Дора Габе
Прокоба

Усещам някога в кръвта си тъмна сила,

едно предчувствие, което се обажда

в сърцето ми и тъмен спомен ражда.

Не зная що съм и не зная що съм била.

 

Душата ми е неспокойна, мътна, няма.

Там горе, де полярната звезда пътува,

в безкрая, бледна и самотна дето плува —

ще мине може и моят път през тамо.

 

Защо ме тегли неспокоен дух далече?

Съдбата ли на мои прадеди бездомни,

пробудена в кръвта, проклятие изрече,

или от векове сърцето ми го помни!…

 

1920