Сергей Есенин
Писмо до майка ми

Скъпа моя, още ли живееш?

Аз съм също жив. Привет от мен!

Нека тиха светлина се лее

пак над твоя дом благословен.

 

Пишат ми, че с някаква тревога,

без сама да разбереш защо,

ти излизаш, ти ме чакаш много

в старото износено палто.

 

И сънуваш все едно във мрака,

в мрака на притихналата нощ —

сякаш във пиянска свада някой

е забил в гръдта ми фински нож.

 

Нищо, скъпа. Успокой се. Зная,

туй е само тягостна игра.

Аз не съм пияница отчаян,

та далеч от тебе да умра.

 

Аз съм като нявга пълен с нежност

и едно мечтая мълчешком:

да забравя мъката метежна

и да се завърна в своя дом.

 

И ще дойда. Нека в цветна пяна

само пролетта да прозвъни.

Ала ти недей ме буди рано

както някога, в ония дни.

 

Не събуждай нищо отшумяло,

старите надежди нека спят!

Много рано загуби и жалост

трябваше да срещна в своя път.

 

Аз не искам никаква награда.

Миналото вече отзвъня.

Ти си моя помощ и отрада,

ти си моя ясна светлина.

 

Забрави за своята тревога,

не ходи на старото место

и недей, недей ме чака много

в старото износено палто.

 

1924