Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 5 гласа)
Източник
litclub.com

На Борис Аврамов

Строгите фасади не обичам:

те са лицемерни и сурови,

но затуй как силно ме привлича

чудото на задните дворове!

 

Тук едни над други до стрехите

се редят балкони от желязо,

с клетки, накачени по стените,

и сами подобни на кафези.

 

От зори, та чак до вечер късна

всеки ден от тях се носи викот,

песни, смях и говор непрекъснат:

птици и дечица чуруликат.

 

Всеки ден, докато падне мракът,

шетат тук жени червенобузи

със ръце, заголени до лакът,

и разкрити на гърдите блузи:

 

ту изстискат с две ръце прането,

свели кръст, насмалко да го счупят,

и на двора, сякаш от небето,

тежки буреносни капки тупат:

 

ту прострат бельото си пред взора

на съседа, без да се срамуват,

и с това бельо подобно кораб

готви се балконът да отплува.

 

Има празник в тези грижи малки

и понякога салюти има

в удара на гръмките тупалки,

в изстрелите прашни на килима.

 

Може би, защото е на скрито,

тук животът пълно се разкрива

с постоянството си упорито

в своята безсмисленост щастлива.

 

1965 г.

Край
Читателите на „Задните дворове“ са прочели и: