Дейвид Балдачи
Обикновен гений (35)

35

Шон си опаковаше багажа, когато някой почука на вратата на стаята му.

— Влез.

Чамп Полиън застана на прага, после бързо влезе вътре.

— Говори ли с Алиша? — попита го Шон.

— За преместването ли? Да. Нямам нищо против да бъдеш бодигард на Виджи. Само че те предупреждавам, гледай да не свършиш като труп.

— Оцеляването винаги е било на първо място сред приоритетите ми. — Шон затвори сака и го остави на пода. — Досега не сме засягали темата за твоите занимания в Бабидж Таун.

Чамп продължаваше да се взира в пода.

— Разчитах на Лен да те запознае с подробностите.

— Той знаеше ли?

— Не е някаква голяма тайна, поне що се отнася до основните концепции.

— Е, тъй като Лен не може вече да се възползва от тази чест, искаш ли ти да ми кажеш какви са основните концепции? Можем заедно да се разходим до Барака номер две.

— Значи знаеш за нея, така ли?

— Да, знам. А и изгарям от любопитство да науча нещо повече за миниатюрното чудо, което ще накара хората да забравят за Едисон и Бел.

— Знаеш ли, понякога доста преувеличавам — промълви колебливо Чамп.

— Защо не оставиш аз да преценя?

— Виж, не искам да изглеждам неотстъпчив… — започна Чамп.

— Ами, недей тогава — сряза го Шон.

— Човек трябва да спазва известна конфиденциалност — заяви с леко приповдигнат тон Чамп.

— Нека да ти обясня положението, Чамп. Първо, по случая работя заедно с шериф Хейс и той може да те принуди да ми покажеш всичко. Второ, тук има два трупа на хора, свързани с Бабидж Таун. Не ми се вярва да искаш да има и трети, особено ако това ще си ти.

— Да не би да смяташ, че съм в опасност? — попита ужасен Чамп.

— Знам, че аз съм в опасност, така че няма никакво съмнение, че и ти също си в опасност.

— Виж, не може ли това да почака? Имам много работа.

— Същото ми каза и Лен Райвест. И виж докъде стигна.

Чамп се стегна, после отново погледна надолу.

— Не знам, много е особено.

— Чамп, от опит знам, че хората, които отказват да сътрудничат, крият нещо.

Чамп го погледна и се изчерви.

— Нямам какво да крия.

— Добре, значи нямаш нищо против да ми кажеш къде си бил в часовете между полунощ и два сутринта през нощта, когато умря Лен Райвест?

— Тогава ли е бил убит?

— Отговори на въпроса.

— Не съм длъжен да отговарям.

— Вярно. Обади се на адвоката си, дръж си устата затворена и остави ФБР да разследва всяка подробност от живота ти още от предучилищна възраст. А Бюрото си върши работата прецизно.

Чамп сякаш се замисли върху току-що чутото.

— Е, добре, не можех да заспя. Отидох да прегледам някои резултати от изпитанията.

— Някой видя ли те?

— Разбира се. Винаги има хора, които работят.

— Значи си бил там през цялото време? От дванайсет до два сутринта? И по-късно? И свидетелите ще го потвърдят?

Хайде, Чамп, излъжи ме. Давай.

По челото на Чамп избиха капчици пот.

— Доколкото си спомням, така беше. Не можеш да ми държиш сметка за всяка минута.

— Аз не, но други могат и ще го направят. А сега да отидем да проверим твоята къща.

Докато вървяха, Шон го попита:

— Чистачките отвън ли идват, или живеят тук? Или хората ви сами се грижат за чистенето и прането?

— Чистачките идват всеки ден на няколко смени. На смяна са около дванайсет. — Той посочи една жена в бяла униформа, която буташе количка, натоварена с пране по алеята.

— Прането се събира в Барака номер три, до офиса на охраната. Всички чистачки са проверени, носят еднакви униформи и лични карти. Това достатъчно ли е?

— Не. Какви прахове използват?

Чамп спря и се взря в Шон.

— Моля?

— Пошегувах се, Чамп. Просто се пошегувах.