато научи, че идвате.

Майлс се поколеба. Можеше да си представи десетина сценария, които да обяснят подобна постъпка, от зловещи до глупави. Не беше негова вината, че умът му веднага се нахвърли на зловещите.

— Има ли вероятност да удовлетворите молбата му? — най-накрая попита той.

Тя хвърли поглед към началник Уотс, който направи неангажиращ жест с една от долните си ръце и каза:

— Отделът ми се зае да обмисли молбата му.

— Ако питаш мен, хич няма какво да го обмисляте — изръмжа Вен. — Не ни трябват такива тук.

— Бих искал да разговарям с младши лейтенант Корбо възможно най-скоро — каза Майлс.

— Е, той очевидно не желае да разговаря с вас — каза Вен.

— Въпреки това. Смятам, че наблюденията от първа ръка и свидетелствата на очевидци са от основно значение, за да получа вярна представа за тази сложна верига събития. Бих искал да разговарям и с останалите… — в последния момент съобрази да изреже думата „заложници“ от изречението си, — задържани бараярци, по същата причина.

— Не е толкова сложно — каза Вен. — Група въоръжени главорези нападнаха управлението, зашеметиха десетина и невинни граждани и неколцина служители на сигурността, опитващи се да изпълнят дълга си, и накрая се опитаха да влязат с взлом в ареста, при което нанесоха сериозни материални щети. Обвиненията срещу тях — документирани на видеоносител — варират от стрелба с незаконно оръжие до съпротива при арест за подпалвачество в населен район. Цяло чудо е, че нямаше жертви.

— Това, за съжаление, тепърва ще трябва да се доказва — мигновено реагира Майлс. — Проблемът е там, че от наша гледна точка, поредицата от събития далеч не е започнала с ареста на младши лейтенант Корбо. Адмирал Ворпатрил е докладвал за изчезнал човек много по-рано — лейтенант Солиан. Както според вашите, така и според нашите свидетели, голямо количество от кръвта му, което се равнява законово на част от тялото му, е била открита по пода на един от товарните докове на станция Граф. Военната лоялност е нещо двупосочно — бараярците не изоставят хората си. Жив или мъртъв, къде е остатъкът от него?

Вен само дето не заскърца със зъби.

— Търсихме го. Не е на станция Граф. Проверихме и всяка що-годе вероятна траектория в околния космос. Както и съобщихме на Ворпатрил, нееднократно.

— Колко трудно — или лесно — би било за един външен човек да изчезне в Квадикосмоса?

— Ако може аз да отговоря на този въпрос — любезно се намеси Бел Торн, — тъй като въпросният инцидент се отразява и на моя отдел.

Грийнлоу даде знак за съгласието си с една от долните си ръце, докато в същото време потриваше основата на носа си с една от горните.

— Качването и слизането от галактически кораби тук се контролира строго, не само на станция Граф, но и на другите ни депа за външна търговия. Ако не невъзможно, поне е изключително трудно да се мине през митницата и имиграционния контрол, без да остане някаква следа, включително и на видеолентите от камерите за общо наблюдение. Вашият лейтенант Солиан не се появява никъде, нито на компютърните, нито на визуалните ни записи през онзи ден.

— Наистина? — Майлс изгледа Бел в смисъл „Това ли е цялата история?“.

Бел му отвърна с кратко кимване, „Да“.

— Наистина. Колкото до вътрешните полети в системата, те не се контролират толкова строго. По-… по-осъществимо е човек да се прехвърли незабелязано от станция Граф в някоя от другите общини на Съюза. Ако този човек е квади. Всеки външен обаче би привлякъл твърде много внимание. По случая бяха взети всички стандартни мерки, уведомихме и отделите по сигурността на другите общини. Солиан чисто и просто не е бил видян на станция Граф, нито в някоя друга община от Съюза.

— Как си обяснявате кръвта му в товарния док?

— Товарният док е от външната страна на контролните пунктове за достъп до станцията. По мое мнение, който и да е отговорен за онази сцена, е дошъл от някой от корабите в прилежащия сектор от докове и шлюзове и пак там се е върнал.

Майлс си отбеляза наум думите, които беше избрал Бел: „който и да е отговорен за онази сцена“, а не „който е убил Солиан“. Разбира се, Бел също беше присъствал на една зрелищна криоподготовка по спешност…

Вен се намеси сърдито:

— А по онова време всичките кораби там бяха от вашата флотилия. С други думи, сами сте отговорни за проблемите си. Ние тук сме мирни хора!

Майлс изгледа замислено Бел и пренареди мислено плана си за атака.

— Въпросният товарен док далече ли е оттук?

— На другия край на станцията — каза Уотс.

— Май ще предпочета да го огледам заедно с прилежащия му район преди да разговарям с младши лейтенант Корбо и другите бараярци. Навярно пристанищен управител Торн ще бъде така добър да ме разведе из съоръжението?

Бел хвърли поглед към началник Уотс и получи утвърдителен знак.

— С удоволствие, лорд Воркосиган — каза Бел.

— Още сега може би? Бихме могли да използваме моя кораб, за да заобиколим станцията.

— Това би спестило време, да — отвърна Бел, а очите му присветнаха оценяващо. — Бих могъл да пътувам с вас, ако нямате нищо против.

— Чудесно. — „Добра реакция.“ — Благодаря.

Колкото и да изгаряше от нетърпение да повлече Бел след себе си и да го разпита хубавичко някъде насаме, на Майлс му се наложи да изтърпи с учтиви усмивки още един куп формалности, включително официалното връчване на списъка с обвинения, щети, глоби и наказателни такси, натрупани от ударната сила на Ворпатрил. Хвана информационния диск, който началник Уотс му подхвърли леко през празното пространство помежду им, и рече:

— Моля отбележете, че не приемам тези обвинения. Въпреки това поемам ангажимента да ги разгледам задълбочено в първия удобен за целта момент.

Множество неусмихващи се лица посрещнаха това му изявление. Езикът на тялото при квадите си беше цяла научна дисциплина. Да говориш с ръцете си предлагаше толкова повече възможности тук. Ръцете на Грийнлоу се намираха под строг контрол, както горните, така и долните. Вен често стискаше долните си юмруци, но пък Вен лично беше помогнал да изнесат ранените полицаи след пожара.

Срещата приключи, без да постигне дори подобие на някакво окончателно споразумение, което Майлс определи като малка победа за своята партия. Засега поне се измъкваше, без да е поел кой знае какъв ангажимент, както от свое име, така и от името на Грегор. Все още не беше наясно как да извърти тази неприятна главоблъсканица в своя полза. Имаше нужда от повече информация, повече време за подсъзнателна обработка, повече хора, някакъв лост или опора, които засега му убягваха. „Трябва да говоря с Бел.“

Поне това му желание, изглежда, щеше да се осъществи. По знак на Грийнлоу съвещанието се разтури и почетната стража ескортира бараярците по обратния път през коридорите до дока, където чакаше „Керкенез“.