Дора Габе
Песен

Земята е от твойто слънце уморена,

иди си, летен ден, иди си, дълъг ден!

и стария ни дъб, и той е уморен,

безпомощно отпуснат, дъх едва поема.

 

О, топла лятна вечер! Още е небето

прозрачно и на запад кърваво, а ето,

видение ли, сън ли, грее в светлината

със друга светлина и нова, и позната

 

вечерница-звезда. Отварят чашки бели

към нея цвят до цвят,

в молитва къщите стоят, глави привели,

и сякаш божи дъх прегърна тоя свят.