Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
He Walked Around the Horses, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens (2009)
Корекция
Mandor (2009)

Издание:

Х. Бийм Пайпър. Паравреме

ИК „Бард“, 2003

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN: 954–585–462–6

 

Н. Beam Piper. The Complete Paratime. Ace Books, New York, 1981

История

  1. — Добавяне

През ноември 1809 г. един англичанин, Бенджамин Батърст, изчезва необяснимо и безследно.

Той пътувал от Виена за Хамбург, където служел като дипломатически пратеник със специална мисия в двора на останалото от Австрийската империя след Наполеон. Докато наблюдавал смяната на конете на каретата си в една странноприемница в Перлебург в Прусия, неочаквано изчезнал от погледите на своя секретар и своя камериер. Никой не го видял да напуска двора на странноприемницата. Оттогава не го е виждал никой.

Не и в този континуум…

 

 

(От барон Йожен фон Крутц, министър на полицията, до Негово превъзходителство граф фон Берхтенвалд, канцлер на Негово величество Фридрих Вилхелм III Пруски.)

25 ноември 1809 г.

 

Ваше превъзходителство,

На вниманието на Министерството е доведено едно обстоятелство, чиято важност не съм в състояние да определя, но тъй като то, по всяка вероятност, засяга държавнически интереси, както вътрешни, така и външни, убеден съм, че е от изключително значение да го доведа до Вашето лично внимание. Честно казано, нямам желание да предприема каквито и да било по-нататъшни действия по случая без Вашия съвет.

Накратко, ситуацията е следната: в Министерството на полицията е задържано едно лице, представящо се като Бенджамин Батърст, което твърди, че е британски дипломат. Лицето е задържано от полицията в Перлебург вчера в резултат на възникване на пререкания в една местна странноприемница; било е арестувано по обвинение за причиняване на безредици на публично място и като заподозрян. В момента на ареста е имало на разположение куриерска чанта, съдържаща голям брой документи; те са от такова необикновено естество, че местните власти отказаха да поемат каквато и да било отговорност, освен изпращането му тук в Берлин.

След като разпитах лицето и прегледах документите, трябва да призная, че и аз се оказах в почти същото положение. Убеден съм, че това не е обикновен полицейски случай; налице е нещо твърде странно и обезпокоително. Сами по себе си твърденията на лицето са толкова невероятни, че спокойно биха могли да послужат като основание за обвинение в налудничавост. Все пак не бих могъл да се съглася с подобно обяснение, като имам предвид напълно разумното му поведение, а така също и наличието на тези документи. Цялата работа е налудничава; непонятна!

Въпросните документи и копията от взетите в Перлебург свидетелски показания се придружават от лично писмо до мен от племенника ми лейтенант Рудолф фон Тарлбург. Последното заслужава специално внимание от Ваша страна — лейтенант фон Тарлбург е напълно здравомислещ млад офицер, лишен от каквато и да било склонност към фантазии и небивалици. Би било твърде трудно да му се повлияе, както твърди и самият той.

Мъжът, който нарича себе си Бенджамин Батърст, понастоящем е настанен в един апартамент тук в Министерството; оказани са му всички необходими грижи и, като се изключи правото на свободно придвижване, са му гарантирани всички права.

Очаквам с огромна загриженост Вашите съвети, и т.н., и т.н.

Курц

 

(Доклад от Траугот Зелер, обервахмистър, държавен полицай, съставен в Перлебург на 25 ноември 1809 г.)

Около два часа и десет минути в събота, 25 ноември, когато се намирах в полицейското управление, в него влезе мъж, когото познавам като Франц Бауер, прислужник на Кристиан Хаук в странноприемница „Мечът и скиптърът“ тук в Перлебург. Посоченият Франц Бауер подаде жалба на полицейски капитан Ернст Хартенщайн, твърдейки, че някакъв луд създава проблеми в странноприемницата, където той, Франц Бауер, работи. Поради тази причина бях изпратен от полицейски капитан Хартенщайн да отида в странноприемница „Меча и скиптъра“ и да предприема необходимите мерки за възстановяване на спокойствието.

Когато пристигнах в странноприемницата, придружен от Франц Бауер, заварих в общото помещение значителна тълпа, насред която съдържателят Кристиан Хаук водеше спор с някакъв чужденец. Чужденецът беше с порядъчна външност, облечен в костюм за пътуване, а под мишницата си държеше малка кожена куриерска чанта. Когато влязох, го чух да говори на немски със силен английски акцент, като ругаеше съдържателя, гореспоменатия Кристиан Хаук, и го обвиняваше, че е поставил приспивателно в неговото, на чужденеца, вино, че е откраднал неговата, на чужденеца, карета, и че е отвлякъл неговите, на чужденеца, секретар и прислуга. Това споменатият Кристиан Хаук гръмогласно отричаше, а останалите присъстващи в странноприемницата бяха на неговата страна и се подиграваха с чужденеца като с умопобъркан.

С влизането си наредих на всички да запазят тишина в името на краля, след което, тъй като той се явяваше оплакващата се страна в спора, накарах чужденеца да изложи пред мен проблема. Той повтори обвиненията си срещу съдържателя Хаук, като заяви, че Хаук или по-скоро друг мъж, който приличал на Хаук и твърдял, че е съдържателят, поставил приспивателно във виното му, откраднал каретата му и изчезнал със секретаря и прислугата му. В този момент съдържателят и всички присъстващи се развикаха, като отричаха и опровергаваха думите му, поради което се наложи да ударя с палката по една от масите, за да въдворя тишина.

Тогава накарах съдържателя Кристиан Хаук да отговори на отправените от чужденеца обвинения; това той стори, като ги отхвърли всички до едно, заявявайки, че чужденецът не е пил вино в странноприемницата му и че не е бил в нея допреди няколко минути, когато се втурнал вътре, крещейки обвиненията си, и че не е имало никакъв секретар, никакъв камериер, никакъв кочияш и никаква карета в странноприемницата, и че господинът е буйствал като умопобъркан. Накрая се обърна към присъстващите в общото помещение да свидетелстват.

След това накарах чужденеца да се представи. Той каза, че името му е Бенджамин Батърст, че е британски дипломат, който се връща в Англия от Виена. Като доказателство извади от куриерската си чанта няколко документа. Един от тях беше открит лист, издаден от канцеларията на посолството на Прусия на името на Бенджамин Батърст. Другите документи бяха на английски, имаха печати и приличаха на официални документи.

Съобразно с всичко това аз го помолих да ме придружи до полицейското управление заедно със съдържателя и трима души, които съдържателят посочи за свидетели.

Траугот Зелер

Обервахмистър

 

Докладът одобрен,

Ернст Хартенщайн

Полицейски капитан

 

(Показания на самоименувалия се Бенджамин Батърст, дадени в полицейското управление, на Перлебург, 25 ноември 1809 г.)

Казвам се Бенджамин Батърст и съм пратеник за специални поръчения и пълномощен министър на правителството на Негово британско величество при двора на Негово величество Франц I, император на Австрия, или поне бях такъв, докато събитията, последвали капитулацията на Австрия, ме принудиха да се завърна в Лондон. Напуснах Виена в понеделник сутринта на 20-и, за да отида в Хамбург и да взема кораб за Англия; пътувах в собствената си карета с моя секретар г-н Бъртрам Жарден и моя камериер Уилям Смол, и двамата британски поданици, както и с кочияша Йозеф Бидек, австрийски поданик, когото наех за пътуването. Поради присъствието на френски войски, среща с които предпочитах да избегна, бях принуден да се отклоня в западна посока до Залцбург, преди да поема на север към Магдебург, където пресякох Елба. Нямах възможност да сменя конете на каретата след напускането на Гера, докато не пристигнах в Перлебург, където спрях в странноприемницата „Меч и скиптър“.

След като пристигнах, оставих каретата в двора на странноприемницата и заедно с моя секретар г-н Жарден влязохме в нея. Един мъж, не този тук, а друг мошеник с по-голяма брада и по-малък търбух, както и с по-опърпани дрехи, който много приличаше на него, сякаш бе негов брат, се представи като съдържател и аз се разбрах с него да подмени конете и поръчах бутилка вино за себе си и моя секретар, а така също и по халба бира за моя камериер и кочияша, които да им бъдат занесени отвън. След това двамата с Жарден седнахме да изпием виното си на една маса в общото помещение и останахме там, докато мъжът, който твърдеше, че е съдържателят, се върна и ни каза, че новите коне са впрегнати в каретата и готови да потеглят. След което отново излязохме навън.

Огледах двата коня от едната страна, след което обиколих впряга отпред, за да огледам двата коня от другата страна, и в същия момент усетих да ми се завива свят, сякаш всеки момент щях да падна, и пред очите ми причерня. Помислих си, че ще припадна, което никога не ми се е случвало, и протегнах ръка, за да се хвана за кола за връзване на коне, но не успях да го достигна. Сега съм сигурен, че известно време съм бил в безсъзнание, защото когато главата ми се избистри, каретата и конете ги нямаше, а на тяхно място имаше голям фермерски фургон, чийто преден край бе вдигнат във въздуха и двама селяни смазваха сваленото предно дясно колело.

Погледнах ги за момент, без да мога да повярвам на очите си, и им заговорих на немски:

— По дяволите, къде е каретата ми?

Двамата се изправиха сепнати; този, който държеше колелото, едва не го изтърва.

— Извинете, ваше превъзходителство — каза той, — откакто съм тук, не е имало никаква карета.

— Да — добави другият, — а сме тук още от обяд.

Не се опитах да споря с тях. Предположих — каквото е мнението ми и досега, — че съм жертва на заговор; че са сложили приспивателно във виното ми, че известно време съм бил в безсъзнание, през което време са откарали каретата ми и са поставили този фургон вместо нея и че са оставили тези селяни да го поправят, като са ги инструктирали какво да отговарят на въпросите. Ако са ме очаквали да пристигна в странноприемницата и всичко е било подготвено, цялата работа не би отнела повече от десет минути.

Затова влязох в странноприемницата, решен да изясня въпроса с мошеника съдържател, но когато се върнах в общото помещение, не можах да го намеря никъде, а другият, който се представи като Кристиан Хаук, заяви, че е съдържателят и че не знае абсолютно нищо за всичко, което изложих по-горе. Нещо повече, на масата, където пиехме виното си с Жарден, четирима кавалерийски улани пиеха бира и играеха карти и твърдяха, че са там от няколко часа.

Нямам никаква представа кому би могла да е нужна такава сложна конспирация, в която са били ангажирани толкова много участници, освен ако нейни подстрекатели не са французите. Ако е така, не разбирам защо са замесени пруски войници.

Бенджамин Батърст

 

(Показания на Кристиан Хаук, съдържател, дадени в полицейското управление в Перлебург, 25 ноември 1809 г.)

С ваше разрешение, името ми е Кристиан Хаук и съм съдържател на странноприемница „Меч и скиптър“ вече петнайсет години, а преди мен баща ми и неговият баща от петдесет години и никога не е имало подобно оплакване срещу странноприемницата ми. Ваше благородие, твърде тежко е за един мъж, който поддържа почтена къща, плаща данъците си и съблюдава законите, да го обвинят в подобни престъпления.

Не знам нищо за този господин, нито за каретата му, нито за секретаря му, нито за прислугата му; не съм го виждал до момента, в който не нахлу от двора в странноприемницата, като крещеше и беснееше като луд, и не се развика:

— Къде, по дяволите, е този мошеник съдържателят?

Аз го попитах:

— Аз съм съдържателят; каква причина имате да ме наричате мошеник, господине?

Чужденецът отговори:

— Ти не си съдържателят, с когото сключих сделка преди няколко минути, а тъкмо този мошеник искам да видя. Искам да знам какво, по дяволите, са направили с каретата ми и какво се е случило с моя секретар и прислугата ми.

Опитах се да му обясня, че не знам нищо за това, което ми говори, но той не искаше да ме чуе и ме обвини, че е бил упоен и обран, а хората му били отвлечени. Дори си позволи дързостта да заяви, че той и секретарят му преди по-малко от петнайсет минути седели и пиели вино на масата, на която седяха от обяд четирима подофицери от Трети улански. Всички в стаята ме защитиха, но той не искаше да чуе и само крещеше, че всички сме крадци, мошеници, френски шпиони и не знам още какво, докато не дойде полицията.

Ваше благородие, този човек е луд. Всичко, което ви казах, е истина и е всичко, което знам за този случай, да ме пази Бог.

Кристиан Хаук

 

(Показания на Франц Бауер, прислужник в странноприемницата, дадени в полицейското управление в Перлебург, 25 ноември 1809 г.)

С Ваше разрешение, казвам се Франц Бауер и съм прислужник в странноприемница „Меч и скиптър“, собственост на Кристиан Хаук.

Днес следобед, когато излязох на двора на странноприемницата, за да изхвърля кофа отпадъци върху купчината тор до конюшнята, чух гласове и се обърнах, и видях този господин да разговаря с Вилхелм Бейк и Фриц Херцер, които смазваха фургона си на двора. Той не беше на двора, когато отидох да изхвърля кофата, и си помислих, че трябва да е дошъл от улицата. Господинът питаше Бейк и Херцер къде му е каретата и когато те му казаха, че не знаят, той се обърна и се втурна в странноприемницата.

Доколкото ми е известно, този човек не е бил в странноприемницата преди това, нито пък е имало някаква карета или някои от хората, за които говори той, са били в странноприемницата, нито пък са се случвали някои от нещата, за които говори, тъй като в противен случай щях да знам, защото цял ден бях в странноприемницата.

Когато се върнах вътре, го намерих в общото помещение да крещи на моя стопанин и да твърди, че бил упоен и ограбен. Разбрах, че е луд, и се уплаших да не направи някоя пакост, затова отидох в полицията.

Франц Бауер

неговият (х) знак

 

(Показания на Вилхелм Бейк и Фриц Херцер, селяни, дадени в полицейското управление в Перлебург, 25 ноември 1809 г.)

С Ваше разрешение, името ми е Вилхелм Бейк и съм арендатор в имението на барон фон Хентиг. Днес с Фриц Херцер ни изпратиха в Перлебург да закараме картофите и зелето, които съдържателят на „Меч и скиптър“ беше купил от управителя на имението. След като ги разтоварихме, решихме да смажем фургона, преди да потеглим обратно, затова свалихме колелата и започнахме работа. Бяхме работили около два часа, като започнахме веднага, след като се наобядвахме, и през цялото това време не е имало никаква карета в двора на странноприемницата. Тъкмо привършвахме, когато този господин ни заговори, като настоя да узнае къде му е каретата. Казахме му, че откакто сме там, не е имало никаква карета на двора, а той се обърна и се втурна в странноприемницата. Тогава си помислих, че преди да ни заговори, е излязъл отвътре, защото знам, че не може да е дошъл от улицата. Сега не знам откъде е дошъл, но знам, че не бях го виждал до този момент.

Вилхелм Бейк

неговият (х) знак

 

Чух горните показания и те отговарят на истината, каквато ми е известна, и нямам какво да добавя към тях.

Фриц Херцер

неговият(х)знак

 

(От полицейски капитан Ернст Хартенщайн до Негово превъзходителство барон фон Круц, министър на полицията)

25 ноември 1809 г.

Ваше превъзходителство,

Приложените копия от показанията, които взехме днес, обясняват как затворникът, самоименувал се Бенджамин Батърст, бе задържан от мен. Обвиних го за причиняване на безредици и в качеството му на заподозрян го задържах до събирането на допълнителна информация за него. Така или иначе, тъй като се представя за британски дипломат, нямам намерение да поемам по-нататъшна отговорност и затова го изпращам на Ваше превъзходителство в Берлин.

Преди всичко, Ваше превъзходителство, изпитвам огромни съмнения към разказаното от този мъж. Показанията, които направи и подписа пред мен, са твърде несъстоятелни, с карета, превърнала се във фермерски фургон като превърналата се в тиква карета на Пепеляшка, и трима души, които изчезват, сякаш са потънали в земята. Но всичко това е напълно приемливо и правдоподобно в сравнение с нещата, които ми каза и които не бяха протоколирани.

Ваше превъзходителство ще да е забелязал в неговите показания известни намеци за австрийска капитулация и за присъствие на френски войски в Австрия. След като показанията му бяха записани, забелязах тези намеци и се поинтересувах за каква капитулация става дума и каква работа имат френски войски в Австрия. Той ме погледна със съчувствие и отговори:

— Очевидно тук новините пристигат със закъснение; мирът бе подписан във Виена на 14-и миналия месец. А колкото до това какво правят френските войски в Австрия, те правят същото, което вагабонтите на Бонапарт вършат навсякъде в Европа.

— А кой е този Бонапарт? — попитах го аз.

Той ме изгледа така, сякаш го бях попитал кой е Йехова. След известно време на лицето му се появи израз на разбиране.

— Вие прусаците му признавате титлата император и го наричате Наполеон — започна той. — Така е, но мога да ви уверя, че правителството на Негово британско величество никога не е и няма да му я признае; не и докато остане един-единствен англичанин, който да дръпне спусъка. Генерал Бонапарт е узурпатор; правителството на Негово британско величество не признава никаква друга върховна власт във Франция, освен на династията на Бурбоните.

Всичко това изрече съвършено сериозно, сякаш ме упрекваше.

Отне ми малко време, за да възприема казаното и да осъзная всичките му значения. Та този човек всъщност бе убеден, че френската монархия е съборена от някакъв военен авантюрист, някой си Бонапарт, който нарича себе си император Наполеон, и същият е обявил война на Австрия и я е принудил да капитулира. Не си направих труда да споря с него — да спориш с луд е губене на време, но щом като този човек е способен да повярва на такива неща, превръщането на една карета във фургон за зеле е просто дреболия. Та за да му угодя, го попитах дали смята, че шпионите на генерал Бонапарт са отговорни за случката в странноприемницата.

— Без съмнение — отвърна той. — По една случайност не са ме познавали и са взели Жарден за министъра, а мен за секретаря и затова са отвлекли нещастния Жарден. Чудя се все пак, че са ми оставили куриерската чанта. Което ми напомня да си я поискам обратно. Дипломатически документи, нали разбирате.

Отговорих му напълно сериозно, че ще трябва да проверим акредитивните му писма. Обещах му да положа всички усилия, за да открия неговия секретар, прислугата и кочияша, взех подробно описание на всеки от тях и го убедих да се качи в една стая на горния етаж, където го поставих под стража. Действително започнах да събирам сведения, привиквайки всичките си информатори и агенти, но, както очаквах, не успях да науча абсолютно нищо. Не открих нито един човек, който да го е срещал, преди да се появи в „Меч и скиптър“, и това твърде ме учуди, тъй като все някой би трябвало да го види да влиза в града или да се разхожда по улиците.

В тази връзка нека напомня на Ваше превъзходителство за несъответствията в показанията на слугата Франц Бауер и двамата селяни. Първият е убеден, че мъжът е влязъл в двора на странноприемницата от улицата; другите двама са точно толкова убедени, че не е. Ваше превъзходителство, никак не обичам подобни загадки, тъй като съм сигурен, че те и тримата казват истината съобразно онова, което знаят. Признавам, че са обикновени неграмотни хорица, но би трябвало да са наясно какво са видели и какво не.

След като поставих затворника под стража, се заех да проуча неговите документи и мога да Ви уверя, Ваше превъзходителство, че бях потресен. Почти не обърнах внимание на приказките му за детронирането на краля на Франция или за този генерал Бонапарт, който наричал себе си император Наполеон, но за същите тези неща ставаше дума в неговите документи и депеши, които по всичко приличаха на официални документи. На няколко места се споменаваше за превземането на Виена от французите миналия май и за капитулацията на австрийския император пред този генерал Бонапарт, както и за битки, които се водят из цяла Европа, и за какви ли не още фантастични неща. Ваше превъзходителство, чувал съм за какви ли не луди — един вярва, че е архангел Гавриил или Мохамед, или върколак, друг е убеден, че костите му са от стъкло или че го преследват и измъчват дяволи — но, да ме пази Бог, за първи път чувам за луд, който притежава документални доказателства за своите самозаблуди! Учудва ли се тогава Ваше превъзходителство, че не желая да се занимавам с този случай?

Но положението с акредитивните му писма е още по-невероятно. Той разполага с документи с печата на Британското министерство на външните работи, които изглеждат напълно автентични — но са с подписа на външния министър някой си Джордж Кенинг, а целият свят знае, че министър на външните работи от пет години е лорд Кесълри. А на всичко отгоре има и открит лист, подпечатан от пруската канцелария — с автентичния печат, тъй като го сравних с мощно увеличително стъкло с един, който съм сигурен, че е истински, и те се оказаха идентични! — но все пак този лист е подписан с канцлерския подпис не на граф фон Берхтенвалд, а на барон Щайн, министър на земеделието, и подписът, доколкото успях да установя, изглежда истински! Това за мен е прекалено много, Ваше превъзходителство; налага се да помоля да бъде освободен от този случай, преди да съм полудял като моя затворник!

Съобразно с това взех мерки с полковник Кайтел от Трети улански да осигуря офицер за ескортирането на този човек до Берлин. Каретата, с която пристигат, е собственост на местното полицейско управление, а кочияшът е мой служител. Той следва да получи пари, за да се върне в Перлебург. Охрана е улански капрал, ординарец на офицера. Той ще остане с господин оберлейтенанта и двамата ще се завърнат тук, когато намерят за добре и на собствени разноски.

Имам чест, Ваше превъзходителство, да остана и т.н., и т.н.

Ернст Хартенщайн

Полицейски капитан

 

(От оберлейтенант Рудолф фон Тарлбург до барон Йожен фон Круц)

26 ноември 1809 г.

Скъпи вуйчо Йожен,

Това в никакъв случай не е официален доклад; направих го в Министерството, когато предадох англичанина и неговите документи на един от твоите офицери — червенокос мъж с лице като на булдог. Но има някои неща, които би трябвало да знаеш и които не биха изглеждали добре в официален доклад, за да разбереш що за рядка риба се е заплела в мрежата ти.

Вчера тъкмо се бях върнал от взводни учения, когато ординарецът на полковник Кайтел ми каза, че полковникът иска да ме види в квартирата си. Заварих стария тип неглиже в дневната да пуши лулата си.

— Влизай, лейтенант, влизай и сядай, момчето ми! — поздрави ме той с онзи безцеремонен и свойски тон, който използва винаги с младшите офицери, когато има да им възложи някоя особено противна работа. — Как би ти се отразило едно малко пътуване до Берлин? Имам поръчка, която няма да отнеме и половин час, а можеш да останеш там, колкото искаш, само трябва да си тук до четвъртък, когато е нарядът ти за пътния патрул.

— Е — помислих си, — това е стръвта. — Изчаках да видя как ще изглежда въдицата, като заяви, че от моя страна няма никакъв проблем, и попитах каква е поръчката.

— Не е свързано с мен, Тарлбург — отвърна той. — Става дума за онова приятелче Хартенщайн, тукашния полицейски капитан. Има нещо за свършване в Министерството на полицията и си помислих за теб, защото съм чувал за роднинските ти връзки с барон фон Круц. Роднини сте, нали? — попита той, сякаш не знаеше абсолютно всичко за роднинските връзки на всички свои офицери.

— Точно така, полковник, баронът е мой вуйчо — казах. — Какво иска Хартенщайн?

— Ами има един затворник, който трябва да бъде закаран в Берлин и предаден в Министерството. От теб се иска само да го качиш на каретата, да внимаваш да не избяга по пътя и да получиш разписка за него и за някакви документи. Това е много важен затворник; не мисля, че Хартейнщайн има доверие на някой друг да свърши тази работа. Затворникът твърди, че е британски дипломат, и доколкото е осведомен Хартенщайн, може би наистина е такъв. Освен това е луд.

— Луд? — повторих аз.

— Да, точно така. Поне така ми каза Хартенщайн. Поисках да разбера що за луд — има различни видове лудост и за всяка от тях трябва да се предприемат различни мерки, — но всичко, което пожела да ми каже Хартенщайн, беше, че имал нереалистични възгледи за положението на нещата в Европа.

— Ха! Че кой дипломат няма нереалистични възгледи? — възкликнах аз.

Старчето Кайтел се изхили с нещо между кучешки лай и грачене на гарван.

— Да, точно така! Заради нереалистичните възгледи на дипломатите умират войниците — каза той. — Казах го и на Хартенщайн, но той не сподели нищо повече. Дори сякаш съжаляваше, че ми е казал и толкова. Приличаше на човек, който е видял особено ужасен призрак. — Известно време старчето пафкаше прочутата си лула, изпускайки дим през мустаците си. — Руди, този път Хартенщайн е извадил горещ картоф от пепелта и иска да го прехвърли на твоя вуйчо, преди да си е изгорил пръстите. Мисля, че това е една от причините да ме накара да уредя охрана за неговия англичанин. Виж сега: трябва да откараш в Берлин този нереалистичен дипломат или недипломатичен умопобъркан, или какъвто е там, да го вземат мътните. И разбери следното. — Той насочи лулата си към мен, сякаш държеше пистолет. — Наредено ти е да го откараш там и да го предадеш в Министерството на полицията. Не е казано нищо по въпроса дали да го предадеш жив или мъртъв, или наполовина жив и наполовина мъртъв. Не знам нищо по този въпрос и не искам да знам; щом Хартенщайн иска от нас да бъдем затворническа охрана, трябва да е доволен от начина, по който охраняваме, нали така!

Та, за да съкратя разказа си, огледах каретата, която ми бе предоставил Хартенщайн, и реших да вържа лявата врата с вериги от външната страна, за да не може да се отваря отвътре. Реших да поставя моя затворник от лявата си страна, така че единствената му възможност да излезе да е покрай мен. Реших да не нося оръжия, които би могъл да ми измъкне, затова свалих сабята си и я заключих в сандъка под седалката заедно с куриерската чанта с документите на англичанина. Беше достатъчно студено, за да ми е добре с шинела, затова го облякох, а в десния страничен джоб, който затворникът не би могъл да достигне, пъхнах малка оловна палка, а така също и два джобни пистолета. Хартенщайн искаше да ми даде часови и кочияш, но казах, че ще си взема прислужник, който ще действа като часови. Прислужникът, разбира се, беше моят ординарец Йохан; дадох му да носи моята ловна двуцевка, заредена до откат със сачми за глиган в едната цев и куршум от една унция в другата.

Въоръжих се и с голяма бутилка коняк. Помислих си, че ако по-често стрелям по затворника с нея, няма да ми създава неприятности.

Както и стана, тъй че всичките ми предпазни мерки — с изключение на коняка — се оказаха излишни. Мъжът изобщо не ми приличаше на луд. Беше доста солиден господин над средна възраст с червендалесто и интелигентно лице. Единственото необичайно нещо бе шапката му, някаква чудновата измишльотина, която приличаше на гърне. Настаних го в каретата и му предложих глътка от бутилката си, след което отпих два пъти по-малка глътка. Той млясна с устни и каза:

— Ето това е истинско бренди; каквото и да си мислим за отвратителната им политика, не можем да критикуваме французите за спиртните им напитки. — След което добави: — Доволен съм, че ме изпращат под опеката на военен вместо на някой противен жандарм. Кажете ми истината, лейтенант, арестуван ли съм за нещо?

— Че как — отвърнах аз, — капитан Хартенщайн би трябвало да ви е информирал по този въпрос. Онова, което знам, е, че ми е наредено да ви закарам в Министерството на полицията в Берлин и да не ви разреша да избягате по пътя. Тези заповеди твърдо съм решен да изпълня. И се надявам, че не възнамерявате да ми попречите.

Увери ме, че не възнамерява, и по този повод отпихме още по глътка — като отново сторих необходимото неговата да е двойно по-голяма от моята, — след което кочияшът изплющя с камшика и потеглихме към Берлин.

Сега, помислих си, да видим що за умопобъркан е това и защо Хартенщайн прави държавен проблем от една кръчмарска свада. Така че реших да проуча нереалистичните му възгледи относно положението на нещата в Европа.

След като завъртях разговора в нужната ми посока, го попитах:

— Каква, хер Батърст, по ваше мнение е истинската, дълбока причина за настоящото трагично положение в Европа?

Въпросът според мен беше достатъчно безопасен. Посочете ми поне един ден от времето на Юлий Цезар насам, когато положението в Европа да не е било трагично! И наистина свърши великолепна работа.

— По мое мнение — отвърна англичанинът, — цялата бъркотия е резултат от победата на непокорните колонизатори в Северна Америка и проклетата им република.

Е, както можете да си представите, това наистина ме стресна. Целият свят знае, че американските Патриоти загубиха войната за независимост с Англия; че армията им бе разбита, че водачите им бяха изпратени в изгнание. Колко пъти, когато бях малко момче, съм оставал дълго след времето за лягане, когато барон фон Щаубен гостуваше в замъка Тарлбург, и съм слушал с отворена уста и ококорени очи разказите му за това достойно поражение! Как се разтрепервах, когато разказваше за ужасния зимен лагер, или изтръпвах, когато описваше битките, или плачех, когато слушах как е държал в ръцете си умиращия Вашингтон, който му прошепнал последните си благородни думи по време на битката в Дойлстаун! А сега този мъж ми разправяше, че Патриотите всъщност били извоювали победата и били основали републиката, за която бяха воювали! Бях подготвен за онова, което Хартенщайн бе нарекъл нереалистични възгледи, но не и за подобни фантасмагории.

— Мога да го изложа още по-точно — продължи Батърст. — Всичко е заради разгрома на Бъргойн при Саратога. Направихме добра сделка, когато успяхме да накараме Бенедикт Арнолд да се „пребоядиса“, но не го направихме навреме. Ако той не бе излязъл този ден на полесражението, Бъргойн щеше да се вреже в армията на Гейтс като горещ нож в масло.

Но Арнолд изобщо не бе приближавал Саратога. Знаех го, изчел съм много неща за Американската война. Арнолд е бил застрелян навръх новата 1776 година при превземането на Квебек. А Бъргойн беше направил тъкмо онова, което каза Батърст — бе се врязъл в Гейтс като нож и бе продължил по Хъдсън, за да се присъедини към Хоув.

— Но, хер Батърст — попитах го аз, — как би могло това да повлияе на положението в Европа? Америка е на хиляди мили отвъд океана.

— Идеите прекосяват океаните по-бързо от армиите. Когато Луи XVI реши да се притече на помощ на американците, той обрече себе си и своя режим. Успешното противопоставяне срещу кралската власт в Америка беше достатъчно насърчение за френските републиканци. Разбира се, Луи също трябва да бъде обвинен за слабостта си. Ако беше накарал тълпата да усети миризмата на барута, когато се опита да щурмува Версай през 1790 година, нямаше да има никаква френска революция.

Но той го бе направил. Когато Луи XVI обърна огъня към тълпата във Версай, а след това изпрати драгуните да стъпчат оцелелите, републиканското движение бе смазано. Това се бе случило, когато кардинал Талейран, който тогава бе само епископ на Отон, излезе напред и придоби влиянието, което има днес във Франция — най-великият кралски министър след Ришельо.

— След което смъртта на Луи бе така неминуема, както неминуемо настъпва нощ след деня — продължаваше Батърст. — И понеже французите нямаха никакъв опит в самоуправлението, републиката им бе обречена. Ако Бонапарт не бе грабнал властта, щеше да го направи някой друг; когато французите убиха своя крал, сами се оставиха в ръцете на диктатурата. А един диктатор, който е лишен от кралския авторитет, няма друг избор, освен да поведе народа си на война с външните врагове, за да не тръгне срещу него.

И така по целия път до Берлин. На дневна светлина всички тези неща изглеждат глупаво, но докато седях в тъмнината на клатушкащата се карета, бях почти убеден в правдоподобността на онова, което ми разказваше. Казвам ти, вуйчо Йожен, беше ужасяващо, сякаш разкриваше пред очите ми гледката на ада. Да пази бог от нещата, за които говореше! Армии из цяла Европа; плячкосване и кланета, опожарени градове; блокади и глад; детронирани крале и рухващи като кегли тронове; сражения между всички нации, в които биват поносени като зряло жито десетки хиляди войници; и над всичко това сатанинската фигура на нисък мъж в сив сюртук, който диктува условията за мир на австрийския император в Шонбрун и откарва папата като затворник в Савона.

Луд ли? Нереалистични възгледи ли, както твърди Хартенщайн? Е, добре, под луд разбирам някой, на когото му текат лиги и пяна от устата и който бълва неприлични богохулства. Но не и този добре изглеждащ господин, който седеше до мен и редеше тези ужаси със спокоен и възпитан тон, докато отпиваше от коняка ми.

Но не изпи всичкия! Ако твоят подчинен в Министерството — онзи с червената коса и лице на булдог — ти каже, че съм бил пиян, когато доведох англичанина, по-добре е да му повярваш!

Руди

 

(От граф фон Берхтенвалд до британския пълномощен министър)

28 ноември 1809 г.

Достопочтени господине,

Приложеното досие ще Ви запознае с проблема, пред който е изправено нашето Канцлерство, без излишно преповтаряне от моя страна. Бих желал да Ви уверя, че правителството на Негово величество Фридрих Вилхелм III никога не би си позволило да навреди на интересите или да засегне достойнството на правителството на Негово британско величество Джордж III. Никога не бихме предприели проверка на документите или задържането под арест на лице, което изпълнява задълженията на специален пратеник на вашето правителство. В случая обаче имаме най-сериозни съмнения, казано по възможно най-деликатния начин, че това лице, което твърди, че се казва Бенджамин Батърст, е подобен пратеник, и не смятаме, че би било от полза на правителството на Негово британско величество да разрешава на един самозванец да пътува из Европа под прикритието на британски дипломатически представител. Ние със сигурност не бихме поднесли благодарности на правителството на Негово британско величество, ако пропусне да предприеме мерки, за да се справи с някой, който фалшиво се представя за пруски дипломат в Англия.

Този случай ни засяга не по-малко сериозно, отколкото засяга вашето правителство; това лице има на разположение открит лист, който ще намерите в приложената куриерска чанта. Той е върху редовен формуляр, каквито издава нашата Канцелария, и е подпечатан с нейния печат или с много точно негово фалшифицирано копие. Но е подписан от името на канцлера на Прусия с подпис, който е напълно еднакъв с този на барон Щайн, който е настоящият министър на земеделието. Подписът бе показан на барон Щайн, като закрихме останалата част от писмото, и той без каквото и да било колебание потвърди, че е неговият. Но когато открихме и му показахме писмото, неговата изненада и ужас бяха такива, че само перото на Гьоте или Шилер би могло да ги опише, а и той категорично отрече да е виждал документа преди това.

Нямам друг избор, освен да му вярвам. Невъзможно е да се предположи, че достоен и сериозен човек като барон Щайн би могъл да е съучастник във фалшифицарането на подобни документи. Като при това аз лично съм забъркан не по-малко от него; ако подписът е неговият, то документът е подпечатан с моя печат, който не съм преставал лично да съхранявам в продължение на десетте години, откакто съм Канцлер. Всъщност думата „невъзможно“ би могла да се използва при описанието на целия случай. Невъзможно е въпросният Бенджамин Батърст да е влязъл в двора на странноприемницата — и все пак го е направил. Невъзможно е да носи подобни документи в куриерската си чанта, както е невъзможно и съществуването им въобще — и все пак аз Ви ги изпращам заедно с това писмо. Невъзможно е барон фон Щайн да е подписал подобен документ или той да бъде подпечатан от Канцеларията — и все пак върху него са и подписът на Щайн, и моят печат.

В куриерската чанта ще намерите също така акредитивни писма от подобен характер, привидно издадени от Британското министерство на външните работи, подписани от лица, които нямат нищо общо с Министерството или с правителството, но подпечатани с очевидно автентични печати. Представям си, че ако изпратите тези документи в Лондон, там ще възникне аналогична ситуация на тази, която възникна тук поради споменатия открит лист.

Изпращам Ви и една скица с въглен на лицето, нарекло себе си Бенджамин Батърст. Този портрет беше направен без негово знание. Племенникът на барон фон Курц, лейтенант фон Тарлбург, който е син на общия ни приятел граф фон Тарлбург, има приятелка, много способна млада дама, която е, както сам ще видите, специалист в тази област; тя бе заведена в една стая в Министерството на полицията и поставена зад един параван, откъдето успя да скицира лицето на нашия затворник. Ако изпратите тази рисунка в Лондон, съществува вероятност той да бъде разпознат. Гарантирам, че приликата е отлична.

Казано откровено, ние сме в пълна безизходица. Не мога да проумея как е било възможно да бъдат направени такива отлични имитации на всички тези печати, а подписът на барон фон Щайн е най-съвършената фалшификация, която съм виждал през тридесетгодишния си опит като държавник. Това предполага, че някой е работил изключително внимателно и старателно; как в такъв случай да си обясним такива груби пропуски, каквито би забелязал всеки първокласник, като подписите на барон Щайн като канцлер на Прусия или на г-н Джордж Кънинг, който е член на опозиционната партия и не е служител във вашето правителство, като секретар на Министерството на външните работи.

Подобни грешки би допуснал само умопобъркан. Има хора, които смятат нашия затворник за луд заради очевидните му заблуди по отношение на великия завоевател генерал Бонапарт, тъй наречения император Наполеон. Известно е, че има луди, които фабрикуват доказателства в подкрепа на заблудите си, но тръпки ме побиват, като си помисля, че един луд би могъл да разполага със средства да измайстори документите, които ще намерите в тази куриерска чанта. Още повече, че някои от най-изтъкнатите ни медици, специалисти по мозъчни разстройства, разговаряха с въпросния Батърст и твърдят, че, като оставим настрана категоричната му убеденост в една несъщетвуваща ситуация, той е напълно здравомислещ.

Лично аз смятам, че цялата тази работа е една гигантска мистификация, извършена с някаква скрита и пъклена цел, вероятно за да предизвика объркване и да подкопае доверието, което съществува между нашите две правителства, както и да противопостави едни срещу други свързани с двете правителства фигури, или пък като прикритие на друга конспиративна дейност. Припомнете си, че само преди няколко месеца разкрихме якобински заговор в Кьолн.

Но каквото и да предвещава, този случай не ми се нрави. Бих искал да го разнищя възможно по-скоро и ще бъда благодарен на Вас, уважаеми господине, и на вашето правителство, за всякаква помощ, която намерите за възможна.

Имам чест, господине, да остана и т.н., и т.н.

Берхтенвалд

 

ОТ БАРОН ФОН КРУЦ ДО ГРАФ ФОН БЕРХТБНВАЛД

СПЕШНО

ОТ ОСОБЕНА ВАЖНОСТ

ДА СЕ ВРЪЧИ НЕЗАБАВНО И ЛИЧНО, НЕЗАВИСИМО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

28 ноември 1809 г.

Граф фон Берхтенвалд,

Преди половин час, което ще рече около единадесет часа тази вечер, човекът, който наричаше себе си Бенджамин Батърст, бе застрелян и убит от караулния в Министерството на полицията при опит да избяга от ареста.

Дежурният караулен в задния двор на Министерството забелязал мъж да прави опит да напусне сградата по подозрителен и потаен начин. Караулният, комуто беше строго наредено да не разрешава на никого да влиза или излиза без писмено разрешение, му извикал да спре; когато мъжът се опитал да побегне, караулният стрелял с мускета и мъжът паднал на земята. Чул изстрела, в двора се втурнал сержантът по охраната заедно с наряда и установил, че застреляният от караулния мъж е англичанинът Бенджамин Батърст. Бил улучен в гърдите с куршум от една унция и починал преди пристигането на лекаря, без да дойде в съзнание.

Разследването установи, че затворникът, който бе заключен на третия етаж на сградата, е направил въже от завивките, шнура на леглото и кожената връв на камбанката. Това въже стигнало само до канцеларията на втория етаж точно под него, но той успял да влезе в нея, като счупил стъклото на прозореца. Опитвам се да разбера как го е направил, без никой да чуе. Уверявам ви, че ще има наказания за случилото се тази вечер. Колкото до караулния, той е действал съгласно заповедите; похвалих го за изпълнение на дълга и за точната стрелба, а от своя страна поемам цялата отговорност за смъртта на затворника от неговите ръце.

Нямам никаква представа защо назоваващият сам себе си Бенджамин Батърст, който до този момент се държеше благоприлично и като че ли гледаше философски на задържането си, внезапно е предприел този необмислен и фатален опит, освен ако не е заради тези проклети дръвници лекарите, които непрекъснато го тормозеха. Днес следобед те умишлено му връчиха цял куп вестници — пруски, австрийски, френски и английски, — всички от последния месец. Искали, както твърдяха те, да видят как ще реагира. Е, да им прости Господ, видяха! Какво ще кажете по въпроса за погребението?

Курц

 

(От британския пълномощен министър до граф фон Берхтенвалд)

20 декември 1809 г.

Многоуважаеми граф фон Берхтенвалд,

От Лондон най-после пристигна отговор на писмото ми от 28-и, което изпратих заедно с куриерската чанта и останалите документи. Тези от тях, които искахте да Ви върна — копията от дадените в Перлебург показания, писмото до барон фон Круц от полицейски капитан Хартенщайн, личното писмо на племенника на Круц, лейтенант Тарлбург, както и намерения в куриерската чанта открит лист, — прилагам тук. Не знам какво са направили в Уайтхол с останалите документи; според мен са ги хвърлили в най-близката камина. Ако съм на Ваше място, същото бих сторил с документите, които Ви връщам.

Не съм получил все още никакъв отговор на депешата ми от 29-и относно смъртта на нареклия себе си Бенджамин Батърст, но силно се съмнявам, че ще има някаква официална реакция по този повод. Вашето правителство имаше пълно право да задържи лицето и при тези обстоятелства то е предприело опит за бягство на свой собствен риск. В края на краищата караулните не носят заредените си мускети само и само за да не държат ръце в джобовете си.

Като поемам риск да споделя лично мнение, не мисля, че в Лондон са особено разочаровани от получилата се развръзка. Правителството на Негово величество се състои от прагматични и трезво мислещи господа, които нямат вкус към мистерии, а още по-малко към такива, чието изясняване би довело до по-големи неприятности от самите тях.

Информацията е строго конфиденциална, но документите в куриерската чанта предизвикаха огромна неразбория в Лондон, принуждавайки половината високопоставени особи в правителството да се кълнат в невинност, а останалите да се обвиняват взаимно за съучастие в мистификацията. Ако такова е било намерението, успехът на инициаторите е грандиозен. В един момент дори се появиха опасения, че ще се стигне до прения в Парламента, но впоследствие тази досадна ситуация се успокои.

Предайте на сина на граф Тарлбург, че малката му приятелка е твърде талантлива млада дама; скицата й бе оценена високо от такъв авторитет като сър Томас Лорънс и именно тук възниква най-обърканият момент в цялата тази объркана история. Портретът веднага бе разпознат. Налице е много близка прилика с Бенджамин Батърст или по-точно със сър Бенджамин Батърст, който е кралски лейтенант-губернатор в коронованата колония Джорджия. Тъй като сър Томас Лорънс е направил неговия портрет преди няколко години, той има отличната възможност да оцени работата на младата приятелка на лейтенант фон Тарлбург. Така или иначе, известно е, че сър Бенджамин Батърст е изпълнявал служебните си задължения в саваната в присъствието на други хора, докато в същото време неговият двойник се е намирал в Прусия. Сър Бенджамин Батърст няма брат-близнак. Допуска се, че лицето би могло да му бъде природен брат, но доколкото ми е известно, не съществуват никакви доказателства за подобна вероятност.

Въпросният генерал Бонапарт, тъй нареченият император Наполеон, който толкова често се споменава в депешите, изглежда, също има двойник в реалния живот; във френската армия има артилерийски полковник с такова име — корсиканец, който пофренчил истинското си име Наполионе Буонапарте. Той е великолепен военен теоретик; сигурен съм, че някои ваши офицери като генерал Шарнхорст биха могли да ви разкажат за него. Неговата лоялност към френската монархия никога не е била поставяна под въпрос.

Подобно съответствие на факти се среща навсякъде в тази изумителна колекция от псевдодепеши и псевдодокументи. Ще си спомните, че в Декларацията от Филаделфия разбунтувалите се колонии наричаха себе си тъкмо Съединени американски щати. Въпросният Джеймс Мадисън, който е упоменат като настоящ президент на Съединените щати, в момента е в изгнание в Швейцария. Набеденият за негов предходник Томас Джеферсън бе авторът на бунтовническата Декларация; след разгрома на бунтовниците той избяга в Хавана и преди няколко години почина в Лихтенщайнското княжество.

Много се развеселих, като видях, че на нашия стар приятел кардинал Талейран — без свещеническата титла — е отредена ролята на главен съветник на узурпатора Бонапарт. Винаги съм си мислил, че Негово височество е от онези приятелчета, които могат да се измъкнат от всяка ситуация и без никакви скрупули биха станали премиер-министри както на Негово сатанинско величество, така и на Негово всехристиянско величество.

Озадачи ме едно-единствено име, което се споменава често в тези фантасмагорични документи. Това на английския генерал Уелингтън. Нямам абсолютно никаква представа кой би могъл да е той.

Имам чест, Ваше превъзходителство, и т.н., и т.н.

Сър Артър Уелзли

Край
Читателите на „Докато обикаляше впряга“ са прочели и: