Елисавета Багряна
Ultimum Vale

Аз ще живея с тези мънички минути,

тъй дълго чакани и минали тъй скоро.

Над тях ще тръпнат често мислите залутани,

но нивга никому за тях не ще говоря.

 

Ще помня първата надежда ненадейна,

като сокол над нас извила волнокрила,

и седмоцветната дъга в душата грейнала

и срещите невъзвратими озарила.

 

Ще помня улиците леко заскрежени,

отдето бавно минахме в часа прощален

и трепналите дълги, светли отражения,

пред нас разкъсани зигзаги начертали.

 

Ще помня даже… даже номера на влака

и стъпканото малко цвете на перона…

Но нищо, че очите ми са пак разплакани —

устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.