Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Вот оно, глупое счастье…, 1918 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984
История
- — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Глупаво щастие мое
в облак от пролетен цвят!
Залезът плува в покоя,
сякаш е лебед крилат.
Ствол на бреза ще се мерне
над позлатена вода.
Свраките служат вечерня
на неизвестна звезда.
И над калината, спряло
в мрежа от лунни лъчи,
пее момичето в бяло,
нежно гласа му звучи.
Расо ли синьо, какво е,
сумрак повява студен…
Глупаво щастие мое,
розови бузи пред мен!
1918
Край