Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

Ти спираш с твойто пътно наметало,

зад теб остава минатият лес;

пред лудия ти поглед блясва бяло

познатото заснежено поле.

 

Небето и земята се проникват

и ти напразно дириш кръгозор,

така дълбок е този стар простор,

че ти се иска сякаш да извикаш.

 

Но не извикваш. Радостни очи

запираш върху хълма снежен, дето

две черни и оголени дървета

отлитат в вис като два стълпа дим.

 

Ти виждаш къщицата си — червена,

невям заруменяла от студа,

и пиеш въздуха като вода,

и на сърцето ти отново става леко.

 

1930 г.

Край
Читателите на „Пътник“ са прочели и: