Елисавета Багряна
Сняг

Тази бяла, небивала зима

в паметта ще остане запазена

като приказка бяла — без име,

нито писана, нито разказана.

 

Този чужди град, смътно обикнат,

с островърхите къщи и замъци,

дето вечер фенерите никнат

с бледожълти, безтрепетни пламъци.

 

И безкрайните улици, сплели

дълги сенки и клони данетелени.

И ний, първите стъпки поели —

от съня и покоя извели ни…

 

Ще се нижат дни, черни и бели,

с неотменния знак отбелязани.

За което сме вчера живели,

днес сами може би ще погазим ний.

 

Но през някоя коледна вечер,

с две въздишки, несетно отломени,

ще потеглят на път отдалече

двете сенки на нашите спомени.

 

И ще спрат в този гред, и ще идат

в остарялата черквица бляснала,

да отслужат една панахида

— на нашата младост угаснала.