Дора Габе
Портрет

Старинния портрет от таз стена

ме гледа с свойте ясносини

очи, разлели синя светлина.

На черно кадифе,

върху коприна,

ръцете му са сложени една

на друга.

 

Сънна тишина

връх наговата плът,

тъй близка и далека,

се спусна и лежи

недвижима пет века.

 

Не е ли той в света,

или е само —

видение на чуден свят и сън?

Светът се движи шеметен отвън,

а той ме гледа нямо…

О, поглед, що прониква,

в мойта кръв се влива,

безсмъртен поглед — силата му жива

гори! —

        Ела, спаси ме от света,

сложи ръка да сетя топлината

и чистия ти свян

и в твойта чистота

да си стопя душата!

 

1922