Дора Габе
Обич

Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми!

 

Ти ли, моя майчице направи

тая обич толкова голяма,

че светът във нея се побира,

че в света на нея равна няма?

 

Че прегръщам с обичта си, майко,

нашата земя, с цветя покрита,

с пресен дъжд на пладне оросена

и с дъга, на златен сърп извита.

 

Че ми греят право във сърцето:

златно слънце, ниви позлатени,

утрин рано сребърна зорница,

в топла вечер облаци червени!

 

Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми…