Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Луизиана (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gypsy Lady, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 75 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шърли Бъзби. Циганката

ИК „Ирис“, 1998

Редактор: Христина Владимирова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Женя Г.)

6

И така, следобед Джейсън се качи в каретата заедно с Аманда и баба й, сякаш нищо не се бе случило. Придружи двете дами до голямата къща в Браунли, после се настани в странноприемницата „При лисицата“, където му бяха отредили почти целия втори етаж: две големи спални с гардеробни, дневна и столова. Квартирата на Пиер беше в края на същия коридор.

Когато на следващата сутрин пред голямата къща се събра весела ловна компания и Джейсън пристигна на врания си жребец, не се случи нищо необикновено. Весели подвиквания от страна на господата, дълги погледи отстрани, идващи от дамите. Особено Елизабет Маркъм не можеше да се сдържа и непрекъснато го поглеждаше скритом.

Утрото беше прекрасно, въздухът хладен и свеж. По зелените хълмове и малките долини се стелеше мъгла, която скоро щеше да се вдигне. Конете бяха неспокойни. Потропваха с копита, дъхът им излизаше на тласъци. Възбуденият лай на кучетата огласяше заспалата околност. Скоро животните надушиха следа и групата ездачи се понесе напред.

Само след миля Джейсън изостана. Докато прескачаше една дървена ограда, жребецът му нарани предния си крак и започна да куца. Господарят му огледа раната, скочи отново на седлото и обърна коня към странноприемницата. Не беше стигнал далеч, когато чу тропот на копита зад гърба си. Обърна се и никак не се изненада, когато видя Елизабет.

Тя беше облечена в костюм от зелено кадифе, на тъмните й къдрици беше нахлупена дръзка малка шапчица. Усмивката й беше подканваща.

— Колко жалко — отбеляза тя, устремила поглед в ранения крак на коня. — Ще пропуснеш най-доброто.

Джейсън отговори на усмивката й.

— Е, ще има и други възможности за лов. Макар че няма да ми е особено приятно да гледам как двайсет кучета разкъсват нещастната лисица.

— О, Джейсън! Нима и ти си като онези слабаци, които падат в несвяст само при вида на кръвта! — разсърди се съвсем не на шега Елизабет.

Мъжът смръщи вежди и кимна учтиво.

— Както смятате, мадам.

Краткият му отговор я обърка за миг, но когато заговори, гласът й отново звучеше любезно:

— Прощавай! Не бях особено мила. Мама все ми се кара, че не умея да се сдържам.

— Както смятате, мадам — повтори невъзмутимо той.

— Не би ли могъл да кажеш нещо друго? — изхленчи умолително Елизабет.

Джейсън я огледа пренебрежително, безсрамно отбеляза пълните гърди, стройната талия, закръглените бедра и се развесели от силната червенина, заляла страните й. Издържа спокойно възмутения и поглед и попита:

— Какво би искала да ти кажа? Ти беше тази, която ме последва и започна разговора.

— Виждам, че предпочитате да останете сам. Прощавайте, че ви се натрапих. — Елизабет понечи да обърне кобилата си, но жилестата му, загоряла от слънцето ръка посегна и светкавично улови юздите. В следващия миг той я вдигна грубо от седлото, притисна я до себе си и я зацелува буйно.

Топлата му уста завладя устните й и Елизабет нямаше сили дори да помръдне, когато целувката му стана още по-настойчива и ръката му потърси гърдите й. Почти болезнено, тя осъзна близостта на силното мъжко тяло и само фактът, че са застанали насред пътя, й даде сили да го отблъсне.

Без да обръща внимание на опитите й да се освободи, Джейсън промърмори близо до устните й:

— Кротко, кротко, сладка моя. Знам, че тук не е мястото да те любя, но ти си дяволски изкусителна. — Той наклони главата й настрани и нежно загриза ушенцето й. — Искам много повече от беглите целувки по прашния селски път. Кога и къде мога да остана сам с теб?

Елизабет го гледаше като замаяна. Припомни си как твърдото му тяло се притискаше до нейното в библиотеката и разбра, че желае този мъж като никого другиго досега. Затова отговори с тих глас:

— Стопанинът на „Лисицата“ е много дискретен, поне така казват.

Джейсън се усмихна и без да каже дума, я пусна обратно на седлото. Двамата потеглиха заедно към странноприемницата.

Стаята беше постлана с дебели килими в цвят на горчица. Бледожълтите завеси на прозорците и двете червени кожени кресла пред камината допълваха изисканата обстановка. Малката масичка в стил „Кралица Ана“ беше в средата на стаята. Под прозореца имаше диван, тапициран в син мохер.

Елизабет не видя почти нищо от красивите мебели. Тя влезе и приседна почти плахо на синия диван. Джейсън взе от масичката гарафа с топло, силно подправено червено вино и й наля една чашка.

Чуваше се само пращенето на огъня. Джейсън се отпусна в коженото кресло до огъня и протегна небрежно дългите си крака. Мълчанието започна да опъва нервите на Елизабет.

Джейсън я наблюдаваше скритом и едва сдържаше усмивката си. Тези жени! Защо непременно трябва да ги ухажваме надълго и нашироко, преди да ги сложим в леглото? Най-после му омръзна да си играе с нея на котка и мишка. Остави чашата си на масичката и пристъпи към прозореца. Взе чашата от треперещите й ръце и бавно я привлече в обятията си. После я целуна, бавно и изпълнен с желание. Елизабет се притисна до него с доволна въздишка, мисълта за предстоящото любене караше кожата й да настръхва. Той я желаеше и когато я притисна до себе си, набъбналата му мъжественост го доказа недвусмислено. Ръцете му изследваха тялото й и когато я потегли към дивана, Елизабет усети нарастващата му възбуда. Жакетчето й падна на пода, голите й гърди зачакаха милувката му. Той я притисна към пламналото си тяло и побърза да избута полите й. Елизабет се изви към него, стенейки от удоволствие. Джейсън я положи на дивана и проникна толкова бързо и остро в нея, че от гърлото й се изтръгна изненадан писък. Ала собствената й жажда да го усети дълбоко в себе си заличи неприятната изненада и тя започна да отговаря на тласъците му със същата сила. Джейсън я отведе умело до върха на насладата и я остави слаба и безпомощна.

Двамата лежаха дълго, докато накрая Джейсън се надигна и дяволито я изгледа.

— Е, нима не беше по-вълнуващо от вида на глутницата кучета, която разкъсва лисицата? — подразни я той.

По-късно разкаяно си призна, че с тази забележка се е проявил като недодялан глупак — и че заслужава всички обидни имена, с които го бе нарекла Елизабет. В момента обаче последствията от остротата му бяха по-скоро благоприятни: младата дама побърза да се облече и хукна гневно към вратата. Той й беше искрено благодарен, защото този изблик на гняв показваше, че поне тази сутрин не е била изпратена по следите му от Клив Пендълтън, а се е ръководила от женските си желания. Джейсън се засмя и поклати глава. Играта наистина си струваше, макар че Елизабет се правеше на твърде важна. Нямаше намерение да се извинява нито на нея, нито на другите жени, защото беше взел само онова, което му предлагаха.

Вечерта Баримор каза почти същото. Джейсън все още не бе видял приятелите си, които бяха предприели проточило се посещение при съседния земевладелец. Сега седяха заедно, лениви след обилната вечеря, и Баримор разказваше, че на сутринта попитал Елизабет срещала ли е Джейсън, а тя едва не му издрала очите за този съвсем невинен въпрос. Джейсън изслуша търпеливо закачките им и елегантно насочи разговора към циганския лагер, където Баримор и Харис бяха открили чудесни коне.

Никак не беше трудно да се отклони вниманието на Баримор.

Преди да седнат пред масичката за карти, тримата се разбраха да го посетят още на следващата сутрин.