Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Эх вы, сани! А кони, кони!…, 1925 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984
История
- — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Ех, шейни! И коне полудели!
Сякаш дяволът сам ги влече.
веят гриви в полетата бели
и до сълзи се смее звънче.
Няма месец и куче не лае
в тишината, встрани, в пустошта.
Мой живот, отстоявай докрая,
още не е дошла старостта.
Пей, коларю, и нека далече
твойта весела песен звучи —
пей за младост, отминала вече,
за лукави момински очи.
Беше време, на капрата зиме
ще прилегна зад конски впряг,
ще препусна — и своето име
съм забравял от буйния бяг.
И отде имах тая осанка,
та в дълбоките нощи сама
приказливата моя талянка
не една уговаря мома.
Всичко свърши. Конете умряха.
Оредя моя буен перчем.
Обезлюди се родната стряха
и тяланката млъкна съвсем.
Само мойта душа не изстина,
сняг ме радва и студ ме влече,
че над всичко, що беше и мина,
пак до сълзи се смее звънче.
1925