Марио Кроненберг
Признание

Когато затворя очи се чувствам отнесен

от бурния вихър на вълната любов

Отново съм с теб във софийската есен

И сърцата ни тръпнат от вечния зов

 

„Аз твоя съм!“ казват очите прекрасни

„Обичай ме и завинаги ти мой бъди“

Телата се сливат в прегръдките страстни

А устните жадни оставят следи

 

Целуваш ме дълго, без дъх пак оставам

Не спирам да пия любовен нектар

Аз, щастие мое, не те заслужавам

и твоята обич — безценния дар…