Брус Стърлинг
Хомо Сапиенс е обявен за измрял

След десетгодишно старателно търсене по целия свят — от планините на Тибет до тропическите гори на Бразилия — официално бе установено: човешки същества вече не съществуват.

— Мисля, че мога да считам това за свой личен неуспех — заяви антропологът д-р Марша Реймо, сътрудничка на берлинския Институт за ретроградни изследвания. — Естествено, в лабораторията имаме човешки тъкани и можем да клонираме толкова образци на homo sapiens, колкото си искаме. Но тези индивиди преди всичко са били известни с уникалната си дейност в областта на културата.

— Не мога да разбера защо е целият този шум — обяви Рита Шринивасан, актриса, секссимвол и периферен компютър. — Изкуствените интелекти много обичат да се въплъщават в човешки форми, за да изпитат наслада от яденето и секса. Докато ИИ продължават да помнят произхода и създателите си, те ще се мотаят навсякъде в човешки облик. Това е цялата работа. Ужасно смешно, повярвайте ми.

Настоящият спонсор на актрисата предаде по телепатичния канал, че появяващите се от време на време допълнителни ръце или глави на мис Шринивасан трябва да се разглеждат като творчески търсения.

Световното изследване на съдържанието на черепите от април 2379 година не откри нито един жив гражданин с по-малко от 35-процентно съдържание на желатин в мозъка.

— За мен това е страшен удар — сподели статистикът Пиер Юле, общо име за колективното съзнание на групата математици от Парижката академия Бурбаки. — Не разбирам как може да се обявява някакъв организъм за „човешки“, ако мозъкът му представлява желатинова структура, а всяка клетка от тялото му съдържа допълнителни нишки с изкуствена ДНК. Не само че човечеството е измряло, но строго погледнато, всеки от сега живеещите трябва да бъде класифициран като уникален, постнатурален, единствен вид.

— Аз се родих човек — призна 380-годишният музикант Сун Ю, намиращ се днес в своя животоподдържащ резервоар в Шанхай. — Израснах и бях възпитан като човек. По онова време това изглеждаше напълно естествено. Стотиците години, прекарани в създадената и поддържана от държавата Концертна Мрежа, ме направиха хуманист, донасящ до хората образци на най-висока култура. Но сега се налага да призная честно пред самия себе си: всичко това е само сценичен образ. Откровено казано, желатиновият мозък е много по-добър от сивите, мазни човешки нервни клетки. Не можеш да станеш сериозен артист само с природни животински тъкани в главата, без нищо друго. Просто е абсурдно!

Нежно плакнейки сбръчканите си тъкани с топли потоци от животоподдържаща течност, великият стар музикант продължи:

— По съвременните стандарти Волфганг Моцарт щеше да се смята за доста скучна личност, но благодарение на желатиновия си мозък аз все още мога да вдъхна живот в примитивните му композиции. Държа да кажа също, че Бах си остава най-добрият в света композитор дори в днешната свръхцивилизована среда, където, уви, творческите субекти са рядкост.

Ние не успяхме да получим коментар от най-прогресивната постхуманитарна научна новаторска група „Блъд Бейзърс“, скрита в своите кристални замъци на Марс.

— Защо да безпокоим толкова високи умове заради някакви дреболии, ставащи тук, на далечната Земя? — възмути се Арно Хопмайер, президент на Световния антисубективистки съвет. — „Блъд Бейзърс“ са заети с изследване на нови сложни структури, многократно превъзхождащи простия интелект. И без това за нас е огромна чест, че те са готови да споделят резултатите от работата си с подобни на нас създания. Техни Безкожи Сиятелства ще бъдат твърде раздразнени, ако поискаме мнението им за някакъв измрял вид двуноги, на които дори не им е стигнал умът да си инсталират пера.

В памет на официалното изчезване на човечеството беше обявен траурен ден, но мнозина са сигурни, че скръбните минути ще бъдат помрачени от взривове на спонтанен публичен ентусиазъм.

— Ако се замислим добре — разсъждава орбиталната личност Анкх 9819, — трудно е да се намерят някакви признаци на трагедия в това отдавна очаквано събитие. Животните, птиците, дори скалите и реките трябва да са щастливи, че най-накрая се отърваха от човечеството. Опитайте да гледате на въпроса непредубедено: ние трябва дълбоко да си отдъхнем и да обърнем лица към бъдещето.

— Тъй като ми е предложено да напиша епитафия — продължи един популярен софтуерен поет — мисля, че трябва да престроим Великата китайска стена така, че да може да се прочете (на китайски, естествено, нали повечето от тях така или иначе бяха китайци): ТЕ БЯХА МНОГО ЛЮБОПИТНИ, НО НИКАК НЕ БЯХА ДАЛНОВИДНИ.

Този исторически момент изисква особени чувства. Моето куче например твърди, че наистина му е мъчно за човечеството. Впрочем моето куче твърди какво ли не.