Елисавета Багряна
Песен

Цели дни аз шия, без да стана,

до прозореца глава склонила.

Шия си венчалната премяна.

Но е работата ми немила

и шева ми — бавен и неравен:

често късам свилената нишка,

често спирам в горестна забрава.

Всяка гънка крие по въздишка,

всеки бод със сълзи оросен е.

А в неделя сватбата ще бъде:

нелюбим ще тръгне редом с мене,

а любимия, на скръб осъден,

мрачно зад амвона ще ме гледа

с поглед тъмен, зъл и безутешен.

Как ще срещна тоя взор последен?

Как ще промълвя обета грешен?

По-добре бе мъртва в тази дреха

мащеха ми да ме пременеше.