Дора Габе
На прага

На къщния праг да седя,

да чакам, когато ще мине

обичния, чакан с години,

далекия път да следя.

 

Ще дойде ли рано в зори,

на сън да ме свари честита,

за мене, когато попита,

ликът му божур да гори.

 

На пладня ли дойдеш, ела

в най--тежката сънна омара

на двора липата ни стара

над нас ще отпусне крила.

 

А вечер, по здрач и тъма,

познати зачуя ли стъпки,

в тревога и радостни тръпки

към теб ще изтичам сама.

 

На къщния праг да седя,

да чакам, когато ще мине

обичния, чакан с години,

далекия път да следя…