Дора Габе
Раздяла

От очите ми съня изсмука

тая дълга нощ, тъй неспокойна.

Няма на стената да почукам —

тя е вече помежду ни двойна.

 

Чувам само писъка на трена,

в тъмнината остър и тревожен.

От света съм вече уморена,

а пък ти си моя спомен тъжен.

 

Тежката завеса на живота

ще се дръпне нявга за минута,

да те видя млад и свеж, и бодър,

без да бъда видена и чута.

 

Колко много най-човешка мъка

безвъзвратната вълна отвлече.

Няма близост, няма и разлъка,

а светът е все голям и вечен.

 

1925