Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Луизиана (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gypsy Lady, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 75 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шърли Бъзби. Циганката

ИК „Ирис“, 1998

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Женя Г.)

8

Външно фургонът на Катрин не се отличаваше от другите, но беше обзаведен с всички удобства. До стената беше поставено красиво легло, покрито с мек дюшек и пухена завивка. Край отсрещната стена имаше дъбов скрин и ниска кръгла печка. Под малкия прозорец беше мястото на масичката и двата стола.

Катрин се хвърли на леглото и се загледа с невиждащ поглед в тъмните греди на тавана. Отдавна не бе преживявала толкова наситено със събития утро. Беше напълно объркана. Не можеше да се пребори с Клив Пендълтън — той я държеше в ръцете си. В случая с американеца обаче имаше възможност да избира. Можеше да се вслуша в здравия човешки разум, да възседне кобилата си и да се върне в Хънтърс Хил, където щеше да бъде на сигурно място. Без да вдига излишен шум, можеше да влезе отново в ролята на лейди Тримейн и Джейсън Севидж щеше напразно да си блъска главата къде се е скрило циганското момиче на Клив Пендълтън. Сигурно нямаше да мине много време и щеше да се утеши с друга. Кой знае защо, тази мисъл я подразни. Струваше й се, че би трябвало от пръв поглед да разпознае момичето от библиотеката?

Стресна я силно чукане. Още преди да успее да отговори, някой блъсна вратата и във фургона надникна Рейна.

— Какво си намислила пак, красавице? — попита тя. Унесеното изражение на Катрин не бе убягнало от бдителните й очи.

Младото момиче се усмихна виновно и помогна на старицата да изкачи последните стъпала.

— Ти ме познаваш по-добре от всеки друг, Рейна. Нищо не мога да скрия от теб.

— Забравяш, че отгледах и теб, и негодния ти брат.

— Стара лицемерка! — засмя се Катрий. — Много добре знам, че „негодният ми брат“ е зеницата на окото ти! Все едно какви ги вършеше Адам, ти никога не му се караше.

Катрин усети, че старата циганка е потисната от нещо, и бързо попита:

— Какво те тревожи, Рейна? Да не е заради Клив?

Старата жена изпухтя отвратено.

— Да не мислиш, че ще седна да си блъскам главата заради глупак като него! — После присви очи и попита: — Какво искаше?

Катрин не можеше да каже истината, защото властната циганка щеше веднага да предприеме нещо срещу Клив. Освен това Рейна мразеше Рейчъл. Никога не бе простила на благородната дама, че й е отнела децата. Фактът, че Рейчъл им е родна майка, не беше от значение за Рейна. Макар че изгаряше от желание да довери страховете си, Катрин трябваше да лъже.

— Искаше да ме види… — започна бавно тя.

— Това и аз го знам! — изфуча Рейна. — Искам да чуя защо.

— Чул, че съм в лагера, и бил любопитен да ме види в циганска носия.

— Ти май ме правиш на глупачка! — ядоса се Рейна.

— Моля те, Рейна, недей така! Честно, дошъл е само от любопитство. Нали го знаеш Клив. Пъха си носа навсякъде.

— Глупости!

— Вярно е! Иска да знае всичко за мен и не за първи път е тук.

Рейна не беше удовлетворена от отговора, но предпочете да премълчи. Много повече я интересуваше мнението на Катрин за грамадния млад чужденец, който разглеждаше конете.

— Какво иска онзи непознат от Мануел? — попита сърдито тя. Очите на Катрин заискриха от гняв.

— Той е едно надменно конте! Твърди, че е дошъл да види конете ни, но съм сигурна, че е довел приятелите си само за да се позабавляват.

— Това ли е всичко? Коне и забавления?

Катрин стана от леглото и отиде до прозореца. Ръцете й подръпваха замислено завесата.

— Не, не е всичко. Иска да му стана любовница! И знаеш ли какво ми каза? Че щял да плати за услугите ми много повече от Клив Пендълтън.

— Какъв мъж! — изграчи замечтано Рейна. — Истински жребец! Пристига в лагера и веднага заявява, че ще се качи отгоре ти. Би трябвало да се радваш, че си му харесала от пръв поглед.

Катрин, която не разбираше вече нищо, попита смутено:

— Наистина ли смяташ, че… трябва да му стана любовница?

— А ти искаш ли? — попита Рейна, без да откъсва очи от нея.

— Разбира се, че не! Искам да му дам урок! Заслужава си го! Въобразява си, че ще скоча в леглото му щом щракне с пръсти!

— Ако беше едно от нашите момичета, с истинска циганска кръв, нямаше да се почувстваш обидена. Щеше да мислиш за златото, което би могла да спечелиш. Само си представи какво би означавало за теб благоволението на един такъв мъж, ако не беше лейди Катрин.

— Обаче аз съм лейди Катрин!

— Така значи. Тогава ми кажи какво търсиш в циганския лагер и защо си се отделила с чужд мъж на полянката като някоя евтина уличница? — Гласът на Рейна звучеше безизразно, лицето й се бе превърнало в студена, сива маска.

Катрин гледаше смаяно. Рейна никога не говореше с този тон. Очите и плувнаха в сълзи. Старицата продължи безмилостно:

— Време е да решиш. Вземи го и стани една от нас — или се махни оттук! Не можеш да бъдеш едновременно дама и циганка. Моето желание е да ни напуснеш.

— Защо? — попита слисано Катрин.

— Да не мислиш, че този млад американец ще е единственият, който ще те поиска? — попита гневно Рейна. — Да не си въобразяваш, че циганите са длъжни да те защитават? Да не мислиш, че Мануел или аз ще бъдем винаги наблизо? Какво щеше да стане, ако младият жребец беше решил да те яхне направо на поляната? Не клати глава! Приятелите му щяха да ни държат в шах с пушките си, докато той се забавлява! Да не мислиш, че такива неща не се случват? — Гласът на Рейна пресекваше от възбуда. Очите й не се откъсваха от шокираното лице на девойката. — Как мислиш, откъде дойде детето на Амбра? Ей сега ще научиш! Един млад господин, същият като твоя красив американец, пристигна един следобед в лагера, придружен от приятелчетата си. Мъжете ги нямаше. Амбра му хареса и я изнасили пред очите на всички. Позволи и на приятелите си да се позабавляват. Ще ти хареса ли, ако постъпят така и с теб, моя горда лейди? — Дишайки тежко, Рейна се отпусна на стола. Лицето й пламтеше от гняв.

Катрин я гледаше потресено.

— Не знаех това — пошепна едва чуто тя.

— Не знаела! — изсъска ядно Рейна. — Откъде би могла да го узнаеш? Ти си изисканата лейди Тримейн, която с удоволствие си играе на циганка. Разбира се, че не знаеш какво означава да си циганка. Вашите млади мъже могат да стрелят по нас, да изнасилят жените ни и да откраднат конете ни — но селският полицай няма да си даде труд дори да дойде в лагера и да провери дали са ни заровили в земята.

С побеляло лице и треперещ глас Катрин проговори:

— Защо си крила това от мен? Защо не си ми казала нищо? Имам право да го зная!

— Имаш само толкова права, колкото ти признавам аз. Разбери, моето желание е да напуснеш лагера.

— Щом смяташ така, трябваше да ми го кажеш — прошепна Катрин и в тихите й слова прозвуча дълбока болка. Изправи се и продължи, борейки се със сълзите си: — Ще оседлая Шеба и ще се махна. И… и… — Тя се обърна. Не искаше старицата да види сълзите й. След малко проговори едва разбираемо: — Трябваше отдавна да ми кажеш, че не съм желана тук. Нямаше да ви се натрапвам. А аз смятах, че ме обичаш… също както и аз теб.

— Не си права детето ми. Не, че не те искаме. Но ти не можеш да живееш и занапред в два различни свята. Онова, което се случи днес, трябва да ти послужи за предупреждение. Следващият може и да не попита искаш ли да му станеш любовница или не. Нима ще продължиш да живееш в постоянна опасност? Идвай при нас, гостувай ни. Но като лейди Тримейн, не като циганско момиче! Доведи и слугите си. Аз те обичам, детето ми, и не искам да ти се случи нищо лошо. Затова ти наговорих тези жестоки думи.

Катрин се обърна и се хвърли в прегръдката на старата жена.

— О, Рейна, а аз помислих, че си престанала да ме обичаш! — изплака тя.

— Не бива да мислиш това, дете — отговори успокоително старицата. — Само трябва да престанеш да си играеш с огъня. Ти си толкова красива, че ме хваща страх. Ами ако попаднеш пред очите на някой зъл и жесток човек?

Катрин трябваше да признае, че Рейна е права.

— Още днес ли трябва да си тръгна? — проплака отчаяно тя.

Рейна вдигна тъжно рамене.

— Знам, че не ти е лесно, и няма да те насилвам. Остани още малко, но следващия път се върни като лейди Тримейн, не като Тамара.

Катрин имаше чувството, че ще умре от отчаяние.

— Защо не мога да избера нито една от двете страни? — прошепна тя.

— Толкова ли е трудно, малката ми? Като лейди Катрин ти можеш да направиш много неща за нас. Ще ни идваш на гости, ще те посрещаме с радост. Много ще ме заболи, ако престанеш да идваш.

— Но… Никога вече няма да бъда истински свободна, Рейна. Отново ще ме притиснат проклетите им правила за благоприличие!

— Чуй ме, дете: никой от нас не е истински свободен. Или ще станеш циганка и ще си носиш кръста, или ще се върнеш на отреденото ти от Бога място и ще се държиш като истинска лейди Тримейн.

Катрин се взря в загриженото лице на старицата, после се обърна и тръгна към вратата.

— Ще пояздя малко — съобщи през рамо тя. — Трябва да размисля. Дай ми малко време, Рейна.

— Каквото и да решиш, не се бави — отговори мрачно старицата. Думите й продължаваха да кънтят в ушите на Катрин, докато тичаше през поляната към мястото, където бяха вързани конете.