Леда Милева
Моята учителка

Когато за пръв път страхливо

аз в класната стая надникнах,

тъй ласкаво ти ме погали,

че в същия миг те обикнах.

 

Когато с несръчните пръсти

се мъчех да пиша с мастило,

ти, сведена кротко над мене,

ми вдъхваше вяра и сила.

 

С тебе разбрах, че щом учиш,

урокът е винаги лесен,

че винаги трябва да бъда

с другарите искрен и честен.

 

Научи ме ти да обичам

от ранните детски години

горите, полята — и всичко,

което наричам „родина“.

 

Аз много неща ще забравя,

но теб ще забравя ли? — Няма.

В сърцето си твоето име

до името пазя на мама.