Дора Габе
Облаци

Като платна в небето разлюляни,

като размътени до дъно океани,

със грохот от ударени вълни

се носят облаци страхотни над простора.

 

Небесните прозрачни глъбини

останаха зад тях дълбоко скрити —

заляха ги, забулиха вълните,

а тъмните им сенки разпиляни

върху земята, сбират се в една

проникваща, прояждаща тъма

и леят черна влага…

Над тях, раздвижено,

небето бяга.

 

Мълчи светът потиснат. А отгоре

друг свят ечи, бушува и говори.

О, аз не съм сама, не съм една —

че там, над мен, зад черната стнена,

докосва ме и вече ме пронизва

надвесения свят

и тъй близо е, близо…