Елисавета Багряна
Любов

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил —

Мефистотел ли, или Кръстител?

 

А сърцето мое доверчиво

пее — птичка в разцъфнала градина,

пее — и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса — Магдалина:

— Ето моите ръце — води ме!