Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)
Източник
litclub.com

1

Кой случай зъл ме е запратил

на този сляп прихлупен двор?

Денят е два пъти по-кратък

и няма ни едно дърво.

 

Като угаснало огнище

наблизо гарата дими

и гледа, без да види нищо,

прозорецът ми цели дни.

 

Пищят и заминават влакове,

безспирно релсите звучат

като струнѝ — и аз съм сякаш

от месеци на път.

2

Все този двор и осем реда

прозорци от трите страни

и никога не ще съгледаш

на тях деца или жени.

 

Но днес отрано падна мракът

и ненадейно заръмя

и влязъл, спря сред двора някой

с цигулка и със мушама.

 

И се разля старинна песен,

еднообразна като дъжд,

до покривите се понесе

и секна отведнъж.

 

Той спря. По всичките прозорци

стоеха плачещи жени

и върху плочите на двора

валяха думи и пари:

 

— Ти, който и да си, бездомник

или юноша ослепял,

защо дойде да ни припомниш

жестокия ни дял?

 

Мълчим и денонощно работим,

и чакаме по-светли дни,

а дните си вървят и ние,

кога ще заживеем ний?

 

1928 г.

Край
Читателите на „44 Avenue du Maine“ са прочели и: