Лоис Макмастър Бюджолд
Дипломатически имунитет (13)

Глава 13

Началник Вен каза:

— Значи… това сетаганданско копеле, дето на Гупта му излиза пяна на устата всеки път щом спомене името му, и който бил убил трима от приятелите му и може би вашия лейтенант Солиан — наистина ли смятате, че той и бетанският преминаващ, Дюбауер, когото снощи поискахте да приберем, са едно и също лице? Той какво е, в крайна сметка — хермафродит, мъж или нещо друго?

— Или нещо друго — отговори Майлс. — Вчера случайно се сдобих с една кръвна проба и медиците ни установиха, че Дюбауер е сетагандански ба. Ба не са нито от мъжки, нито от женски пол, нито са хермафродити, а безполова обслужваща… „каста“ май е най-добрата дума, подчинена на сетаганданските висши лордове. И по-точно, на висшите дами, които управляват Звездните ясли, в ядрото на Небесната градина, Императорската резиденция на Ета Сета. — И които почти никога не напускаха Небесната градина, със или без своите слуги ба. „Тогава какво прави този ба тук, а?“. Майлс се поколеба, после продължи: — Този ба, изглежда, придружава товар, състоящ се от хиляда генетично модифицирани висши бебета последен модел в утробни репликатори. Не знам къде отива, не знам защо и не знам чия поръчка изпълнява, но ако Гупи казва истината, то въпросният ба е убил четирима души, включително и нашия изчезнал офицер по сигурността, за да запази тайната си и да си прикрие следите. — „Най-малко четирима.“

Лицето на Грийнлоу се беше вкочанило от усилието да не даде израз на обърканите си мисли. Вен погледна смръщено Гупта.

— Тогава май ще е най-добре да излъчим съобщение по обществения канал за залавянето на Дюбауер.

— Не! — веднага извика Майлс.

Вен го изгледа с вдигнати вежди.

Майлс побърза да обясни:

— Най-вероятно си имаме работа с обучен сетагандански агент, който може би носи със себе си високоефективни биологични оръжия. Освен това е изнервен заради нееднократните забавяния покрай неприятностите на търговската флотилия. А и току-що е открил, че е допуснал изключително груба грешка, защото нашият Гупи все още е жив. Колкото и свръхчовешки да са способностите му, досега трябва да се е превърнал в кълбо от нерви. Едва ли е разумно да насъсквате по дирите му разни нищо неподозиращи цивилни. Въобще никой не трябва и да се приближава до него, освен ако не е наясно какво точно трябва да прави и срещу какво се изправя.

— И вашите хора доведоха това същество тук, на моята станция?

— Повярвайте ми, ако някой от хората ми е знаел какво в действителност е този човек, той въобще нямаше да напусне Комар. Търговската флотилия се е озовала в ролята на глупака, невинния преносител, сигурен съм. — Е, не беше чак толкова сигурен. Проверката на това му лековато твърдение щеше да е проблем от най-висок приоритет за контраразузнаването у дома.

— Преносител… — повтори като ехо Грийнлоу; оглеждаше безмилостно Гупи. Всички квади в стаята проследиха погледа й. — Възможно ли е този преминаващ още да носи със себе си онова… каквото е било там, инфекцията?

Майлс си пое въздух.

— Възможно е. Но ако е така, вече е дяволски късно. Гупи от дни обикаля станция Граф. Божке, ако е заразен, значи е разпространил непозната за науката чума по целия си маршрут из възлената връзка, засягайки поне половин дузина планети. — „И мен. И флотата ми. И Екатерин може би.“ — Виждам две основания за надежда. Първо, според думите на Гупи, онзи е трябвало да ги зарази чрез личен контакт, тоест да ги докосне.

Полицаите, имали допир със затворника, се спогледаха притеснено.

— И второ — продължи Майлс, — ако болестта или отровата е продукт, създаден от Звездните ясли, то той най-вероятно е с високо ниво на автоматичен контрол, самоограничаващ се или самоунищожаващ се например. Висшите дами не обичат да оставят боклуците си така, че всеки да може да ги намери.

— Но аз се оправих! — извика човекът-амфибия.

— Да — потвърди Майлс. — Защо обаче? Явно нещо в уникалния ти генотип или начин на живот е надвило заразоносителя, или го е обезвредило за достатъчно дълго и ти си оцелял през периода му на активност. Сега вече е безсмислено да те поставяме под карантина, но след залавянето на сетаганданския ба, следващото неотложно нещо е да те прекараме през медицинска цедка и да видим дали онова, което имаш или си направил, би могло да спаси и други. — Майлс си пое въздух. — Мога ли да предложа за целта лечебницата на „Принц Ксав“? Нашите медици имат известни познания върху сетаганданските биозаплахи.

Гупи се метна паникьосано към Вен.

— Не ме давайте на тях! Те ще ми разпорят корема като на някоя жаба за дисекция!

Вен, чиято физиономия се беше поободрила при предложението на Майлс, изгледа раздразнено затворника, но Грийнлоу бавно каза:

— Знам нещичко за гемите и висшите хоут, но никога не бях чувала за тези ба и за Звездните ясли.

Съдия Лютвин добави предпазливо:

— Сетаганданците, от който и да е вид, рядко идват насам.

Грийнлоу продължи:

— Защо смятате, че работата им е с такива високи стандарти за безопасност?

— За безопасна, не е. Но виж, контролирана — може би. — До каква степен трябваше да подкрепи с факти обясненията си, за да им стане ясно какво е естеството на риска? Жизненоважно беше квадите да разберат и да му повярват. — Сетаганданците… имат особена, двукатна аристокрация, която е почти неразбираема за външните военни наблюдатели. В ядрото са висшите лордове, или хоут, които на практика представляват гигантски генетичен експеримент за създаване на пост човешка раса. Този експеримент се провежда и контролира от висшите жени — генетици от Звездните ясли, центъра, където всички висши ембриони се създават и модифицират преди да ги пратят обратно при висшите им съзвездия — разбирайте кланове или родители — на външните планети на империята. За разлика от предишните, познати ни от историята версии на подобни начинания, висшите дами не започнали всичко с презумпцията, че вече са постигнали съвършенство. Дори сега не смятат, че са приключили с бърникането из генотипите. Когато това стане… е, кой знае какво може да се случи тогава? Какви ще са целите и желанията на истинската постчовешка раса? Дори и висшите дами не се опитват да гадаят за прапраправнуците си. Бих казал, че не са от най-приятните съседи, които може да си пожелае човек.

— Нали висшите навремето са се опитали да ви завладеят — имам предвид бараярците? — каза Лютвин.

— Не висшите. Гем-лордовете. Буферната раса, ако щете, между хоут и останалата част от човечеството. С известно приближение можем да ги определим като незаконните деца, копелетата на висшите, само дето не са копелета. В буквалния смисъл поне. Висшите позволяват на определени генетични линии да преминат у гем-лордовете посредством трофейни висши съпруги — системата е сложна. Но гем-лордовете са военната машина на империята и горят от желание да се докажат пред висшите си господари.

— Тия гем, тях съм ги виждал — каза Вен. — От време на време минава по някой през станцията. Мислех, че висшите са, ами, нещо като дегенерати. Паразитираща аристокрация. Дето я е страх да не си изцапа ръчичките. Те не работят. — Последното беше придружено с презрително изсумтяване съвсем в стила на квадите. — Нито воюват. Да се чуди човек още колко ще ги търпят войниците-гем.

— На пръв поглед изглежда, че висшите доминират над гем-лордовете единствено и само по силата на моралното въздействие. Вдъхват им благоговение чрез красотата, интелигентността и изтънчеността си, освен това са източникът на всички възможни награди, свързани с по-висок социален статут, върхът на които са висшите съпруги. Всичко това е вярно. Но под него… съществуват основателни подозрения, че висшите притежават биологически и биохимически арсенал, пред който тръпнат в ужас дори гем-лордовете.

— Не съм чувал нещо такова да е било използвано някога — скептично рече Вен.

— Нищо чудно.

— Защо не са го използвали срещу вас, бараярците, навремето, ако наистина са го имали? — бавно попита Грийнлоу.

— Този въпрос е проучван нееднократно на различни правителствени нива. Първо, това би вдигнало по тревога всички съседни системи. Има и други оръжия освен биологическите. Сетаганданската империя явно не е била готова да се изправи срещу няколко свята, пълни с хора, които са достатъчно уплашени, за да се обединят, да им подпалят планетите и да стерилизират всеки жив микроб. И което е по-важно, смятаме, че е било въпрос на цели. Гем-лордовете са искали територията и богатствата, личното облагодетелстване, което би последвало една успешна завоевателна кампания. Висшите дами просто не са били чак толкова заинтересовани. Не толкова, че да си пилеят запасите — не запасите от оръжия, забележете, а запасите от репутация, потайност, от мълчаливата заплаха, произтичаща от никому неизвестната величина на тяхната мощ. За последните трийсет години разузнавателните ни служби са натрупали може би половин дузина случаи на вероятна употреба на биооръжия от висш клас, и във всеки един от тях се е касаело за вътрешен сетагандански проблем. — Хвърли поглед към силно притеснената Грийнлоу и добави, надявайки се думите му да не прозвучат като празно успокоение: — Доколкото ни е известно, въпросните инциденти не са довели до масово биозаразяване.

Вен също погледна Грийнлоу.

— И сега къде да отведем този затворник — в клиника или в арестантска килия?

Грийнлоу помълча няколко секунди, после каза:

— Университетската клиника на станция Граф. Право в инфекциозното отделение, в изолатора. Смятам, че най-добрите ни специалисти следва да се заемат с проблема, при това възможно най-скоро.

Гупта възрази:

— Но така ще съм лесна мишена! Бях тръгнал на лов за сетаганданското копеле… сега той… то, каквото е там… ще тръгне да ме лови мен!

— Съгласен съм с тази преценка — бързо каза Майлс. — Където и да отведете Гупта, мястото трябва да се пази в пълна тайна. Даже фактът, че е бил задържан, не трябва да става обществено достояние… мили Боже, новината за ареста му не е изтекла вече по новините, нали? — Да се разтръби местонахождението на Гупта до всяко кътче на станцията…

— Официално не сме го потвърдили — неспокойно рече Вен.

Това едва ли имаше значение, прецени Майлс. Десетки квади бяха видели как внасят ципопръстия външен в управлението, включително и всички, покрай които бяха минали хората от екипа на Бел. Пристанищните работници със сигурност щяха да се хвалят наляво и надясно с улова си. Слуховете щяха да плъзнат за нула време по цялата станция.

— В такъв случай сериозно настоявам… умолявам ви!… да пуснете слух за дръзкото му бягство. И да го подсилите с бюлетин по новините, в който се обръщате към всички граждани с молба да си отварят очите за него. — Онзи ба беше убил четирима, за да запази тайната си — дали би се решил да убие петдесет хиляди?

— Кампания по дезинформация? — Грийнлоу сви отвратено устни.

— Животът на всички на станцията може да зависи от това. Секретността е най-добрата ви политика за момента. За вашата сигурност и тази на Гупта. Има и друго — охранители…

— Хората ми и без това вече са натоварени до крайност — възрази Вен и погледна умолително Грийнлоу.

Майлс разпери пръсти в знак на съгласие.

— Не говоря за полицаите. Охранители, които знаят какво правят и които познават процедурите за биологична защита.

— Ще трябва да изтеглим хора от експертните групи на Съюзната милиция — решително заяви Грийнлоу. — Ще отправя молба веднага. Но ще мине… известно време, докато дойдат тук.

— Междувременно — каза Майлс, — мога да ви заема обучен персонал.

Вен изкриви лице в гримаса.

— Един от арестите ни вече е пълен с ваш персонал. Не останах особено впечатлен от способностите им.

Майлс съумя да не примижи.

— Нямах предвид тях. А военния медицински корпус.

— Ще обмисля предложението ви — неутрално каза Грийнлоу.

— Някои от по-старшите медици на Ворпатрил следва да имат известен опит в тази област. Щом не искате да приберем Гупта на сигурно място на някой от корабите ни извън станцията, поне позволете на лекарите да слязат тук и да ви помогнат.

Грийнлоу присви очи.

— Добре. Ще приемем не повече от четирима доброволци с необходимата медицинска подготовка. Невъоръжени. Под прякото наблюдение и командване на нашите собствени медицински експерти.

— Съгласен съм — веднага се отзова Майлс.

На по-добър компромис не можеше да се надява за момента. Медицинският аспект на този проблем, колкото и да беше ужасяващ, трябваше да бъде оставен на специалистите — беше далеч от познанията и възможностите на Майлс. Виж, колкото до залавянето на онзи ба преди да е направил още поразии…

— Висшите не са имунизирани срещу обстрел със зашеметител. Аз… препоръчвам — не можеше да заповяда, не можеше да настоява, и най-вече, не можеше да се разкрещи — дискретно да уведомите патрулните си полицаи, че въпросният ба — Дюбауер — следва да бъде зашеметен веднага щом го зърнат. Изкараме ли го от строя, ще можем да действаме в по-спокойна обстановка.

Вен и Грийнлоу се спогледаха със съдията. Лютвин каза притеснено:

— Би било против правилата да се стреля без предупреждение по заподозрян, освен ако не е в процес на закононарушение, не оказва съпротива при арест или не прави опит за бягство.

— Биооръжия? — промърмори Вен.

Съдията преглътна и каза:

— Погрижете се полицаите ви да го свалят с първия изстрел.

— Отсъждането ви е разбрано, сър.

А ако Дюбауер се покриеше? Което определено беше успял да направи през последните двайсет и четири часа…

Какво искаше той всъщност? Вероятно да му освободят товара и Гупи да гушне букета преди да се е разприказвал. Какво му беше известно на този етап? И какво — не? Не знаеше, че Майлс е разбрал за естеството на товара му… или знаеше? „Къде, по дяволите, е Бел?“

— Засада — бавно каза Майлс. — Има две места, където бихте могли да устроите засада на Дюбауер. Там, където ще отведете Гупи… или още по-добре там, където Дюбауер смята, че сте отвели Гупи. Ако не искате да го обявявате за избягал, тогава го приберете на тайно място, а друго, не толкова тайно, да остане като примамка. И втори капан на борда на „Идрис“. Ако Дюбауер се обади с молба за разрешение да се качи отново на борда, което определено възнамеряваше да направи последния път, когато се видяхме, трябва да удовлетворите молбата му. А после ще го пипнете на влизане в товарния док.

— И аз смятах да направя точно това — намусено вметна Гупта. — Ако ми бяхте дали още малко време, всичко това можеше да е вече зад гърба ни.

Майлс се съгласи с него наум, но не виждаше смисъл да го изрича гласно — току-виж някой припомнил кой точно беше настоял за ареста на Гупта.

Грийнлоу изглеждаше мрачна и потънала в мисли.

— Бих искала да видя този набеден товар. Възможно е той да е в нарушение на достатъчно разпоредби, за да оправдае задържане съвсем отделно от неразрешените въпроси около кораба превозвач.

Съдията се изкашля.

— Това може да доведе до законови усложнения, контрольор. Нови законови усложнения. Неразтоварени за трансфер товари, дори да са подозрителни, обикновено биват оставени да преминат, без законът да се занимава с тях. Смята се, че за тях носи отговорност държавната организация, която е собственик на кораба превозвач, освен ако въпросният товар не представлява непосредствена опасност за населението. Хиляда неродени още бебета, ако наистина се касае за това, представляват… заплаха за какво?

Заплаха, и то каква, щяха да си заформят, ако задържаха репликаторите, помисли си Майлс. Не би имало по-сигурен начин да насочат вниманието на Сетаганда към Квадикосмоса. А както историческият, така и личният му опит показваха, че това не е непременно нещо добро.

— Аз също държа да присъствам — каза Вен. — Да се запозная с обстоятелствата, да инструктирам хората си лично и да преценя къде точно да устроя засадата.

— Ще трябва и аз да дойда с вас, ако ще влизате в товарния отсек — посочи Майлс.

— Всъщност, ще ни трябват само секретните кодове — каза Грийнлоу. — Присъствието ви не е наложително.

Майлс й се усмихна мило.

Мускулчета заиграха по бузите й. След миг тя изръмжа:

— Добре. Да вървим, Вен. Вие също, съдия. И… — тук въздъхна, но все пак добави — и вие, лорд ревизор Воркосиган.

Увиха Гупта в биоизолационна марля — направиха го същите двама квади, които се бяха занимали с него и преди. Този избор беше логически оправдан, макар че от това те едва ли се чувстваха по-спокойни. Сложиха си маски и ръкавици и го поведоха навън, като не му позволяваха да се докосва до нищо. Гупи изтърпя процедурата, без да протестира. Изглеждаше на края на силите си.

Гранат Пет тръгна с Никол към апартамента й, където двете възнамеряваха да си дават една на друга кураж, докато чакат новини за Бел. „Обади ми се“, жално прошепна на Майлс Никол на минаване покрай него. Майлс кимна и тайно се помоли въпросното обаждане да не се окаже от онези, трудните.

Краткият му разговор по видеото с адмирал Ворпатрил на „Принц Ксав“ беше достатъчно труден. Ворпатрил побеля почти като косата си, докато Майлс го информираше за последното развитие на нещата. Обеща по най-бързия начин да прати неколцина доброволци от медиците.

Окончателният състав на процесията към „Идрис“ включваше Вен, Грийнлоу, съдията, двама полицаи, Майлс и Роик. Товарният док беше тъмен и тих като… нима беше едва вчера? Един от двамата квади, които го охраняваха, беше слязъл от плъзгача си и седеше на пода под развеселения поглед на колегата си. Явно се забавляваше с някаква игра при гравитация, която се играеше с разпръснати по пода миниатюрни метални топчета с остри бодли и гумена топка и която, изглежда, се състоеше в тупане на топката в пода и повторното й улавяне, като междувременно играещият трябваше да грабне поне едно топче от пода. За да направи играта още по-интересна, мъжът сменяше ръката при всяко повторение. При появата на посетителите постовият побърза да прибере играта в джоба си и да се изкатери на плъзгача.

Вен се престори, че не е видял нищо, и само се информира как е протекла смяната им. Не само че никакви неупълномощени лица не се били опитали да минат покрай тях, но Вен и групичката му били първите, които отегчените мъже виждали, откакто сменили колегите си. Вен остана заедно с полицаите си да организира засадата със зашеметители в случай че Дюбауер се появи, а Роик, Грийнлоу и съдията последваха Майлс на борда.

Лъскавите редици репликатори в наетия от Дюбауер товарен отсек не изглеждаха по-различни от предния ден. Грийнлоу току стискаше устни, докато насочваше плъзгача си из трюма за първоначален общ оглед, и още повече, когато мина повторно по пътечките между подемниците, като на места спираше да огледа по-подробно. Направо се виждаше как калкулаторът в главата й пресмята цифрите, помисли си Майлс. След това двамата с Лютвин закръжиха край него, когато активира няколко контролни панела, за да им покаже съдържанието на репликаторите.

Беше почти същото като вчера, само дето… няколко от показателите светеха в оранжево, а не в зелено. При по-внимателен оглед се оказа, че отчитат редица стресови показатели, включително и нивото на адреналина. Дали пък Дюбауер не беше прав за биологическите ограничения на репликаторите, които скоро щяха да отеснеят на обитателите си? Това ли беше първият знак за опасност? Миг по-късно обаче два от светлинните индикатори от само себе си светнаха отново в зелено. Той се приближи и извика на видмониторите образите на отделни бебета, така че Грийнлоу и съдията да ги видят със собствените си очи. На четвъртия монитор, който активира, околоплодната течност беше размътена с яркочервена кръв. Майлс затаи дъх. „Как?…“

Това определено не беше нормално. Единственият възможен източник на кръв беше самият плод. Погледна индикаторите за стрес — на този репликатор оранжевите светлинки бяха доста, — после се вдигна на пръсти и огледа образа по-отблизо. Кръвта, изглежда, се процеждаше от малка рана с неравни краища върху помръдващото гръбче на бебето. Слабата червена светлинка на вградената в репликатора лампа правеше кръвоизлива да изглежда много по-сериозен, отколкото беше в действителност, неспокойно установи Майлс.

Гласът на Грийнлоу до ухото му го стресна.

— Има ли му нещо?

— Изглежда, е получило някакво механично нараняване. Това… не би трябвало да е възможно в запечатан репликатор. — Помисли си за Арал-Александър и Хелен-Наталия и стомахът му се сви на топка. — Ако имате експерти по репликаторно репродуциране, няма да е лошо да ги докарате тук за консултация. — Не му се вярваше, че военните лекари от „Принц Ксав“ биха могли да помогнат особено точно в тази област на медицината.

Вен цъфна на вратата на трюма и Грийнлоу му предаде накратко разясненията на Майлс. На лицето на Вен се изписа пълно объркване и той замести поглед по редиците с репликатори.

— Онзи жабок не ни е излъгал. Това е много странно.

Комуникаторът на китката на Вен избръмча, той се извини и се оттегли в другия край на помещението, където потъна в приглушен разговор с който там подчинен се беше обадил да докладва. Поне започна на тих глас, а после изрева:

— Какво? Кога?

Майлс заряза огледа на нараненото висше бебе и бързо тръгна към Вен.

— Около 02:00, сър — отвърна нечий притеснен глас откъм комуникатора.

— Не е имало разрешение за това!

— Напротив, имаше, началник, и то съвсем редовно. Пристанищен управител Торн го разпореди. Понеже беше същият пътник, когото доведе на борда вчера, онзи с живия товар, никой не си и помисли, че може да има нещо нередно.

— По кое време тръгнаха? — попита Вен. Лицето му беше застинало в израз на неприкрита тревога.

— Не са напускали кораба до края на нашата смяна, сър. След това не знам какво е станало. Отидох си право вкъщи и си легнах. Видях бюлетина по новините за издирване на пристанищен управител Торн едва преди няколко минути, когато седнах да закуся.

— Защо не си включил това в доклада за смяната си?

— Управител Торн ми каза да не го правя. — Гласът се поколеба. — Или поне… пътникът го предложи — каза, че може би ще е по-добре да си остане неофициално, иначе всички останали пътници щели да поискат достъп, ако разберат, че е бил разрешен на него, а пристанищен управител Торн се съгласи.

Вен примижа и си пое дълбоко въздух.

— Нищо не може да се направи, патрулен. Докладвали сте веднага щом сте разбрали. Добре че поне сте включили на канала с новините. Оттук ще поемем ние. Благодаря. — Вен прекъсна връзката.

— Какво е станало? — попита Майлс. Роик се беше приближил и сега висеше над рамото му.

Вен стисна главата си с горните си ръце и простена.

— Постовият при „Идрис“ от нощната смяна се събудил преди малко и чул бюлетина за изчезването на Торн. Казва, че Торн е идвал тук миналата нощ около два часа и накарал охраната да пусне Дюбауер на борда.

— Къде е отишъл Торн след това?

— Явно е придружил Дюбауер на кораба. Никой от двамата не е излизал до края на нощната смяна. Извинете ме. Трябва да ида да говоря с хората си. — Вен стисна контролните ръчки на плъзгача си и се изстреля от товарния отсек.

Майлс стоеше като закован. Как бе възможно за малко повече от час Бел да премине от състояние на неудобна, но сравнително безопасна дрямка в кофа за отпадъци до това? Бяха минали шест или седем часа преди Гранат Пет да се свести. Увереността в преценката му за разказа на Гупта се разклати значително.

Роик попита, присвил очи:

— Възможно ли е приятелят ви хермафродит да ни е изменил, сър? Или да е бил подкупен?

Съдия Лютвин погледна Грийнлоу, която изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.

— По-скоро бих се усъмнил… в себе си — каза Майлс. И дори това беше равносилно на клевета, когато ставаше въпрос за Бел. — Макар че пристанищният управител може да е бил подкупен с дулото на невроразрушител, опряно в гръбнака, или с нещо подобно. — Хич не искаше и да си представя биологичния еквивалент на подобно оръжие, с което можеше да разполага онзи проклет ба. — Бел би се опитал да печели време.

— Как е могъл онзи ба да открие пристанищния управител, щом ние не можахме? — попита Лютвин.

Майлс се поколеба.

— Дюбауер не е бил по петите на Бел. А на Гупи. И ако е бил близо до целта си снощи, когато Гупи е нападнал Бел и Гранат Пет… Дюбауер може да се е появил веднага след това, или дори да е станал свидетел на случката. И си е позволил да се отклони, или пък е преосмислил приоритетите си при неочакваната възможност да се добере до товара си с помощта на Бел.

Какви приоритети? Какво искаше Дюбауер? Е, смъртта на Гупта със сигурност, двойно повече сега, когато амфибията беше станал свидетел както на първоначалната му нелегална операция, така и на убийствата, чрез които сетаганданецът се беше опитал да прикрие следите си веднъж завинаги. Но да промени намеренията си, когато е бил толкова близо до набелязаната жертва, говореше, че другата задача е била много по-важна и неотложна.

Дюбауер беше споменал, че в краен случай смята напълно да унищожи „животинския“ си товар. Беше споменал и за взимане на тъканни проби за замразяване. Беше редил лъжа след лъжа, но ако този път беше казал истината? Майлс плъзна поглед по двете редици репликатори покрай пътечката. Образът сам се оформи в главата му — Дюбауер се труди цял ден като неуморна пчелица, бързо и съсредоточено. Разпечатва капака на всеки репликатор и забива иглата за проби през мембрана, околоплодна течност и мека бебешка кожа, после подрежда иглите, ред след ред, в преносим замразител с размерите на малко куфарче. Миниатюризира същността на генетичния си товар до нещо, което би могъл да носи в едната си ръка. Изоставяйки оригиналите? „Унищожавайки уликите?“

„Може вече да го е направил, а ние просто още да не виждаме резултатите.“ Щом можеше да накара телата на големи хора да изпарят собствените си течности само за няколко часа и да се превърнат в локви лепкава каша, какво ли можеше да стори на тези мъничета?

Сетаганданецът не беше глупав. Контрабандният му замисъл можеше да премине гладко и по разписание, ако не беше пропускът му с Гупта. Който го беше проследил дотук и беше намесил Солиан — чието изчезване пък беше довело до кашата с Корбо и Гранат Пет, която на свой ред беше довела до идиотската атака над полицейското управление на квадите, в резултат от която на цялата флотилия, включително и на неговия ценен товар, беше наложена възбрана да напуска станция Граф. Майлс много добре знаеше какво е плановете ти да отидат по дяволите заради случайна прищявка на съдбата. Как би реагирал Дюбауер на типичното за такива случаи отчаяние, от което стомахът ти се обръща, а сърцето се опитва да изскочи от гърдите? Майлс не си беше съставил кажи-речи никакво мнение за този човек, макар да се бяха срещали два пъти. Дюбауер беше хлъзгав, прикрит и притежаваше завиден самоконтрол. Можеше да убива с едно докосване, при това с усмивка на уста.

Ако сетаганданецът намаляваше до минимум масата на товара си, със сигурност не би повлякъл със себе си и пленник.

— Според мен — каза Майлс, но се наложи да спре и да прочисти сухото си гърло. Бел щеше да играе, за да спечели време. Но да предположим, че времето и изобретателността му свършат, а никой не идва и никой не идва, и никой не идва… — Според мен Бел може още да е на борда на „Идрис“. Трябва да претърсим кораба. Веднага.

Роик се огледа втрещено.

— Целия ли, милорд?

Идеше му да кресне: „Да!“, но мозъкът му, който от известно време упорито се влачеше на опашката, успя да промени утвърдителния крясък в:

— Не. Бел не знаеше други кодове за достъп освен тези за входния шлюз, с които разполагат местните власти. Сетаганданецът знае кодовете само на този трюм и на собствената си каюта. Всичко, което е било заключено преди, би трябвало още да е заключено. За начало ще проверим само необезопасените пространства.

— Не трябва ли да изчакаме патрулните полицаи на началник Вен? — неспокойно попита съдия Лютвин.

— Ако някой, който още не е дишал от въздуха тук, се опита да се качи на кораба, кълна се, ще го прострелям със зашеметителя си още преди да е минал през шлюза. Не се шегувам. — Гласът на Майлс излезе дрезгав от стегнатото му гърло, но прозвуча повече от убедително.

Лютвин, изглежда, се стресна не на шега, но Грийнлоу, след миг колебание, кимна.

— Разбирам основанията ви, лорд ревизор Воркосиган. Съгласна съм с вас.

Разделиха се на двойки — съсредоточената Грийнлоу, следвана от смутения съдия, и Роик, който решително не изоставаше на повече от крачка след Майлс. Майлс пробва най-напред каютата на Дюбауер, но тя си беше празна както преди. Четири други каюти бяха оставени незаключени. От три от тях наемателите очевидно се бяха изнесли заедно с вещите си, а четвъртата вероятно бе забравена така от разсеяния си пътник. Лечебницата беше заключена, така, както я бяха оставили след снощната инспекция на Бел и медтехниците. Мостикът беше напълно обезопасен. На горната палуба кухнята беше отворена, както и няколко от залите за почивка, но никъде не откриха и следа от наперения бетанец, нито нечии неестествено разложени останки. Грийнлоу и Лютвин се обадиха да докладват, че всички други трюмове в дългия цилиндър, където се помещаваше и товарът на сетаганданеца, са заключени и запечатани, без следи от влизане с взлом. Оказа се, че Вен се е настанил пред едно комтабло в пътническия салон. Когато го уведомиха за новата теория на Майлс, той пребледня и се присъедини към групата на Грийнлоу. Оставаха още пет места, които да проверят.

На палубата под пътническия сектор повечето инженерни и комунални помещения бяха заключени. Но вратата към отдел „Дребни ремонти“ се отвори, когато Майлс докосна контролния й панел.

Трите съседни помещения бяха пълни с работни тезгяси, инструменти и уреди за диагностика. На една от работните маси във втората стая имаше три спасителни шушулки с изпуснат въздух и с маркировката и серийните номера на „Идрис“. Тези изключително здрави балони с човешки размери имаха голям енергиен запас и бяха оборудвани с достатъчно устройства за рециклиране на въздуха, за да поддържат живота на човек в случай на разхерметизация, докато не пристигне помощ.

Нужно беше само да се намъкнеш в шушулката, да затвориш ципа и да натиснеш бутона за включване. Не беше необходим кой знае какъв инструктаж за използването им, главно защото почти нямаше какво да се направи, след като се озовеш затворен вътре. Имаше ги във всяка каюта, трюм и коридор на кораба, наредени в аварийни шкафчета по стените.

На пода до масата лежеше една напълно издута шушулка, сякаш зарязана там по средата на тестване, когато квадите са евакуирали кораба.

Майлс пристъпи към едно от кръглите пластмасови прозорчета на шушулката и надникна.

Вътре седеше Бел, с кръстосани крака и съвсем гол. Устните му бяха разтворени, очите — оцъклени и далечни. Тялото му беше толкова неподвижно, че Майлс изтръпна от ужас, но сетне гръдният кош на Бел се надигна и спадна, а гърдите му се разтърсиха от тръпките, които преминаха като вълна по него. Изпразненото му от изражение лице се зачерви внезапно под напора на треската, после побледня отново.

„Не, Господи, не!“ Майлс се хвърли към отключващото устройство на шушулката, но ръката му замръзна насред движението, после се отпусна безсилно, стисната толкова здраво в юмрук, че ноктите се забиха в дланта му като ножове. „Не…“