Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Вот оно, глупое счастье…, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Глупаво щастие мое

в облак от пролетен цвят!

Залезът плува в покоя,

сякаш е лебед крилат.

 

Ствол на бреза ще се мерне

над позлатена вода.

Свраките служат вечерня

на неизвестна звезда.

 

И над калината, спряло

в мрежа от лунни лъчи,

пее момичето в бяло,

нежно гласа му звучи.

 

Расо ли синьо, какво е,

сумрак повява студен…

Глупаво щастие мое,

розови бузи пред мен!

 

1918

Край
Читателите на „Глупаво щастие мое…“ са прочели и: