Елисавета Багряна
Младост

Додея ми, майко, робска орисия

в господарски двори и с тежко имане.

Саван ми е пуста свилена премяна:

под чисти жълтици да превивам шия

под скъпи чумбери да прикривам вежди,

от гривни ковани с ръка да не сегна,

от сребърни пафти снага да ми тегне —

тежко да присътпям, плахо да поглеждам…

 

Искам, майко, млада — младост да позная.

Злато ми снагата, свила ми косите,

господарска воля — огъня в очите.

Довека ли, майко, младостта ни трае?

Да стана зарана, да ошетам двора,

па да литна в къра — и да ми е тесен, —

сърпа да извия и викна песен,

та да потрепери равното Загоре…