Елисавета Багряна
На „Хелиос“

О, не руши възторга чист и ням

и не убивай спомена ми гален:

за мене ти живееш само там,

на „Хелиос“, на палубата бяла,

сред тъмните, улегнали вълни,

в нощта, когато гледахме отсреща

безчетните крайбрежни светлини

и стари замъци край Будапеща.

Когато вятърът ми взе воала

и смъкна мойто пътно наметало,

и светли капки пръснаха в лицето,

и Дунава бе нов и многоцветен.

 

И нека бъде твоя лик споен

с най-радостните седем дни и нощи

на моя пръв, неповторим подем,

когато аз не подозирах още

как тежък ще е пътя ми назад

и даже не помислях да се питам —

дали обичам своя спътник млад,

или пък свойта младост недопита,

на мощното кормило песента

и вятъра, и волността света.