Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)
Източник
litclub.com

Той е един добряк с лице широко

и малки, но усмихнати очи,

със гръб голям като калкан на къща

и със нехаен, разлюлян вървеж

на силен мъж. Той е работник; носи

широки кадифени панталони,

пристегнати на глезените; връзва

червена кърпа на врата си; пуши

весден лула; чете „Làmi du peuple“.

Ний сме съседи двамата. Дели ни

един пустинен тесен двор и моят

прозорец гледа в неговия точно.

И всяка вечер аз го виждам как

след дълга тежка работа вечеря

със лакти върху дървената маса.

До него, седнала на стол, жена му

говори за домашните покупки,

а малката им дъщеря стои

и гледа нежно как яде баща й

или издухва сребърната пара

от супата му. Той яде сериозен,

безмълвно. Над главата му сияе

запалената лампа като нимба.

 

1932 г.

Край
Читателите на „Работник“ са прочели и: