Джуд Деверо
Принцесата (8)

ГЛАВА ОСМА

Събуди се от някакъв ужасен звук. Тя отвори очи и видя Монтгомъри, който хъркаше до нея. Изобщо не беше усетила кога се е върнал.

Телефонът иззвъня и тъй като беше откъм неговата страна, не й се искаше да се надвесва над него и да вдига слушалката. Чак след шестото иззвъняване той протегна ръка към слушалката.

— Да, Монтгомъри… — Той остана вслушан за малко, извърна се и погледна Арайа. — Да, при мене е… Да, да в същото легло, макар че не разбирам какво ви засяга вас това! — Той постави ръка на микрофона и попита: — Колко време ти трябва, за да се приготвиш за полета до Ки Уест?

— Веднага щом опаковат багажа ми — започна тя. Но Джей Ти само й направи знак да млъкне и каза:

— След един час. Да, елате да ни вземете след един час. — Той сложи обратно слушалката и се облегна на възглавницата. — Една американска съпруга сама стяга куфарите си, а също и куфарите на мъжа си. Започвай още сега, докато взема един душ.

Арайа и не помисли да му се подчини. Спокойно отиде до телефона, поръча закуска и се зачете в някакво списание.

След няколко минути Джей Ти дръпна списанието от ръцете.

— Откъде намери този боклук? И още не си облечена! Вече можеше да си опаковала половината от багажа! Искам сега да ме чуеш добре, принцесо! Ако искаш да се научиш да живееш като американка, ще трябва да си дадеш малко повечко труд! Колко от книгите прочете досега?

— Точно толкова, колкото и ти! Ако мислиш, че ще ти подреждам куфарите…

Почукване на вратата прекъсна думите й. Келнерът донесе закуската на Арайа. Като видя, че не е поръчала нищо за него, Джей Ти направо побесня. Обвини я, че няма и понятие какво значи да имаш съпруг. Арайа започна да се оправдава, че не е поръчала нищо за него, защото не знаела какво ще желае. Джей Ти заяви, че му е вече ясно, че тя изобщо не желае нито да научи нещо, нито да помогне на своята страна!

При тези думи Арайа млъкна, отиде до телефона и му поръча закуска.

Докато той ядеше, Арайа се опита да събере багажа. Това тя не можеше да разбере: той яде, тя работи!

„Защо американките се съгласяват? — ядосваше се на ум тя. — Защо не се съпротивляват!?“

— Готова ли си? — запита Джей Ти нетърпеливо. — Защо жените губят толкова много време, за да се облекат?

Тя изгледа с омраза гърба му, искаше й се да запрати някой куфар по него. Майка й… Да, майка й я беше учила на добри обноски, но съвсем не я беше подготвила за подобни ситуации!

— Американската жена и куфарите ли носи? — попита тя невинно.

— Ако мъжът й поиска, прави го — отвърна той, но все пак извика пиколото да отнесе куфарите й до колата.

Пътуваха до Ки Уест с транспортен самолет. През време на полета Джей Ти проверяваше знанията на Арайа за първите заселници и за Христофор Колумб. Тя отговаряше на всички въпроси точно, но това като че ли изобщо не му направи особено впечатление.

Точно когато премина към третата глава от учебника, той заспа и Арайа с удоволствие се върна към филмовото си списание, пъхнато в учебника по история. Той положително нямаше да забележи, ако тя не бе задрямала, така че книгата падна с трясък от скута й и той подскочи:

— Това какво е? — разтърси я грубо той.

— Много е приятно, нали? — промълви тя уморено.

За безкрайно нейно учудване, Арайа видя, че Джей Ти се смее.

— Нали трябваше да учиш за историята на Америка? — каза той спокойно.

Шумът на моторите ги принуди да приближат плътно глави, иначе нищо не се чуваше. Арайа установи, че отблизо Джей Ти изглежда още по-добре.

— Няма ли нищо друго освен история?

— Естествено, шоубизнесът е по-интересен за тебе! — Той посочи филмовото списание. — Впрочем, това вече го знаеш. А, разбира се, също така и американското семейство. Би трябвало да ти разкажа за живота в едно средно американско семейство.

Арайа кимна радостно:

— О, да! С удоволствие!

Джей Ти поразмисли известно време и каза:

— В Америка всички членове на семейството са равноправни. Сферите на отговорност са ясно разграничени. Мъжът печели парите, жената се грижи за дома и децата. Мъжът е задължен да осигурява на своята жена и на децата всичко необходимо, затова ходи всеки ден на работа. Мъжът дава много и изисква твърде малко в замяна… — Джей Ти млъкна и се настани по-удобно в креслото. — Или казано накратко: ние мъжете работим като волове, докато дамите по цял следобед пият чай! — Той се засмя горчиво. — Освен това към нашите задължения влиза и военната служба…

— Разбирам — кимна Арайа, без обаче да е разбрала нищичко. — Като казваш, че жената се грижи за къщата, значи ли това, че тя поправя и покрива, ако прокапе?

— Ох, не, разбира се! Ще вика майстор. Тя поддържа реда в къщата, мие прозорци, готви и така нататък. Какви ти покриви!

— Жените мият прозорците? А пода?

— Жената почиства цялата къща. Е, не е някакво специално занимание. Просто такава е домакинската работа. Всеки може да го прави, дори и една престолонаследница!

— Ти каза, че жената готви… Тя ли съставя менюто? Тя ли мие съдовете?

— Естествено. Американската домакиня е твърде многостранна и независима…

— Ами когато дойдат гости? Тя готви и за гостите, така ли? Но сервира не тя. Това не е нейна задача, нали?

— Вече ти обясних, че тя се грижи за дома. Това включва и гостите в този дом.

— Тя ли шие и кърпи дрехите на семейството?

— Да.

— За децата пак тя ли се грижи?

— Разбира се!

— Кой й помага, когато трябва да напише някакви писма или да отиде да плати сметките?

— Обикновено мъжът дава част от заплатата си на жената. Тя осигурява храната, плаща сметките и купува всичко, необходимо за децата.

— Разбирам. Тя ли шофира?

— Как иначе би могла да отиде до супермаркета?

— Страшно впечатляващо.

— Как така „впечатляващо“.

— Ако правилно съм разбрала, американката е не само секретарка, шофьор, счетоводител, чистачка и доставчик на продукти, но също така икономка, домакиня, ковчежник, камериерка, чистачка и гувернантка. За градината пак тя ли се грижи?

— Тя се грижи и за градината, макар че съпругът, стига да има свободно време, често й помага.

— Наистина впечатляващо! Една единствена жена е шеф на домакинството, управител, прислуга и снабдител и въпреки това намира време да пие чай по цели следобеди. Според мене, това е ужасно интересно!

— Давай да приключваме с тази тема! Съвсем не е така, както ти го представяш! — Джей Ти попромени любезния си тон.

Но Арайа нямаше спиране:

— Разбира се, мъжете започнаха войната, нали? Защото не мога да си представя, че една жена би могла да хвърля бомби върху децата на други жени. А освен това жените са твърде отрудени, за да се занимават с такива безсмислици. Нали казваш, че трябва да пият чай, да подрязват живия плет, да перат и мият…

— Хайде да спрем до тук, моля те!

Арайа взе учебника по история, но не започна да чете. Да бъдеш американка беше много по-трудно, отколкото бе предполагала.

На летището в Ки Уест ги чакаше кола, която ги закара до малка двуетажна къща, близо до някакво гробище.

Джей Ти отвори дървената порта, боята на която се беше поолющила и радостно каза:

— Не зная как тия от флотата са успели да ни намерят това къще! Хората чакат на опашки за жилище.

Арайа съвсем не бе зарадвана. Къщата й се виждаше микроскопична! На долния етаж имаше само едно помещение — и трапезария, и дневна, с малка кухия и баня, с някаква голяма бяла машина в нея. По стръмна вита стълба се стигаше до спалнята. Мебелите изглеждаха овехтели, избелелите сини тапети също не я очароваха.

Джей Ти качи горе куфарите на Арайа и каза:

— Отивам с колата до базата. Подреди си нещата в гардероба. Военните казаха, че тук има всичко необходимо. Надявам се, че ще се намери и нещо за ядене. След като свършиш, можеш да се позанимаеш с книгите си…

Той млъкна, понечи да каже още нещо, но премисли и тръгна.

Арайа излезе на балкона и погледна към гробището.

— Ало! Има ли някой в къщи? — чу тя мъжки глас, идващ откъм входа.

— Джей Ти? — подвикна някаква жена. „Странни нрави! — помисли си Арайа. — Тези американци си влизат направо в чуждите къщи!“

Тя изтича към стълбата и погледна надолу. Долу бяха застанали три двойки.

— Мили Боже! — ококори се един от мъжете. — Вие ли сте дамата на сърцето на нашия Джей Ти?

Всички вдигнаха глави към нея.

Арайа може и да не беше способна да се облече сама или да се оправя с парите, но беше безупречна дама, която знаеше как се посрещат гости.

— Здравейте! — поздрави тя усмихната и се плъзна надолу по стъпалата.

— Принцесо! — дочу тя едни познат глас. Бил Фрейзър направи крачка напред, следван плътно от красива руса жена. — Искам да кажа… — добави той смутено.

— Аз съм… — се опита да обясни Арайа, но един от мъжете я прекъсна:

— Принцеса е предостатъчно! Страшно ви подхожда. Мога ли да ви представя приятелите на Джей Ти? Просто минахме да ви поздравим с добре дошли.

Той й представи Карл и Пати, Флойд и Тейл, Лари и Бони. Бил побърза да я запознае с жена си Доли. Имаше и един Мич, ерген.

Мич грабна ръката й:

— Джей Ти е глупак! Такава хубавица като вас не се оставя сама!

Жените се скупчиха около нея. Носеха пазарски мрежи и някакви тенджери.

— Къде сте купили тази рокля? — попита изведнъж Пати.

— Коприна ли е? — осведоми се Бони. — Естествена коприна?

— Нали току-що пристигате? Ако аз седна в самолета с такава рокля, ела да гледаш как ще се намачка!

— Ох, умирам за такава рокля!

Арайа пожела от все сърце тези жени да я харесат. Бяха облечени в приятни памучни рокли на цветчета, със сандалети на бос крак. Всички бяха късо подстригани, изглеждаха толкова млади и свежи! С копринената си рокля и своите дълги, пригладени назад коси Арайа се почувства чужда и старомодна. Премисляше трескаво какво да направи, за да достави удоволствие на тези жени. Изведнъж се сети!

— Лейтенант Монтгомъри ми подари няколко рокли, но не съм ги извадила от куфара. Искате ли да ги видите?

На мига жените се втурнаха нагоре по стълбата.

— А какво ще стане с вечерята? — подвиква след тях един от мъжете.

След десетина минути в спалнята цареше истински хаос. Жените издърпваха рокли от куфарите на Арайа и ги показваха на останалите. Арайа се усмихваше, но скоро и тя се спусна да вади дрехи от куфарите. Доставяше й такова удоволствие!

Тя попита Бони дали не иска да пробва една от роклите. Започна лудо събличане и обличане.

— Ох, непременно искам да се покажа на Лари! — изпъшка Бони, докато се оглеждаше с грейнали от възбуда очи в червената вечерна рокля.

— С тези обувки? — възкликна Арайа! — Нито пък с къси чорапи! Ето, сложете тези копринени чорапи, само те ще вървят!

Младата жена се поколеба. Решителният тон на Арайа я смущаваше малко.

— Ще ми кажете ли името на фризьора си? Искам да се подстрижа като вас. А ми се ще и да си купя малко козметика.

Вечерта се превърна в същинско модно ревю. Момичетата представиха на мъжете роклите и костюмите на Арайа. Доли се оказа малко по-закръглена за някои от моделите, но бе зашеметяваща във вечерната рокля с гол гръб и висока талия. Жените премираха от смях, мъжете ръкопляскаха!

— Бил наистина пощуря от ревност! — заяви Доли триумфиращо, когато се качи отново в спалнята.

На долния етаж се разнасяше миризма на печено месо.

— Джей Ти ще си остане без хамбургер, ако се забави само малко още! — каза Гейл. — Къде се губи всъщност?

— Замина до базата, за да провери дали всичко е в ред — отвърна Арайа. — Мислите ли че този цвят червило ми отива?

Но младите жени бяха страшно любопитни и все подпитваха, по малко за Арайа и Джей Ти. Единственото, което знаеха, бе, че след излизането си от болницата Джей Ти отишъл на някакъв остров, за да изкара отпуската си. След завръщането си изглеждал още по-изтощен, да не говорим за лошото му настроение. А само няколко дни след това някаква черна лимузина го взела от доковете и ето ти го сега женен!

— Изглеждате страшно сладка — заяви Доли и така успя да сложи край на неловкото мълчание. — Хайде сега да подредим тука и да слизаме! Иначе нашите божества ще излапат всичко!

Арайа бе в стихията си на съвършена домакиня. Умело и незабележимо направи всичко, за да получи всеки достатъчно и за ядене, и за пиене. Не беше много лесно да го направиш без всякакви слуги, но тя се справи великолепно. На няколко пъти улови възторжената усмивка, с която я гледаше Доли.

Джей Ти се появи при десерта.

— Пристига младоженецът! — обяви Гейл. — Я се смести малко, Мич, за да може Джей Ти да седне до жена си!

— Това вече е истинска изненада! — обърна се Джей Ти към Бил и Доли. — Оставихте ли ми поне нещичко?

— Месото се изяде, но има зеле, картофена салата и коктейл от раци. Сипвай си!

Джей Ти погледна Арайа подканващо.

— Жена ми ще ми приготви една чиния.

За миг всички млъкнаха смаяни. Арайа обаче отмести чинията си и стана.

— Лари, не бихте ли искали още малко от ябълковия сладкиш?

— Не, принцесо, благодаря! Мисля, че ядох повече, отколкото трябва.

— Какво е това „принцесо“ — запита Джей Ти подозрително.

— Звучи чудесно! Много сполучлив прякор, не намираш ли? — подхвърли Бил преднамерено безобидно.

Арайа взе чиния и насипа салата.

Джей Ти седна до нея.

— Американките наистина обслужват мъжете си. А са и добри домакини. Да не си почнала да караш гостите да те обслужват? Да не си яла хамбургера с нож и вилица?

— Остави я най-после на мира! — изсъска му Бил. — Беше великолепна! Направихте чудесна вечер, принцесо!

— Добре ли е така, господарю? — попита Арайа престорено и подаде на Джей Ти чинията.

— Не ставай нагла! — сряза я той. — Аз съм… Охо! Здрасти, Доли!

Той пое чинията и остави Арайа да стои права до него.

Доли погледна изпитателно Арайа, после бързо я дръпна настрани:

— Искаш ли да се срещнем двете в понеделник и да си поговорим по женски?

В това време някой сложи на грамофона плоча на Глен Милър и всички се втурнаха да танцуват. Само Мич, Арайа и Джей Ти останаха на малката тераса.

— Мога ли да ви поканя за този танц, мисис Монтгомъри? — каза важно Мич.

Джей Ти дори не вдигна очи от чинията си, когато Арайа изчезна с Мич в дневната.

Първият сблъсък с американския начин на танцуване бе за Арайа абсолютно шокиращ. Дори графът, с когото бе сгодена, не се бе осмелявал да я притиска толкова плътно до себе си.

— Отпуснете се! Трябва да сте малко по-свободна! — поучаваше я Мич, когато усети, че тя цялата се вцепени.

— Американките… Те така ли… са по-свободни?

— Ама вие от къде сте?

— От Париж — отвърна Арайа бързо.

— Ах! — примижа Мич и се опита да я притисне по-близо до себе си. Арайа рязко се дръпна. — След като сте французойка, вие сигурно знаете нещичко повече за любовта!

— Не, от това нямам никакво понятие — призна Арайа със сериозен тон.

Мич шумно се изсмя и я прегърна още по-здраво.

— Винаги съм се чудил на нашия стар Джей Ти…

Доли придърпа Бил по-близо до Мич:

— Внимавай как се държиш! — предупреди го Доли и кимна към Джей Ти, застанал на вратата към терасата.

Останалите двойки затаиха дъх, защото Джей Ти пристъпи самоуверено в стаята и се отправи към Арайа и Мич. Но той само мина край тях, като че ли изобщо не съществуваха.

— Бил, можеш ли да ми отделиш минутка? Искам да поговорим за монтирането на радара.

— Сега?! Човече божи, събота вечер е!

— Зная, но във военно време няма почивни дни. Ще можеш ли утре да идеш до базата и да хвърлиш още един поглед?

— В неделя?!

Джей Ти прекара нервно ръка по брадичката си.

— Това е първият ни радар и аз не съм съвсем наясно. Тая проклетия идва от Великобритания и не зная как ще работи на нашите кораби.

Бил се позасмя, но лицето на Доли се сви и тя остро каза:

— Мисля, че би трябвало да прекараш почивния ден с жена си!

— Имам си по-важни занимания. Я кажи, Доли, да си донесла случайно от онзи твой шоколадов кейк?

— Разбира се. Отрежи си едно голямо парче! Или и за това ти е нужна твоята голяма и силна жена?

Доли се врътна на токовете си и без да чака отговор, остави двамата мъже.

— С какво я ядоса пак, та се е разфучала така? — попита Джей Ти.

— Аз нищо не съм сторил, драги! Я кажи как я карате с принцесата?

— Точно както си знаех. Наистина безполезно същество! Трябваше да й показвам как да си пуска крана в банята…

— Не ми се вижда чак толкова безпомощна.

— Е, да, вече са налице първите успехи от моето обучение. Само преди седмица би поискала от теб да й сервираш мидите в златен поднос…

Бил поклати глава. Започваше да проумява целта на тази женитба.

— Трябва страшно да обича страната си. Преди седмица само, не позволяваше на никой да я докосне, а сега търпи Мич да я опипва!

Той погледна приятеля си, но реакция не последва. Вместо това Джей Ти каза:

— Изясниха ли се всички въпроси с преоборудването на танкера?

— Да — отвърна Бил с досада. — Отивам да си взема още една бира.

Джей Ти се приближи до Арайа — останалите отново застанаха нащрек. Мич светкавично дръпна ръцете си от нея.

— Имам да свърша още нещо — каза Джей Ти. — Ти ще имаш грижата за гостите, разбра ли? — Той огледа смълчалите се млади хора. — Вие си стойте докато ви е приятно! Весело прекарване и лека нощ!

Всички го изпратиха със смаяни погледи.

— Е, това беше вече като студен душ! — промърмори Гейл.

— А бе какво стана с онзи Джей Ти, дето го знаех от по-рано? — опита се да се пошегува Лари.

Доли спаси положението:

— Какво ще кажете да се срещнем утре в единадесет предиобед на сладолед?

— Разбрах, че Джей Ти е решил утре да работи.

— Ами, ще идем без него! Ще ви вземем утре в единадесет без четвърт, принцесо!

 

 

Арайа остана права на входната врата, докато новите й приятели се отдалечиха шумно по улицата. Тя дочу гласа на Доли:

— Слушай сега, Бил Фрейзър! Искам да ми разкажеш точно каква е цялата тази история, ако ще да не мигнем цяла нощ!

Джей Ти се бе излегнал на двойното легло всред куп чертежи и документации.

— Предполагам, че си оставил за мене малкото легло? — каза Арайа с влизането в стаята.

Едно „м-м-м“ бе единственият отговор.

Арайа се намръщи, но Джей Ти изобщо не я забеляза. Следвайки някакъв неосъзнат импулс, тя взе розовата нощница от скрина и изчезна в банята. През цялото време продължаваше да си тананика една от мелодиите, които слушаха тази вечер. Спомни си как танцуваха с Мич. Естествено, неговото държане бе безсрамно и абсолютно неприлично, но още изпитваше някакво приятно чувство.

Изкъпа се, изчетка грижливо косата си, докато тя рукна като водопад по раменете й, прибра дрехите си и ги закачи в шкафа в спалнята, без да престава да си тананика.

Вече привикна да подрежда сама гардероба си, изпитваше гордост и удоволствие, да гледа как всичко виси изпънато на закачалките.

— Какъв е всъщност този Мич? — попита тя Джей Ти.

— Какво? О, той управлява оптиката.

— Оптиката? Значи прави очила, така ли?

Джей Ти остави папката настрани.

— Не! В неговия отдел се извършва поправката на хронометрите и на морските измервателни уреди.

— Значи е важна личност.

— На война всеки е важен.

— Безспорно. Но какъв чин има той? Началник ли ти е? — Арайа приседна на ръба на леглото му.

— Ясно. Искаш да знаеш дали е херцог или принц, така ли? За съжаление, трябва да те разочаровам. Не, принцесо, Мич не ми е началник. Над мене има само едно началство и това е директорът. Аз съм шеф на Мич, а също и на Бил, Карл, Флойд и Лари. — Той сбърчи нос: — На какво миришеш?

— Това е парфюмът, който купихме в Майами — отвърна тя. — Приятен е, нали?

— Ти винаги ли се парфюмираш за през нощта?

— Естествено. Но всички бяха страшно мили. Всички в Америка се държат така свободно и непринудено.

— Моля те! Сега отиваш в собственото си легло! И не слагай повече тази нощница! За косата ще е по-добре да я вържеш на конска опашка. Сега ме остави на спокойствие и не забравяй учебника си по история! Утре ще те изпитам по материала от глава седем до глава дванадесет.

— Точно това няма да направим, защото утре целия ден ще ям сладолед! — прошепна Арайа на инат, отиде на леглото си и се задълбочи в едно от списанията. Искаше да прегледа каква фризура ще й отива…

 

 

Да пукна дано! — прошепна Доли Фрейзър и се облегна на таблото на леглото.

— Доли! Не ми е приятно да използваш такива изрази! — промърмори Бил и се сви под завивката.

— И на мене не ми е приятно да имаш тайни от мене.

Бил се обърна с лице към нея:

— Просто смятах, че това си е работа на Джей Ти. Господ да е на помощ на всеки женен мъж, който мисли, че може да има някаква тайна от жена си!

— Принцеса! Една истинска принцеса живее тук в Ки Уест и аз се запознах с нея! Представяш ли си, един ден тя може да стане кралица. А ако Джей Ти си остане неин мъж, може и той да стане крал! Значи познавам и крал, и кралица…

Бил отново се обърна на другата страна.

— Джей Ти изобщо не иска да става крал. Той има повече пари от сума ти крале. Ожени се за принцесата само за да я спаси и за да я учи да се държи като американка. След като в Ланкония всичко се изясни, той ще си се върне и бракът ще бъде анулиран.

— Да се държи като американка, така ли? Ти видя ли онази купчина учебници? Ами как я изкомандва да му сервира?! Започвам да си мисля, че тези двамата не са се разбирали много-много на острова и Джей Ти е бесен срещу нея.

— Той твърди, че тя е истинско мъчение, защото цял живот други са й прислужвали и тя очаква други да вършат всичко вместо нея. Представяш ли си? Никога не се е обличала самичка! А Джей Ти разправя, че го карала да върви на две крачки след нея!

— Не забелязах такова нещо.

— Във Вашингтон са я арестували за кражба в магазин. Просто не знаела, че трябва да се плаща като си избереш нещо! А дала сто долара на носача, който й пренесъл багажа…

— Така значи. А какво направил Джей Ти? Учил я да познава парите, така ли?

— Естествено — отвърна Бил с досада. — Какво би трябвало да направи?

— Ами можеше да иде да пазарува с нея! Това щеше да е най-простото.

— Той точно така направи в Маями. Пръсна луди пари за нея. Хайде, Доли! Стига! Не можем ли да поспим малко?

— Лесна работа. Но искам да си изясня някои неща. Какво става, ако Джей Ти се влюби в нея? Тогава той няма да я напусне, остава в Ланкония и става крал!

— Съвсем не ми се вярва един американец да може да стане крал.

— Разбира се, че може! Щом е женен за кралица, ще стане крал! Чудя се дали Етел отваря и в неделя? Ще взема да звънна, за да разбера.

— Доли! В два часа посред нощ ще звъниш на фризьорката? — скара й се Бил, но тя вече бе скочила от леглото.

— Това няма да я безпокои! Ще направим принцесата такава, че Джей Ти ще ахне! Когато тръгнат за Ланкония, ще е толкова захласнат по нея, че ще се бори със зъби и нокти да не се разделят.

Бил изпъшка мъченически и притегли възглавницата върху главата си.

— Ох, Господи! Какви ги надробих отново!