Атанас Далчев
Див бурен

Какво не правех, за да я забравя,

но тя изпълваше ми всички мисли,

привиждаше ми се на всеки ъгъл,

явяваше ми се безспир насъне

и в нощите безсънни беше с мене.

В сърцето като бурен див порасла,

не можех аз оттам да я изскубна.

 

Реших тогава с друга да се свържа.

Момичето бе ласкаво и мило

и докато със него се разхождах,

за първата и не помислях даже,

но щом до стаята му го изпратех

и слезех по скрибуцащата стълба,

на портата я сварвах да ме чака.

 

И тръгвах аз обезумял отново

със първата, с едничката любима;

и скитахме се ние чак до късно

под редките запалени фенери,

из улиците вече опустели,

приказвахме си, смеехме се двама,

безсилни да се разделиме.

 

А срещаха ни късни минувачи

и виждаха един особен момък

със себе си на глас да разговаря

и да се смее сам като безумен.

 

1974 г.