Дора Габе
Птици

Като залутан звън през теб минавам, свят,

като насън вървя през теб, живот чудесен,

раздавам се като трошици хляб,

изпявам се като най-чиста песен.

 

Ти като приказка със хиляди очи,

оставяш ми ръцете вечно с празни длани,

а някаква съдба ме гледа и мълчи

и тъй е страшно нейното мълчание.

 

Завиждам им на птиците, небесните сестри,

за пълните сърца със радости и грижи —

по пътя, начертан връх ясното небе,

редицата им сребърна се ниже…

 

1921