Елисавета Багряна
Даровете

Дарове съм натъкала —

двеста лакти със кенари,

триста лакти чисто бяло:

пъстри кърпи за сватбари,

тънки ризи за роднини,

бохчалъци за най-близки.

 

На Димитровден замине

пряко Дунав по печалби.

Рече весел — че не иска

да посърна тук от жалби —

за Петровден ще се върне,

да се срещнем живи-здрави,

сватба чутна да направим.

 

Боже, как да не посърна,

как на вейка да не стана? —

Цяла зима пях на стана,

пя с мене и кроснотоу

с песни дотъках платното,

а днес плача и го беля.

 

То се чисти и белее,

аз жълтея и чернея:

ей Петровден до неделя —

ни вест праща, нито иде.

 

И без него ще се мине.

Сватба чутна ще направя,

цяло село да ме види…

А пък мама да дарява:

тънки ризи на роднини,

пъстри кърпи — на гробари…