Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Мы теперь уходим понемногу…, 1924 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Елисавета Багряна, 1972 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Избрани стихотворения и поеми. Издателство „Народна култура“, 1972
История
- — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Всички ний ще идем в края вечен,
дето мир цъфти и благодат,
може с тленно бреме скоро вече
да потегля накъм оня свят.
Мили мои лесове брезови!
Ти, земя! Вий, пясъци в степта!
Пред отиващите си отново
неудържно грабва ме скръбта.
Твърде много на света обичах
туй, що дава на душата плът.
Трепетлики все тъй ще заничат
в светлите води и ще трептят.
Много аз премислих в тишината,
Много песни сам си аз изпях
и в света невесел на земята
съм щастлив, че дишах и живях…
Че целувайки жени, изгарях,
мачках цветове, лежах в трева
и като мой малък брат и звяра
никога не удрях по глава.
Зная, не цъфтят отвъд дъбрави,
не звъни лебедовия ръж —
и пред тези, дето заминават,
тръпки ме обземат неведнъж.
Зная, че на другия свят няма
златни ниви и човешки глас…
Затова с любов така голяма
тука хората обичам аз.
1924