Нора Робъртс
Нежни урагани (13)

Дванадесета глава

Сега вече беше по-лесно, почти като на лекция. Сибил беше свикнала да изнася лекции на социална тематика. Единственото, което трябваше да направи, беше да се разграничи от субекта и да поднесе информацията с ясна и логична последователност.

— Професор Куин имал връзка с Барбара Хароу — започна тя. Застана с гръб към прозореца, за да може да вижда всички, докато говореше. — Запознали се в Американския университет във Вашингтон. Не разполагам с много подробности, но от това, което знам, разбирам, че той е преподавал там, а тя е била на следдипломна специализация. Барбара Хароу е майка ми. Майката на Глория.

— Баща ми — изрече Филип — и майка ти?

— Да. Преди почти трийсет и пет години. Предполагам, че са се харесвали, поне физически. Майка ми… — Прокашля се леко. — Според думите на майка ми тя смятала, че у него има много голям потенциал, че бързо ще се изкачи по академичната йерархия. Положението в обществото е много важно за майка ми. Както и да е, тя се оказала разочарована от… това, което възприемала като липса на амбиция у него. Той се задоволявал само да преподава. Очевидно не се интересувал особено от социални ангажименти, което е задължително за напредването. А и политическите му виждания били твърде либерални за нейния вкус.

— Искала е богат, влиятелен съпруг — бързо вметна Филип и повдигна вежди. — И открила, че той няма да бъде такъв.

— Точно така — съгласи се с хладен и уверен тон Сибил. — Преди трийсет и пет години страната изживявала смутни времена от вътрешната си битка между младите и установения ред. Колежите гъмжали от интелектуалци, които подлагали на съмнение не само една непопулярна война, но и съществуващото статукво. Професор Куин, изглежда, имал много съмнения.

— Той вярваше във възможностите на ума — промърмори Кам — и в отстояването на своите позиции.

— Според майка ми той наистина е отстоявал позициите си. — Сибил дори успя леко да се усмихне. — Често несъвпадащи с администрацията на университета. Двамата с майка ми имали силни противоречия по основни принципи и схващания. В края на срока тя се прибрала у дома, в Бостън — разочарована, сърдита и както се оказало впоследствие — бременна.

— Глупости! Извинете — бързо добави Кам, след като Анна му изсъска. — Но все пак е пълна глупост. Няма начин той да пренебрегне задълженията си към едно дете. Изключено е.

— Тя никога не му казала. — Сибил скръсти ръце, след като всички очи отново се впериха в нея. — Била е бясна, може би също така е била и уплашена, но най-вече бясна, че се е озовала бременна от мъж, когото вече била определила като неподходящ. Обмисляла възможността да прекъсне бременността. Тогава се запознала с баща ми и двамата… си паснали.

— Бил е подходящ — обобщи Кам.

— Мисля, че двамата си подхождат. — Тонът й стана по-студен. Те са й родители, по дяволите! Трябва все нещо да й остане. — Майка ми била в трудна и рискована позиция. Не била дете. Била почти на двайсет и пет, но една нежелана и непредвидена бременност е мъчителен момент за жена на всяка възраст. В момент на слабост или отчаяние признала всичко пред баща ми. И той й предложил брак. Обичал я — тихо допълни. — Трябва много да я е обичал. Оженили се набързо и без много шум. Никога повече не се върнала във Вашингтон. Никога не погледнала назад.

— И татко никога не разбрал, че има дъщеря? — Етан покри ръката на Грейс със своята.

— Не, не би могъл. Глория била почти на четири години, когато съм се родила аз. Не мога да кажа какви са били отношенията й с родителите ми в тези първи години. Знам, че по-късно тя се чувстваше пренебрегната. Беше трудно и буйно дете, капризно. Непокорна. От нея се очакваше да се съобразява с някои норми на поведение, а тя отказваше да го направи. — „Звучи толкова… бездушно — помисли си Сибил. — Толкова сурово.“ — Във всеки случай напусна дома ни още като ученичка. По-късно разбрах, че и родителите ми — както и аз самата — тайно сме й изпращали пари. Свързваше се с някого от нас, умоляваше ни, настояваше, заплашваше — според случая. Не бях наясно с всичко това, преди Глория да ми се обади миналия месец за Сет. — Замълча за момент, докато успее да подреди мислите си. — Преди да дойда тук, отидох в Париж да се видя с родителите си. Смятах, че трябва да знаят. Сет е техен внук, доколкото на мен ми беше известно, някакви хора го бяха взели от Глория и сега живееше с тези непознати. Когато разказах на майка ми какво се е случило и тя отказа да се занимава с това, да предложи някаква помощ, останах смаяна и ужасно се ядосах. Скарахме се. — Сибил се изсмя. — Мисля, че това дотолкова я изненада, че ми разказа цялата история.

— Глория трябва да е знаела — обади се Филип. — Трябва да е знаела, че Рей Куин й е баща, иначе никога нямаше да дойде при него.

— Да, разбрала е. Преди две години отишла при майка ми — тогава родителите ми живееха за няколко месеца в столицата. Мога да си представя неприятната сцена. Майка ми каза, че Глория й поискала голяма сума пари. Заплашила я, че ще се обърне към пресата, към полицията, към всеки, който е готов да я изслуша, за да обвини баща ми в сексуално насилие, а майка ми — в съучастничество. В това няма нищо вярно — уморено изрече тя. — Глория винаги е свързвала секса с власт и го е използвала, за да постига целите си. Редовно отправяше обвинения за сексуално насилие към различни мъже — особено мъже, облечени в някаква власт. Тогава майка ми й дала няколко хиляди долара и й разказала всичко за произхода й. Заявила й, че това са последните пари, които ще види от нея, последните думи, които ще й проговори. Майка ми сдържа обещанията си, независимо от какво естество са. Глория би трябвало да го знае.

— Така се насочила към Рей Куин — довърши Филип.

— Не знам кога е решила да го намери. Възможно е известно време да го е обмисляла. Сигурно сега го е възприемала като причина никога да не бъде обичана, никога да не бъде желана и приемана, както смяташе, че заслужава. Предполагам, че е обвинявала баща ви за това. Винаги някой друг е виновен, когато Глория има трудности.

— И така, открила го е. — Филип стана от стола си и закрачи. — И вярна на навиците си, поискала пари, отправила обвинения, заплашила го. Само че този път е използвала сина си като оръжие.

— Очевидно. Съжалявам. Трябваше да разбера, че не са ви известни всички факти. Вероятно съм предположила, че баща ви ви е казал повече неща.

— Нямаше време. — Гласът на Кам прозвуча суров и груб.

— Каза ми, че очаква някаква информация — припомни си Етан. — Че ще обясни всичко, след като разбере.

— Сигурно се е опитал да се свърже с майка ти. — Филип прикова поглед в Сибил. — Сигурно е поискал да говори с нея, да разбере.

— Не мога да ви кажа това. Просто не знам.

— Аз пък знам — рязко отвърна той. — Искал е да направи това, което е смятал за справедливо. Най-напред за Сет, защото е дете. Но също така е щял да помогне и на Глория. А за целта му е било нужно да говори с майка й, да разбере какво се е случило. Това не му е било безразлично.

— Мога да ви кажа само това, което знам, което ми е казано. — Младата жена повдигна ръце. — Семейството ми се държа… лошо. — Думата беше слаба, знаеше го. — Всички — изрече към Сет. — Извинявам се заради себе си и заради тях. Не очаквам да… — „Какво?“ — запита се наум. — Ще направя всичко, каквото мога, за да помогна.

— Искам хората да разберат. — Очите на Сет бяха плувнали в сълзи, когато ги вдигна, за да я погледне. — Искам хората да разберат, че ми е бил дядо. Приказват разни работи за него, а те не са верни. Искам хората да разберат, че съм Куин.

Сибил успя само да кимне. Ако това е всичко, което ще поиска от нея, ще се постарае да му го осигури. Пое си дъх и погледна към Анна:

— Какво мога да направя?

— Вече постави добро начало. — Тя погледна часовника си. Имаше и други дела и друга среща, насрочена за след десет минути. — Готова ли си да направиш информацията, която ни даде, официално и обществено достояние?

— Да.

— Имам идея как да задвижим машината.

 

 

Степента на неудобство не би могла да се измери, напомни си Сибил. Способна е и ще живее с шушуканията и любопитните погледи, които без съмнение ще я спохождат.

Сама беше написала показанията си, прекарвайки два часа в стаята, за да подбере подходящите думи и изрази. Информацията трябва да е ясна — подробности за действията на майка й, на Глория и дори на нея самата. След като всичко бе проверено и разпечатано, изобщо не се поколеба. Слезе с листа долу на рецепцията и със спокойно изражение помоли да го изпратят по факса в службата на Анна.

— Оригиналът ми трябва обратно — заяви на служителката. — И очаквам отговор също по факса.

— Ще имам грижата. — Младото момиче със свежо лице й се усмихна професионално, преди да влезе в кабинета зад рецепцията.

Сибил за момент затвори очи. Вече няма връщане назад, напомни си тя. Скръсти ръце, овладя се и зачака.

Не отне много време. И не можеше да има никаква грешка от широко ококорените очи на служителката, че посланието е било поне отчасти прочетено.

— Ще изчакате ли за отговора, доктор Грифин?

— Да, благодаря. — Протегна ръка за листите и почти се усмихна, когато момичето се сепна, после бързо й ги подаде през плота.

— Добре ли, ъ-ъ, си прекарвате тук?

„Нямаш търпение да разкажеш това, което прочете, а?“ — помисли си Сибил. Типично, предсказуемо и съвсем човешко поведение.

— Засега е много интересно.

— Ами… извинете ме за момент. — Момичето отново изтича в задната стаичка.

Младата жена тъкмо въздъхваше, когато раменете й се напрегнаха. Разбра, че Филип е зад нея още преди да се обърне.

— Изпратих факса на Анна — изрече сковано. — Очаквам отговора й. Ако реши, че я удовлетворява, ще имам време да го легализирам при нотариус, преди да затворят. Дадох обещание.

— Не съм тук като куче пазач, Сибил. Помислих си, че може да ти дойде добре малко морална подкрепа.

— Добре съм.

— Не, не си. Но полагаш огромно старание.

— Предпочитам да го свърша сама.

— Е, винаги можеш да получиш това, което искаш. Както се пее в песента. — Вдигна поглед с безгрижна усмивка, тъй като служителката се върна забързано с плик в ръка. — Здрасти, Карън. Как е?

Служителката се изчерви забележимо чак до корените на косата си, а очите й се стрелнаха от него към лицето на Сибил.

— Добре. Хм… Ето факса ви, доктор Грифин.

— Благодаря. — Без дори да трепне, Сибил пое плика и го пъхна в чантата си. — Включете услугата в сметката ми.

— Да, разбира се.

— Доскоро, Карън. — Филип хвана Сибил през кръста и я поведе през фоайето.

— До края на работното време вече ще е разказала на шестте си най-добри приятелки — промърмори младата жена.

— Най-малкото. Чудесата на малките градчета. Семейство Куин ще бъде тема на разговорите на доста маси за вечеря. До закуска мелницата за клюки ще работи с пълна пара.

— Това явно те забавлява — ядосано подхвърли тя.

— Внушава ми увереност, доктор Грифин. Традициите са предназначени да внушават увереност. Говорих с адвоката ни — продължи, докато пресичаха пристанището. Чайки се спуснаха надолу, следвайки рибарска лодка, която се насочи към доковете. — Писмените показания ще помогнат, но бих искал да взема и клетвена декларация.

— Ще си уредя среща. — На входа на нотариата спря и се извърна към него. Беше се преоблякъл в неофициални дрехи, а вятърът рошеше косите му. Очите му бяха закрити зад тъмни очила, но и без това не беше сигурна, че държи да види израза им. — Може би няма да приличам толкова на човек под домашен арест, ако отида сама.

Той само вдигна ръце и отстъпи назад. Костелив орех е, реши, докато тя влизаше в сградата. Но имаше усещането, че веднъж разчупен, вътре има нещо много нежно, нещо прекрасно.

Чудеше се как е възможно някой толкова интелигентен, толкова високообразован по въпросите на човешкото поведение човек, да не може да види собственото си страдание, да не може или да не желае да признае, че нещо липсва във възпитанието й — нещо, което я кара да издига стени и прегради край себе си.

И самият той едва не бе въвлечен в заблудата да повярва, че е студена, резервирана и недосегаема за по-сложни чувства. Не можеше да каже със сигурност какво е онова, което го кара сега да не мисли така. Може и да е само собственото му желание да го вярва, но беше твърдо решен да разбере. И то скоро.

Знаеше, че идеята на Анна да направи публично достояние позора и тайните на семейството й ще бъде унизително и може би мъчително за нея. Но Сибил се съгласи без никакви условия и действаше без никакво колебание.

„Морални норми — каза си Филип. — Почтеност. Притежава ги.“ А вярваше, че притежава също и сърце. Когато отново се появи, Сибил се усмихна иронично:

— Е, за пръв път видях нотариус, на когото очите едва не изскочиха от орбитите. Мисля, че това би трябвало да…

Не успя да довърши, тъй като устните му се впиха в нейните. Вдигна ръка към рамото му, но пръстите й само се вкопчиха в меката материя на пуловера.

— Видя ми се, че имаш нужда от това — продума Филип и плъзна ръка по лицето й.

— Независимо от…

— По дяволите, Сибил, и без това вече приказват за нас. Защо да не допълним мистерията?

— Нямам намерение да стоя тук и да правя представление. Така че ако ме…

— Добре. Да вървим на друго място. Взел съм лодката.

— Лодката? Не мога да се кача на лодката. Не съм облечена за нея. Имам работа.

„Трябва да помисля“ — каза си, но той вече я теглеше към пристана.

— Малка разходка ще ти се отрази добре. Свежият въздух сигурно ще ти помогне срещу главоболието.

— Нямам главоболие. И не желая да… — Едва не извика от изумление, когато той просто я вдигна на ръце и я сложи да седне на палубата.

— Смятай се за отвлечена в морето, докторе. — Освободи въжетата и скочи при нея. — Имам усещането, че не си срещала такова отношение през краткия си, добре уреден живот.

— Нищо не знаеш за живота ми и за това, с какво съм се сблъсквала. Ако включиш двигателя, ще… — Млъкна и изскърца със зъби, тъй като двигателят се включи с бръмчене. — Филип, искам да се върна в хотела си. Веднага.

— На теб май никога нищо не ти е отказвано, така ли? — изрече го развеселено, като същевременно силно я побутна върху пейката. — Просто седни и се наслаждавай на пътуването.

Тъй като нямаше намерение да скочи през борда и да доплува до брега в копринен костюм и италиански обувки, Сибил скръсти ръце. Предполагаше, че това е неговият начин да й го върне, като й отнеме свободата на избора, като утвърди волята и физическото си превъзходство.

Съвсем типично за мъжете!

Извърна глава и се загледа във водната повърхност. Не се бои от него — не и във физическо отношение. У него действително има една по-груба страна, отколкото първоначално смяташе, но не би й причинил нищо лошо. А и понеже обича Сет — дълбоко, както беше стигнала до заключение — той се нуждае от сътрудничеството й.

Отказа да се възхити, когато Филип вдигна платната. Звукът на материята, която се разгъва на вятъра, гледката на слънцето, което блести в белите гънки, внезапният и уверен наклон на лодката, изобщо не я засягат. Повтаряше си го настойчиво.

Просто ще изтърпи малката му игричка, без да реагира. Без съмнение той бързо ще се умори от мълчанието и безразличието и ще я върне обратно.

— Ето! — Хвърли нещо и я накара да подскочи. Погледна надолу и видя слънчевите очила, които благополучно се приземиха в скута й. — Днес слънцето е силно, нищо че температурата пада. Започва циганското лято. — Усмихна се на себе си, след като тя нищо не му отвърна, а само важно нагласи очилата на носа си и продължи да се взира в противоположна посока. — Първо ни трябва един хубав студ — продължи дружелюбно. — Когато листата започнат да падат, брегът край къщата е като картина. Златни и аленочервени. И онова синьо небе над тях, а водата е бистра като огледало, във въздуха се носи ухание на есен и започваш да си мислиш, че няма друго място на цялата планета, където ти се иска да бъдеш.

Устните й останаха здраво стиснати, ръцете й обхванаха по-плътно раменете.

Филип само лекичко се подсмихна.

— Дори такива отявлени граждани като нас двамата могат да оценят прекрасния есенен ден в провинцията. Наближава рожденият ден на Сет.

Забеляза как главата й се завъртя, как устните й потрепнаха да се отворят. Затвори ги отново, но този път, когато се извърна, раменете й вече бяха отбранително прегърбени.

О, значи не е безчувствена. Под сдържаната й фасада кипят объркани чувства.

— Решихме да му организираме парти, да поканим някои от приятелчетата му да вдигнат малко врява. Вече знаеш, че Грейс прави страхотен шоколадов сладкиш. Погрижили сме се и за подаръка. Но само преди няколко дни видях едни принадлежности за рисуване в магазина в Балтимор. Не някакъв детски комплект, а истински. Креда, моливи, въглен, четки, водни бои, картон, палитри. Магазинът е специализиран, на няколко преки от мястото, където работя. Човек, който разбира нещичко от изкуство, би могъл да намине и да избере точно каквото трябва.

Възнамеряваше сам да го направи, но сега видя, че инстинктивното му решение да й каже, е било правилно. Вече се беше обърнала с лице към него, явно най-после беше привлякъл цялото й внимание.

— Няма да иска нищо от мен.

— Нямаш му достатъчно доверие. А може би и на себе си.

Нагласи платната, улови вятъра и веднага видя, че е познала дърветата покрай брега. Неуверено се изправи.

— Филип, каквото и да изпитваш към мен точно сега, с нищо няма да помогнеш, ако насила ме заведеш при Сет толкова скоро.

— Няма да те водя у дома. — Огледа двора, докато минаваха край него. — Във всеки случай Сет е в работилницата с Кам и Етан. Имаш нужда да се отпуснеш, Сибил. А за протокола ще кажа, че не знам какво изпитвам към теб точно сега.

— Казах ти всичко, което знам.

— Да, мисля, че ми даде фактите. Не ми каза какво изпитваш, как тези факти те засягат лично, в емоционален план.

— Това не е разрешение.

— За мен е разрешение. Двамата сме свързани, Сибил, независимо дали ти харесва или не. Сет е твой племенник, а също и мой. Баща ми и майка ти са имали връзка. Ние също сме на път.

— Не — изрече решително, — не сме.

Филип се извърна.

— Знаеш, че не е така. Увлечен съм по теб, а и аз разбирам кога една жена има чувства към мене.

— И двамата сме достатъчно зрели хора, за да контролираме най-първичните си страсти.

Изгледа я внимателно за момент, после се разсмя.

— Така е, по дяволите! И не сексът е това, което те тревожи. А близостта.

Сякаш четеше мислите й. Това не я ядосваше чак толкова, колкото я плашеше.

— Не ме познаваш.

— Но започвам да те опознавам — тихо отвърна той. — А аз също съм човек, който довършва започнатото. Обръщам. — Сега гласът му звучеше меко. — Внимавай с гика!

Тя се отдръпна и седна. Позна малкото заливче, където пиха вино и ядоха пастет. Само преди седмица, помисли си унило. Всичко се беше променило оттогава.

Не може да стои тук с него. Не може да рискува. Мисълта, че ще успее да се справи с него, сега й изглеждаше абсурдна. И все пак нищо не може да направи, освен да опита.

Изгледа го хладнокръвно. Приглади с ръка сложния кок, който вятърът бе поразвалил. Усмихна се саркастично.

— Какво, този път няма вино? Няма музика, няма подбрани деликатеси?

Филип спусна платната и закрепи лодката.

— Уплашена си.

— Ти пък си арогантен. И изобщо не ме притесняваш.

— Сега вече лъжеш. — Докато лодката леко се поклащаше под краката им, той пристъпи напред и махна очилата й. — Притеснявам те, и то доста. Тъкмо си помислиш, че си ме разгадала, и аз отново не отговарям на стереотипа. Предполагам, че повечето мъже, които си допускала до себе си през живота си, са били до голяма степен предсказуеми. По-лесно е за теб.

— Това ли е понятието ти за разтоварване? — ядоса се тя. — По-скоро отговаря на моето за спор.

— Права си. — Смъкна очилата си и ги остави настрана. — По-късно ще го анализираме.

Действаше бързо. Знаеше, че е способен на внезапни стъпки, но не очакваше толкова бързо да се превърне от циник в любовник. Устните му се озоваха горещи, жадни и настойчиви върху нейните, ръцете му се впиха в раменете й и той я притисна към себе си така, че когато страстта и желанието ги обзеха, Сибил не можеше да каже дали идват от него или от нея самата.

Отдръпна я рязко назад, така че устните им се разделиха, но лицата им останаха близо. Очите му бяха яркозлатисти и неустоими като блясъка на слънцето.

— Кажи ми, че не ме желаеш, че не го желаеш. Изречи го и веднага спирам.

— Аз…

— Не. — Изгарящ от нетърпение и желание, той я разтърси, докато очите й отново се вдигнаха към него. — Не, погледни ме и ми го кажи.

Вече беше лъгала и лъжите й тежаха като вериги. Не можеше да понесе още една.

— Това само ще усложни нещата.

Жълто-кафявите очи проблеснаха.

— Дяволски си права, че точно така ще стане — продума задавено. — Но точно сега не ме интересува. Целуни ме и ти. И го направи както трябва.

Не можеше да се спре. Тази изгаряща, неудържима страст беше нещо ново за нея и я оставяше безпомощна. Устните й срещнаха неговите, също толкова жадни, също толкова настойчиви. А изтръгналият се тих стон бе ехо от пулсиращото между краката й желание.

Престана да мисли, увлечена от усещания, чувства, копнежи. Целувката загрубя, когато зъбите му започнаха да дращят и хапят. Тя се вкопчи в косите му, задъхвайки се за въздух, разтреперана от изумление, когато същите изкусни устни се спуснаха по шията й и предизвикаха неудържими ледени тръпки по кожата й.

За пръв път в живота си Сибил се предаде изцяло на чувствата си и страстно закопня да бъде завладяна.

Той смъкна сакото й и го захвърли настрани. Искаше да усети под ръцете си плътта й, да я вкуси. Измъкна тънкия корсаж с цвят на слонова кост през главата й и изпълни ръцете си с тръпнещите й, покрити в дантела гърди.

Кожата й беше по-топла от коприната и някак по-гладка. Филип разкопча сутиена й и удовлетвори желанието си да я вкуси.

Слънцето я заслепяваше. Не можеше да вижда, само чувстваше. Нетърпеливите му устни я поглъщаха, грубите и настойчиви ръце правеха каквото си искат. Хлиповете в гърлото й отекваха като викове в главата й.

Сега, сега, сега!

Задърпа неумело пуловера му, докато в същото време смъкваше полата й. Чорапите й завършваха с ластична дантела високо на бедрата. В друг случай би могъл да оцени съчетанието на практичност и женственост. Но сега беше тласкан от желание да я обладае и изпита мрачно задоволство при стона й на изумление, когато разкъса тънкия триъгълник, преграждащ пътя му към целта. Преди още да е успяла отново да си поеме дъх, пръстите му потънаха в нея и със страшна сила я запратиха над ръба.

Сибил извика, шокирана, зашеметена от мощната възбуда. Тя я прониза без никакво предупреждение и я запрати тръпнеща във висините.

— О, господи! Филип! — Главата й се отпусна безсилна на рамото му, изпънатото й като струна тяло се свлече безжизнено и той я повдигна и я положи по гръб на една от тесните пейки.

Кръвта бучеше в главата му. Слабините му крещяха за избавление. Сърцето му биеше като неспирни удари на чук в гърдите.

Дишаше тежко, а очите му не се откъсваха от лицето й, докато се освобождаваше от дрехите. Пръстите му се впиха в хълбоците й, повдигнаха ги и ги разтвориха. И проникна в нея. Силно и дълбоко, така че неговият дълъг-дълъг стон се сля с нейния.

Обгърна го — прилепнала, гореща ръкавица. Раздвижи се под него — тръпнеща, пламенна жена. Прошепна името му — една задъхана, мъчителна въздишка.

Навлизаше с мощни, уверени тласъци, които тя се надигаше да посрещне. Косата й се изплъзна от фибите и се разпиля подобна на лъскав визон. Зарови лице в нея, потънал в уханието й, в топлината й, в неподправеното, тръпнещо великолепие на жена.

Ноктите й се забиха в гърба му, викът й се заглуши в рамото му. Мускулите й се стегнаха около него, завладяха го, унищожиха го.

Остана върху нея, като се опитваше да си поеме дъх. Под него тялото й продължаваше да потръпва.

Огледа се и забеляза трите части на красивия й делови костюм разпилени по палубата. И една черна обувка с висок ток. Това го накара да се усмихне в същия миг, в който се отмести, за да може лекичко да захапе рамото й.

— Обикновено се опитвам да бъда… по-изискан. — Плъзна закачливо ръка надолу, за да си поиграе с тънката коприна по ръба на чорапите й, опипвайки материята. — О, вие сте пълна с изненади, доктор Грифин!

Тя още не се беше съвзела. Струваше й се, че не е в състояние да отвори очи, да помръдне ръка.

— Какво?

Мечтателният, унесен глас го накара да повдигне глава и да се вгледа в лицето й. Страните й бяха зачервени, устните й — подпухнали, косата й — разбъркана.

— Като обективно наблюдение съм длъжен да констатирам, че преди никога не си била обладавана със сила.

В тона му се долавяше лека закачка и мъжка самоувереност, която я върна незабавно на земята. Отвори очи и видя морната му победна усмивка.

— Тежък си — заяви.

— Добре. — Премести се, но я издърпа със себе си, докато го възседна. — Още си с чорапи и с една обувка. — Усмихна се и започна да масажира слабите й, стегнати хълбоци. — Божичко, това е толкова секси!

— Престани. — Възбудата се надигаше отново — комбинация от смущение и възраждащо се желание. — Пусни ме да стана.

— Още не съм приключил с теб. — Повдигна глава и лениво плъзна език в кръг около зърното й. — Още си мека и топла. Апетитна — допълни и близна с език втвърденото й зърно, лекичко го засмука, докато дишането й отново се учести. — Искам още. Ти също.

Тялото й се изви назад, прелестно гъвкаво, докато устните му продължаваха нагоре към пулсиращата вена на шията й. О, и тя иска още!

— Но този път — обеща той — ще отнеме малко повече време.

Простена и сведе устни към неговите.

— Предполагам, че имаме време.

 

 

Слънцето се беше спуснало ниско, когато отново я отмести от себе си. Усещаше тялото си божествено и болезнено, наелектризирано и изтощено. Нямаше представа, че е способна да събуди такъв сексуален апетит, а сега, когато го знаеше, нямаше ни най-малка представа как трябва да постъпи.

— Трябва да обсъдим… — Намръщи се на себе си и обви ръце около тялото си. Беше полугола и засрамена. — Ние… това… не може да продължи.

— Точно в този момент, не — съгласи се той. — Дори и аз си имам предел.

— Нямах предвид… това беше само за разтоварване, както ти каза. Нещо, от което явно и двамата се нуждаехме във физически план. А сега…

— Млъкни, Сибил! — изрече го спокойно, но тя долови раздразнението му. — Беше нещо дяволски повече от разтоварване и ще го обсъдим най-подробно по-късно.

Отмести косата от очите си и се вгледа в нея. Тъкмо започва да изпитва неудобство, установи Филип, от факта, че е гола, както и от цялата ситуация. Затова се усмихна.

— Точно в момента представляваме страхотна картинка. Така че ни остава да направим само едно, преди да се облечем и да потеглим.

— Какво?

Все така усмихнат, смъкна обувката й.

— Само това. — Хвана Сибил и я хвърли във водата.

Тя едва успя да извика. Това, което изплува, беше сърдита жена с паднали върху очите й мокри коси.

— Ах, ти, кучи син! Идиот!

— Знаех си — засмя се като хлапак. — Просто си знаех, че ще бъдеш разкошна, когато си сърдита.

После скочи във водата при нея.