Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Мне грустно на тебя смотреть…, 1923 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984
История
- — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Аз гледам образа ти блед
с такава жал непреживяна!
Да, само върбовата мед
в септември вече ни остана.
Под чужди устни неведнъж
разпръсква ти жарта си млада.
И сякаш че досаден дъжд
в душата ти гробовно пада.
Но аз не се тревожа! В мен
изгря нечакана утеха.
Защото само жълта тлен
и само киша ме обзеха.
Нали не спастрих своя дял
за тих живот, за смях човешки.
Как малко път съм извървял,
как много съм направил грешки.
Наивна, глупава тъга.
Тук всички сме случайни гости.
Виж, като в гробище сега
брезите светят с бели кости.
Така и ние от света
ще отшумим без вест, без име…
Щом зиме не цъфтят цветя,
за тях не трябва да скърбиме.
1923