Атанас Далчев
Гостенка

Сънят е портата едничка, през която

умрелите при живите дохождат.

Ти влизаш и до мене сядаш бавно.

Аз пръстена със лявата ръка прикривам.

Седиш с усмивка върху устните: ти знаеш.

Не, не, това и другото не ни разделят,

ний пак сме заедно и си говорим.

Ах, как е сладостно това, и тъжно!

Но изведнъж, навън заслушана, ти ставаш

и мълком тръгваш, както в миналите нощи.

Не си отивай! Ден, не ме събуждай още!

 

1974 г.