Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Луизиана (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gypsy Lady, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 75 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шърли Бъзби. Циганката

ИК „Ирис“, 1998

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Женя Г.)

30

През следващите дни Джейсън показа, че е говорил сериозно. Не преставаше да се занимава с Никълъс, посвещаваше на малкия си син всяка свободна от грижи за имението минута. Катрин се видя обект на ухажване — учтиво, меко, без натиск — и ако все още не беше отстъпила, то беше само защото се чувстваше прекрасно в центъра на вниманието му.

Толкова повече се стресна, когато един ден Джейсън се върна към обичайните си господарски маниери.

Катрин седеше на верандата пред къщата и се взираше замечтано в белите облачета, които се рееха над зелените борови гори, когато Джейсън и работниците, спряха запотените си коне в двора.

Джейсън скочи от коня с ядно стисната уста, хвърли юздите в ръцете на притичалия коняр и изкрещя:

— Отведете всички коне отзад! Знаете какво трябва да направите!

Катрин скочи и стреснато изгледа втурналите се към оборите мъже. Сякаш дяволът ги гонеше по петите! Джейсън хукна с големи крачки по стълбата към верандата и изрева заповеднически на жена си:

— Влез в къщата, Катрин! И остани вътре!

По тялото й пропълзя леден студ. Приседна сковано на стола и попита:

— Какво означава това?

Чертите на лицето му веднага се отпуснаха.

— Сега не е време за спорове, котенце! Направи това, което ти казвам! Важно е!

Гневът й отлетя също така бързо, както беше дошъл, и тя се подчини с готовност. Едва успя за влезе в къщата, когато залата се напълни с жените и децата на работниците. Катрин се оглеждаше смаяно, докато най-сетне получи обяснение.

— Когато се зададе опасност, всички се събират в господарския дом. По-лесно е да се защитава само една къща. За такива случаи мистър Севидж е наредил складовете винаги да са пълни с припаси.

Всеки освен Катрин знаеше какво ги очаква. Внезапен, необясним страх я подгони към първия етаж. Трябваше да провери дали Никълъс е на сигурно място. Малкият спеше дълбоко. Сали седеше до люлката му.

Успокоена, Катрин слезе отново в залата. Джейсън беше застанал на прага с дълга пушка и пистолет на колана.

— Индианци ли идват? — попита нервно Катрин.

— Не! Макар че много по-добре щеше да бяха индианци! Чуй ме скъпа, не ми се вярва, че ще се случи кой знае какво. Всички мъже са въоръжени и са заели определените им места. Ако започнат да стрелят, ти ще се качиш при Никълъс и в никакъв случай няма да се показваш на прозореца. Обещаваш ли ми?

Катрин кимна. След миг прозвуча конски тропот. Към къщата приближаваше дружина ездачи. Джейсън я привлече към себе си, целуна я набързо и я побутна към стълбата. После хукна към вратата. Катрин остана загледана след него. След малко от гърлото й се изтръгна дрезгав писък. Но съумя да се овладее, плъзна се безшумно към входната врата и надникна навън.

Пред къщата бяха спрели тридесетина испанци с прашни и мокри от пот униформи. Отдалеч се виждаше, че са яки, закалени в многобройни битки злодеи. Начело яздеше Давалос. Когато Джейсън излезе напред, по лицето на испанеца се изписа неприятна усмивка.

— Е, амиго! — проговори иронично той. — Ето че се видяхме отново!

Без да излиза от сянката на вернадата, Джейсън попита безизразно:

— Какво искаш, Давалос?

Усмивката на испанеца стана още по-широка. Понечи да слезе от коня си, но многозначителното щракане на дузина невидими пушки го принуди да промени намерението си. Отпусна се бавно на седлото и огледа с търсещ поглед заплашително смълчаната къща.

— Ти май си повярвал, че можеш просто така да ме изненадаш? — попита тихо Джейсън. — Границите на плантацията са огромни, но узнах за идването ти само десет минути след като ги премина. Чакам те от седмици. Защо се забави? Трябваше ти доста време да събереш кураж за новата ни среща, а?

Намирам, че гостоприемството ти е доста оскъдно — изръмжа ядно Давалос.

Имаш пълно право, mon ami! Предлагам ти веднага да тръгнеш отново на път. Няма какво да търсиш тук. Не търпя отровни змии в къщата си.

Давалос сякаш се вдърви на седлото, лицето му се разкриви в грозна гримаса, ръката му неволно посегна към пистолета. Катрин чу как затворът на пушката на Джейсън щракна и видя, че дулото внимателно следи всяко движение на испанеца. Неизпитван досега страх я стисна за гърлото. О, Господи! — изплака тя. Не позволявай да се случи нещо с Джейсън. Напусна наблюдателния си пост и се втурна към работния кабинет на мъжа си. Грабна една пушка от шкафа, напълни я с треперещи ръце и провери кремъка.

Една мисъл владееше съзнанието й — ако Давалос посмееше да насочи пистолета си към съпруга й, тя щеше да го застреля със собствените си ръце! Прицели се в сърцето на испанеца и зачака нещо да прекъсне надвисналата тишина.

Грозният смях на Давалос усили натиска на изтръпналите й пръсти върху спусъка. Тя се приведе напред, за да чуе по-добре тихите, заредени с гняв думи.

— Много добре, амиго! И този път спечели. Но не можеш цял живот да бъдеш нащрек. Някой следващ път непременно ще те заваря неподготвен. — Гласът на Давалос наистина звучеше като змийско съскане.

— Възможно е — отговори равнодушно Джейсън, — но ако бях на твое място, не бих се осмелил да произнеса подобни заплахи. Не разбираш ли, Блас, накрая ще те застрелям като бездомно псе и ще се предам на съда! Интересно дело ще бъде, нали? Моите хора ще излязат като свидетели срещу твоите — на кого ли ще повярва съдът? Е, за теб ще е все едно, защото отдавна ще лежиш под земята.

Лицето на Давалос пламна в безпомощна ярост.

— Този път имаше късмет — повтори глухо той, — но следващия път няма да ми избягаш!

Когато Джейсън се върна в къщата, Катрин захвърли пушката на пода, хукна към него и скри лице на гърдите му.

— О, Джейсън, едва не умрях от страх! Какво иска този ужасен човек?

Джейсън я притисна в обятията си и зашепна в косата й.

— Няма нищо, малката ми. Давалос е негодник и вярва, че имам нещо, което му трябва.

Катрин го погледна изпитателно.

— Имаш ли това нещо? — попита тихо тя.

— Не. Но това няма да го спре. Сигурно ще дойде отново. Упорит е като магаре и предчувствам, че някой ден ще се наложи да го застрелям. Бог знае, че бих искал да го избегна, но има определена граница за онова, което може да понесе един мъж. Давалос отдавна я е прекрачил.

— Щом трябва да го убиеш, защо не го направи веднага? — попита възбудено Катрин. — Имаше чудесна възможност да го сториш.

— Защото ти също можеше да пострадаш, моя огнена малка любима, можеха да пострадат и много други хора! Давалос иска само мен, освен това му трябвам жив. Докато къщата е пълна с въоръжени мъже, той няма да се осмели да дойде отново. Ще се помотае малко наоколо и ще си иде.

— Откъде си толкова сигурен? Нали сам каза, че е голям инат?

Джейсън се поколеба за миг и сякаш се посъветва със себе си. После я хвана за ръка и я отведе в кабинета си. Разположи се на широкия кожен диван, притегли я на скута си и нежно я прегърна.

— Ако искаш да разбереш какво стана днес и защо Давалос не е в състояние да ме уплаши, трябва да се върна доста години назад — започна разказа си той. Лицето му беше сериозно и вглъбено. — Блас Давалос и аз израснахме заедно, макар и с известни прекъсвания, но може да се твърди, че сме приятели от най-ранните си години. Познавам го, откакто се помня. Играехме заедно в Бове, плантацията на дядо ми, обикаляхме на коне целия имот на баща ми във Вирджиния. Дружбата ни продължи и когато след години аз отидох в най-добрия английски интернат Хароу. Върнах се и всичко беше както преди. — В погледа му се четеше смущение. — Баща ми и майка ми непрестанно се караха. Блас обаче имаше родители, които много се обичаха. Завиждах му… — Следващите думи бяха внимателно подбрани: — Мисля, че щяхме да си останем приятели, ако семейството му не беше загубило цялото си състояние след няколко неуспешни реколти индиго. Трябваше да продадат всички насаждения и животът им се промени из основи. Повечето пари отидоха за покриване на дълговете, родителите му се върнаха в Испания. — Джейсън спря за миг, потънал в мислите си. Катрин не настоя. Знаеше, че съпругът й вижда пред себе си друг, по-млад Давалос. Когато заговори отново, гласът му беше твърд: — Давалос открай време се захласваше по униформите и за щастие бе успял да получи офицерски патент, преди семейството да бъде сполетяно от голямото нещастие. Но има разлика, когато си лейтенант от испанската армия с богати родители зад гърба си и когато се налага да живееш от заплатата си, нали? Това го притесняваше и скоро започна да гледа на загубата на плантацията като на свой личен провал. — Джейсън помълча малко и се усмихна меланхолично. — Прости ми, че описвам всички тези подробности, но искам да проумееш що за човек е Давалос. След като загуби плантацията и парите, той опита какви ли не начини да си ги възвърне. Бог знае, че методите му не бяха особено изискани. Знам от сигурно място, че е приемал и давал подкупи. Ала онова, което за кратко време го лиши от всичките му приятели, беше завистта. Тя го подтикна да извърши всевъзможни подлости, да мами хората, които имаха повече късмет в живота от него. Ние с дядо имахме късмет, защо само година, преди насекомите да унищожат индиговата реколта, засадихме захарна тръстика и памук — точно година преди нещастието! Е, стана така, че двамата с Давалос все по-често се хващахме за косите, докато от дружбата ни не остана и следа. Той обича да говори за старите времена, но знае не по-зле от мен, че всичко това е минало. Преди две години го предизвиках на дуел и за малко не го пратих на оня свят.

— И каква беше причината за дуела? — попита възбудено Катрин.

Макар че въпросът беше съвсем невинен, Джейсън сякаш се скова. Вирна дръзко брадичка и сърдито изръмжа:

— Това не засяга никого.

Не искаше да отговори толкова грубо, но споменът за смъртта на Нолан продължаваше да го измъчва. Все още не беше в състояние да говори за това. Един ден може би щеше да й разкаже за младия мъж, който бе обожавал своя приятел като полубог. Само не сега.

— Само попитах — промърмори засегнато Катрин. — Не е нужно да крещиш така.

Джейсън я притисна по-силно до себе си.

— Прощавай, не исках да бъда груб. Но понякога… — Гласът му заглъхна.

Макар и не съвсем умиротворена, Катрин попита:

— Защо Давалос дойде да те търси чак тук? Защо тъкмо сега?

— По-лесно ми е да отговоря на втория ти въпрос. Обзалагам се, че отрядът му е бил изпратен в Мексико и Блас, макар и с неохота, е трябвало да се подчини на заповедта на началника си. Но не е могъл да не направи това малко отклонение — за да види може ли да се измъкне нещо от мен или не.

— Ако е получил заповед да се върне в Мексико, той не може да остане твърде дълго по тези места — предположи Катрин.

— Права си, скъпа — отвърна с усмивка Джейсън. — Шансовете му да ме спипа неподготвен са твърде оскъдни.

— Защо все пак те преследва толкова ожесточено?

— Помниш ли картата, която търсеше Пендълтън? — попита с дълбока въздишка Джейсън.

Катрин безмълвно кимна.

— Ето как стои работата — продължи делово той. — Давалос си въобразява, че съм открил приказния древен град Сибола, или, както го наричат още, „Седемте златни града“. Убеден е, че съм нарисувал карта на местността, за да се върна някой ден там и да взема съкровището. Проследи ме чак до Англия, защото смяташе, че съм отишъл да търся пари за експедиция до Сибола.

— Защо всъщност беше в Англия, Джейсън?

— Ама че си и ти! Нали трябваше да купя расови коне за плантацията. Блас ме е следвал по петите. Пендълтън също е осведомен каква цел преследва Давалос, макар и да не разбирам как со е узнал.

— Джейсън, тази Сибола наистина ли съществува? — не можа да се удържи Катрин. Мъжът й поклати глава и избухна в смях.

— Ама че алчно котенце! Не ме смяташ достатъчно богат, така ли?

— Не исках да кажа това! Но цял древен град, пълен със златб и скъпоценни камъни — това звучи наистина вълнуващо! Не можеш ли да убедиш Давалос, че нямаш представа къде се намира Сибола?

— Не — отговори уморено Джейсън. — Нищо не е в състояние да убеди човек като Давалос! Той твърдо вярва, че съм открил приказно съкровище и не желая да споделя плячката.

— Това… това е ужасно, Джейсън! Щом е толкова убеден, той няма да те остави на мира, докато не изтръгне тайната ти! Божичко, какво ли ще направи, ако паднеш в ръцете му! — изплака Катрин.

— Познавам го много добре и мисля, че имам достатъчно ум да се предпазя от уловките му. Не забравяй, че Блас е военен и не разполага с времето си. Луизиана вече не е част от Испания и частта му ще бъде прехвърлена другаде. Кой знае, може да го пратят обратно в Испания.

— Но ти няма да знаеш къде се намира — възрази възбудено тя.

— Изслушай ме, Катрин! Аз ще се справя с Давалос, повярвай! Той не е особено смел. Ако беше, това щеше да ми струва доста безсънни нощи. Давалос е подъл, но страхлив, доказа го и с днешното си идване. Всеки можеше да го обиди пред целия му отряд, не само аз. Не се тревожи за мен! Имам достатъчно хора, които нямат какво друго да правят, освен да се оглеждат за неканени посетители.

Катрин не беше склонна да му повярва и Джейсън леко я разтърси.

— Давалос е опасен само ако успее да ме изненада сам. Обещавам ти, че никога вече няма да яздя сам. Впрочем, това важи и за теб. От днес нататък ще излизаш на разходка само с придружители, а това означава, с група въоръжени мъже! Макар да съм уверен, че Давалос иска само мен и никого другиго.

— Как можеш да бъдеш толкова сляп, Джейсън! Нима цял живот ще бягаш като подгонен дивеч? — Без да изчака отговора му, Катрин прибави: — Трябваше да го убиеш още днес!

— Нямам намерение да вгорчавам оставащите ми дни с тревоги за Давалос. Щеше да ми достави голямо удоволствие да го смъкна от коня пред цялата му рота, но знай, че не е достатъчна само решителност, за да убиеш един човек. Понякога се налага да изчакаш удобния случай, а може и да го подпомогнеш малко. Запомни това, моя огнена главице!

Той я изправи на крака, стана и излезе от кабинета. Неспособна да го спре, Катрин падна на дивана; вместо да се уталожат, страховете й се бяха усилили, изпълваха я зли предчувствия.

— Мъже! — каза си презрително тя. Всичко трябва да става по тяхната воля, а на жените се позволява да стоят отстрани, да гледат и да се молят работата да не се обърка. Ако беше мъж, нямаше дори да й трепне окото от факта, че Давалос не бе извадил пистолета си пръв. Този човек беше постоянна заплаха! Нима това не беше достатъчна причина да бъде премахнат?

Вечерта Катрин се промъкна още веднъж в кабинета на Джейсън. Порови в чекмеджето, пълно с различни ловни ножове, и избра остра малка кама. Скри я на сигурно място под полите си, както я бяха научили циганите.

През следващите седмици младата жена се плашеше от всеки полъх на вятъра, от всеки неочакван шум. Конският тропот я караше да посяга към скрития нож, да се втурва като безумна към кабинета на Джейсън и да зарежда първата попаднала в ръцете й пушка. Когато за втори път я завари в това положение, Джейсън смръщи чело и попита:

— Знаеш ли изобщо как да си служиш с оръжието? Катрин пламна от срам и заеквайки, обясни, че не е много сигурна, но имала известна представа как се постъпва.

Джейсън знаеше, че не може да й забрани да взема пушката и прекара целия следобед да я обучава в пълнене и зареждане. После отидоха да стрелят. Върнаха се много късно, сгорещени, но доволни.

На следващата сутрин Джейсън можа да зарадва жена си с хубави вести.

— Вече няма защо да се тревожиш, котенце — съобщи с небрежен тон той. — Давалос е на път към Мексико. Преди три дни е прекосил река Сабин и е поел по пътя към Накодочез.

— Сигурен ли си? Откъде знаеш?

Погледът му беше неразгадаем.

— Би трябвало да имаш малко повече доверие в мен, скъпа. Нима мислеше, че ще го оставя да си отиде просто ей така? За да се скрие някъде наблизо и да ме изненада неподготвен? Двама мои хора са постоянно по петите му — и това от мига, в който направи грешката да се появи по тези места.