Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Монтгомъри/Тагърт (18)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Princess, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 137 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Издателство „Ирис“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Димова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)

ГЛАВА СЕДМА

Арайа седеше зад стъклените прегради в малката канцелария и се насилваше да не обръща внимание на любопитните, които я наблюдаваха. До нея на масата бе поставена груба бяла фаянсова чаша. Кафеникавата течност в нея навярно бе чай. Кой знае защо бяха сложили чашата в някакъв пепелник. Досега не можа да надмогне себе си и да посегне към този странен сервиз.

Последните няколко часа бяха истински кошмар. Непрекъснато все я докосваха, все й крещяха нещо, измъчваха я с все едни и същи въпроси, въпреки че никой не вярваше на думите й…

Изпита истинско облекчение, като зърна навън избръснатото лице на лейтенант Монтгомъри. Той успя само да й хвърли кратък яростен поглед и веднага бе наобиколен от мъжете, които я разпитваха от часове вече.

Как ли ще се държи един американец с такива побъркани свои сънародници?

Развоят на ситуацията я разочарова: той раздаде няколко от онези зелени банкноти, подписа куп документи, като полицаите през цялото време му говореха нещо, без Арайа да разбере и дума от онова, което казват.

Тя бе сигурна, че и сама би се справила с положението, само да можеше да разбере какво изобщо искат тези хора от нея. Но иначе не изглеждаше сложно да се държиш като истински американец…

Полицаите се върнаха към работата си, а Монтгомъри дойде до преградата, зад която седеше Арайа.

— Хайде, тръгваме си! — изръмжа той, като отвори вратата с трясък. — И да не си гъкнала! Иначе ще оставя да те затворят!

Арайа притисна кутията с нощницата към гърдите си и напусна полицейския участък с вирната глава.

През целия път до хотела Джей Ти мълча, като все вървеше няколко крачки пред нея. Като се качиха в стаята, той вдигна веднага телефонната слушалка:

— Обслужване по стаите? Искам да поръчам вечеря. В президентския апартамент. За четирима души, обилна. Изпратете и бутилка вино. Най-доброто от вашата изба! И побързайте, моля ви!

Арайа го гледаше недоумяваща, докато той постави обратно слушалката.

— Не можеш ли да се опиташ поне за малко да не създаваш неприятности? Единственото, от което имам нужда, е едно прилично ядене, малко сън и един душ. След това вече ще бъда на разположение на теб и на американското правителство.

Арайа не разбра и половината, от онова което той каза, но разбра поне, че бе поръчал вечеря. Тя пламна от смущение. След яденето той ще я направи жена…

Тя се обърна с мил гласец:

— Жената, която наех за камериерка, не се яви повече. Ако ми приготвите ваната, ще мога да се поосвежа…

— Дори не си се научила да си пускаш сама водата в банята! — провикна се действително смаян тон. — Ела, ще ти покажа как става.

Арайа се усмихна смутено.

— Американските камериерки никога ли не приготовляват банята на господарките си? Дали да не повикаме мистър Кетън и да помолим за някое момиче?

— Слушай, съкровище! Американските жени нямат камериерки, а от днес нататък и на тебе няма да ти трябва такава измишльотина! Ще се обличаш самичка, сама ще се къпеш и сама ще правиш и всичко останало. Аз ще те науча как една добра съпруга трябва да се грижи за мъжа си.

Арайа извърна лице, за да не види той червенината, която заля бузите й. Но наблюдаваше внимателно как той малко несръчно нагласи температурата на водата и завъртя крановете. Джей Ти излезе от банята, когато пристигна количката с вечерята.

Тя употреби много време за къпането, но побърза, когато той извика, че яденето й ще изстине. Съвсем не й беше лесно да се облече без чужда помощ, но прекрасната нощница се плъзна леко през главата й, така че все пак успя. От няколко минути в салона цареше тишина, навярно и той бе готов.

Предпазливо Арайа отвори вратата.

На голямата маса в салона имаше само остатъци от някаква явно богата вечеря. Този прост човек наистина бе вечерял без нея, и то в техния сватбен ден! Тя смръщи нос и заоглежда мръсните чинии. Той седнал да я учи как се пълни вана! А тепърва трябва да усвоява и елементарните маниери!

Арайа надникна в спалнята. Лейтенантът лежеше по гръб, закрил лицето си с вестник. Тя се опита да поосвободи завивката, за да си легне също, но той не помръдна. Не се отмести и когато тя грубо, съвсем не по дамски, го избута.

На края тя се отказа от борбата и легна върху завивката, притиснала здраво ръце към тялото си.

— Готова съм — прошепна тя с прегракнал глас. Никаква реакция. Тя повтори думите си. Напразно. Държането на този човек надхвърляше границите на добрия тон, дори и за съпруг! Ядосана, тя дръпна вестника от лицето му. Той спеше!

Аз съм готова! — изкрещя тя, далеч не като благородна принцеса. След това отново легна.

— Готова? — измърмори сънено той. След това изведнъж седна в леглото, прав като свещ. — Огън! — изрева той, преди да успее да разбере къде се намира.

Той се обърна към Арайа, без да откъсва очи от тялото й, изкусно разкрито от тънката нощница.

Арайа продължаваше да лежи, впила очи в тавана. Ето, сега ще настъпи мигът, в който мъжете се превръщат в животни…

— Готова? За какво? — запита Джей Ти с променен глас.

— За брачната нощ — обясни тя, стисна очи и се опита да мобилизира силите си за предстоящото мъчение. Дали ще й причини много силна болка?

Отвори очи, сепната от смеха му.

— Първата брачна нощ? — каза той. — Значи ти смяташ, че аз бих… Че аз и ти… Чудесно наистина! Значи затова преседя половината нощ в банята…

Господи! Този човек й се присмива!

— Слушай сега, мадам! Ожених се за тебе само за да помогна на моята страна да спечели войната. Никога няма да посегна на тебе, каквито и изкусителни парцали да вееш! Не бих искал да създам никакви пречки за разтрогването на нашия брак, след като бъдеш върната в Ланкония. Освен това твоят граф Джулиъс ще е страшно благодарен, ако трябва да отглежда и децата, които ще се пръкнат от моето семе! Сега значи отиваш в салона и ме оставяш да спя, разбра ли? Само те моля да не излизаш от хотела. Знае ли човек какво ще бъде следващото ти хрумване!

В този момент Арайа благодари на Бога за строгото възпитание, което бе получила. Само то й помогна да потисне чувствата си. Да те отхвърлят като принцеса е едно, но да те пренебрегнат като жена, това е вече нещо, което наранява дълбоко!

— Махай се, хайде! — извика той. — Изчезвай от леглото ми! Ще извикам камериерката да ти подреди легло на кушетката.

С цялото достойнство, което можа да събере, Арайа се надигна от леглото.

— Не, благодаря, лейтенант Монтгомъри. Ще се справя и сама.

Не биваше друга жена да разбере, че съпругът й не я желае.

Тя цяла нощ остана седнала на кушетката, потънала в мисли. Мразеше го заради онова, което й причини. Добре, няма да има деца от него. Може би сестра й ще успее да роди наследник на трона на Ланкония. Тя, Арайа, ще научи от него онова, което има да учи и след това ще се върне в родината си. Тя мъчително преглъщаше сълзите си. Една принцеса не може да си позволи да се разплаче.

Джей Ти се събуди с неприятен вкус в устата. Седна в леглото и се огледа. Беше спал с униформата.

Съзнаваше, че принцесата не спа до него, а се настани в някаква друга стая на апартамента. „Сигурно е обидена!“ — помисли си той и се намръщи. Навярно го мрази, задето не е изпълнил очакванията й.

Той затвори очи и се опита да си припомни събитията от последните дни. След като й бе спасил живота, тя се беше държала невъзможно! Едно изискващо, високомерно и егоистично същество! Каквото и да й поднесеше, все беше недоволна. Даде й толкова много пари — всичките си спестявания, с които възнамеряваше да си купи нова лодка — едно благодаря не беше казала!

А когато най-после я качи на влака за Вашингтон, беше наистина щастлив, надявал се бе никога да не я види отново. Е, нема това щастие. Само след няколко дни Джей Ти бе „помолен“ да се яви във Вашингтон по заповед на президента.

Никой не си направи труда да му обясни за какво става дума. Но той си знаеше, че сигурно е нещо, свързано с Нейно кралско височество Пилата за нерви!

Щом се приземиха и обработката започна. Искаха от него да се ожени за този звяр. Отначало той само се смееше, но развеселеността му бързо се стопи. Не му даваха нито да яде, нито да пие, нито да спи. Непрекъснато го увещаваха, обвиняваха го, че е предател на собствената си страна, щом отказва да стори това, заплашваха го с безславно отчисляване от флота. Та дори изпратиха при него и някаква жена, която вече подметна, че сватбата ще бъде просто фарс…

Накрая се беше съгласил. Може би така трябваше — Америка се нуждаеше от някого, който да помогне принцесата да стане американка. А подземните богатства на Ланкония действително биха могли да се окажат от решаващо значение за изхода на войната.

Когато го заведоха в залата за конференции, с всичките тези висши офицери от армията и флота, Джей Ти беше на края на силите си. Подадоха му някакъв стол и той на мига заспа. Разбуди го острият глас на принцесата, която пак раздаваше някакви заповеди, като че й е лакей.

Идваше му да й извие врата! Той се е заел да й помогне да си върне престола, а тя има наглостта да го ругае!

През време на брачната церемония тя се държа като някакво жертвено агънце. Той добре видя обвинителните погледи на околните, насочени към него!

Преди да срещне принцесата, Джей Ти никога не беше имал трудности с жените, напротив, всички се скъсваха да тичат след него! И защо беше всичко това? Нищо не й бе сторил. Беше я извадил полуудавена, даде й всичките си спестени за две години пари, ето на, съгласи се дори да се ожени за нея! Но явно всички бяха на мнение, че той нещо й е напакостил…

Единственото, което искаше след онази глупава церемония, беше да се наспи! Не беше лесно да замъкне принцесата до хотела, но и това направи… Едва успя да се довлече до леглото.

След това телефонът и онзи мъж, който каза, че са я арестували за кражба в магазина. Това вече беше капакът на една отвратителна седмица! Той си знае какво усилие му костваше да се добере до участъка, за да я намери там седнала, с нейното високомерно изражение…

И пак, естествено, не благоволи да каже и думичка на благодарност, нищо че пак я отърва! Просто си седеше, като че очакваше да разстелят пред нея червен килим, та да мине.

В хотела той реши да й се извини за своето грубо държане, опита се да й обясни, че е безкрайно уморен и гладен. Но това, изглежда, не й направи изобщо впечатление. Не трепна мускулче на това нейно красиво лице, изваяно от мрамор сякаш…

Той поръча нещо за ядене, след това се наложи да й обяснява как се пуска водата във ваната… С каква радост посрещна келнера с вечерята! Тя си остана в банята, докато той започна да яде. Вярно е, че се почувства малко засрамен, че изяде почти всичко, помисли си да й каже да си поръча още нещо, но не намери повече сили. Заспа, преди тя да се появи от банята.

— Да, така беше.

Събуди се от някакъв пронизителен вик. Най-напред помисли, че отново гори складът за муниции. Но веднага съзря принцесата, изпъната до него в розово неглиже. Стори му се като някаква порцеланова кукла, като някакъв неодушевен предмет.

Не знаеше дали да се смее или да плаче. Побесня от това, че тя го мислеше за толкова примитивен, та няма да овладее нагона си само при вида на една красива жена в леглото му. Е да, тогава я изхвърли от леглото…

Изражението на лицето й изобщо не се беше променило — мрамор трепва ли? Тя излезе безмълвно от стаята.

Изведнъж Джей Ти почувства угризения, имаше чувството, че е постъпил зле… Яростните удари по възглавницата не му донесоха облекчение. Да му се беше усмихнала поне, да бе показала някаква човешка реакция… Макар и капнал от умора, той дълго се въртя в леглото си, не го хващаше сън.

Сега Джей Ти погледна часовника. Време беше да става. Може би цялата тази гадна история е само сън? Може би изобщо не беше женен за тази надута принцеса Вирни-нос!

 

 

В девет часа Джей Ти нахлу в салона. Арайа видя, че все още е облечен в измачканата си униформа, брадата му бе пораснала още повече. Приличаше на пират.

— Вярно е, значи — каза той тихо и я погледна с уморени очи. — Надявах се, че всичко е било само лош сън.

Тя се надигна грациозно, без да остави да се забележи, че ръцете и краката й са се схванали.

— Относно тази нощ… — започна той, но тя не му обърна внимание и понечи да мине край него към банята.

Джей Ти я хвана за рамото и я обърна към себе си.

— Може би бях прекалено груб към тебе. Виждаш ли, държаха ме няколко денонощия буден, а когато най-после можех да поспя, се обадиха онези от полицията…

Тя го изгледа студено.

— Наистина ли открадна това тука? — попита той с по-мек дълбок глас и докосна рамото й. — Красиво е.

— Това е само един… Какъв бе изразът, който употребихте? Ах, да, изкусителен парцал.

Тя се опита да продължи пътя си, но той я хвана здраво за нощницата.

— Виж какво, опитвам се да ти обясня, че съжалявам! И самата Рита Хейуърт да беше легнала до мене, пак нямаше да я пипна! Не съм искал да те наскърбя!

— Вие в никакъв случай не сте ме оскърбили — излъга Арайа и вирна брадичка. — Просто аз прецених положението погрешно, това е всичко. Ако бъдете любезен да ме пуснете и ми позволите да се облека, бихме могли да започнем с моето обучение!

— Естествено! — отсече той гневно. — Колкото по-рано приключим с това, толкова по-бързо ще можеш да се върнеш на престола си, а аз ще мога да се върна към собствения си живот.

Арайа едва се сдържа да не затръшне с все сила вратата на банята. Не го направи. Погледна се в огледалото. Толкова отблъскваща ли е? Може би нощницата е прекалено прозрачна? Може би съвсем не изглежда толкова свежа и привлекателна колкото младите момичета, които видя по улиците… И все пак не може ли да изглежда съблазнително?

Облече една от елегантно семплите рокли на Менбоше. Избра към нея подходяща шапка — мъничка, с воалетка, лепната дръзко над лявата й вежда. Тези ръбове на чорапите я съсипаха — просто не искаха да се изпънат добре! Но и това успя да направи.

Лейтенант Монтгомъри се бе изтегнал в едно от креслата.

— Най-после! — промърмори той и едва я погледна. Веднага хлътна в банята.

Щом излязоха от апартамента си, Джей Ти започна със своите уроци. Показа й как се използва ключът на стаята и й изнесе цяла лекция за ресторантите и американските келнери. По време на закуската непрекъснато я критикуваше: не държи правилно вилицата, не е необходимо непременно да реже всичко с нож и вилица, трябваше да яде пържени яйца, макар че бе поръчала варени рохки яйца… Между тези убийствени забележки успя да й разкаже и за монетите. Той свърши с яденето, преди тя да е изяла и половината от закуската си.

— Хайде, хайде! Нямаме на разположение цял ден! — подкани я той нетърпеливо и я избута от стола. — Всеки американец трябва да познава своята столица!

Той отиде на телефона, а след това я отведе до огромна лимузина.

Цял ден разглеждаха сграда след сграда. Схемата беше една и съща: Джей Ти я въвеждаше в сградата, изнасяше й лекция за историческото й значение, а след това с отегчено до смърт лице чакаше тя да се намести отново в колата. Докато пътуваха, той й разказа за американските жени, загинали за родината си или пожертвали своя живот в името на мъжете си.

— Какво е това? — запита Арайа, докато той отново се опитваше да я натика в колата. Точно бяха разгледали някакъв паметник на един мъж на име Линкълн, но това име не й говореше нищо.

— Това е дрогерия. Остави това. Сега трябва да видим музея Смитсън и Библиотеката на Конгреса!

— Какво пият хората в онази дрогерия? — продължаваше с въпросите си Арайа.

— Кола. Хайде, сега нямаме време за зяпане! Трябва да вървим!

Арайа изгледа с копнеж дрогерията, докато колата бързо ги отнасяше. Тези хора там изглеждаха толкова весели и доволни. Толкова й се искаше да прави нещо приятно!

В музея на фондацията Смитсън се натъкнаха на Хедър, пухкавата дребна блондинка.

Тя само изписка „Джей Ти!“ и увисна на врата му.

Арайа наблюдаваше сцената сравнително безучастно. Само се учудваше, че американците явно допускат такова безсрамно държане на обществени места!

— Джей Ти! Съкровище! Толкова ми липсваше! Откога си в града? Хайде да излезем някъде довечера, а после при мене! Какво ще кажеш?

— Ох, миличка! Надали има нещо, което да желая повече от това! Сама не знаеш каква наслада е да видиш отново усмихната жена пред себе си! Последните дни бяха за мене истински ад!

След тези негови думи Арайа просто си тръгна. Не спря и когато той се провикна след нея:

— Чакай де!

Най-сетне той я догони и я хвана за рамото, докато с другата си ръка стискаше дребната блондинка.

— Но коя е тя, Джей Ти? — затрепка с ресници Хедър.

— Това е прин… искам да кажа… — запъна се той и бързо се обърна към Арайа: — Кажи как беше името?

— Виктория Джура Арайа Силийн Ксенита.

След кратък миг на размисъл Джей Ти отсече:

— Да, точно така. Вики. А това е Хедър Адисън.

— Арайа — поправи го тя. — Близките ми ме наричат Арайа.

Хедър погледна Джей Ти недоверчиво:

— А ти как я наричаш?

Арайа разцъфна в захарна усмивка и каза:

— О, той обикновено ме нарича „съпруго“…

Хедър светкавично лепна на Джей Ти една звънка плесница, врътна се на токовете си и се отдалечи със ситни крачки.

— Ти стой тука! — заповяда той на Арайа и се спусна след Хедър.

Арайа се разсмя. За първи път от толкова дни беше наистина доволна. Този противен човек напълно си заслужаваше плесницата! Тя съзря на другата страна на улицата подобна дрогерия. Изчака светофарът да превключи и бързо пресече оттатък, точно както я беше научил Джей Ти. В заведението бяха насядали младежи, войници и няколко момичета, с дебели вълнени чорапи и обувки в кафяво и бяло. Всички бяха накацали на високите столчета пред бара.

Арайа също се плъзна на едно от тези столчета.

— Колер? — усмихна се безпомощно тя.

— Какво?

Един млад и хубав мъж в синя униформа се настани до нея.

— Мисля, че иска да каже „кола“.

— Да! — усмихна му се Арайа с благодарност. — Една кола, моля!

— Насам ли живеете? — запита мъжът дружелюбно.

— Аз живея… Настанена съм в Уевърли хотел.

— Охо, колко изискано! Правя ви предложение: тази вечер аз и приятелите ми сме решили да поизплашим малко този град! Вечеря и бар, и така нататък! Какво ще кажете да излезем?

„Да излезем“ — точно тази дума беше употребила Хедър Адисън. Барманът й сервира чаша кола. Не беше пила досега питие със сламка, но страшно й хареса.

— Какво казахте? — попита тя войника.

Друг мъж в униформа застана до нея и каза:

— Момиче от такава класа няма да тръгне с хапльо като тебе! Виж какво, съкровище, зная няколко клуба, в които можем да танцуваме до зори, а след това…

Намеси се и трети войник:

— Не ги слушай тези глупаци! Те нямат и понятие как да се държат с една дама! Аз зная едно интимно заведение, дето…

Той млъкна, когато до него застана Джей Ти.

— Хайде, чупката, мой човек! Ние първи я открихме! — изруга един от войниците.

— Да не искаш да ти избия зъбките? — отвърна Джей Ти грубо. — Вчера се ожених за тази жена!

— Не изглежда да се грижиш много за нея!

Арайа остана наведена над чашата и потисна усмивката си. Погледна към тийнейджърите, които й намигаха дружелюбно. Изведнъж установи, че й харесва този американски маниер.

— Хайде! — подкани Джей Ти. — Изчезвайте!

— Почакай за момент! Трябва да си платя колата!

Това „почакай“ дойде съвсем просто на устните й. Тук всички си говореха на име, а нали трябваше да става американка.

— Всичко е наред! Ние ще се оправим! — обадиха се тримата войници в един глас.

— Не, аз трябва да се науча да се оправям с парите! — Тя решително се освободи от хватката на Джей Ти и попита бармана какво му дължи. След това отвори портмонето си. — Това е монета от пет цента, нали така?

Мъжете се втурнаха да й помагат да намери точни пари.

— Вие сте французойката, така ли е? Веднага разбрах!

— Да… Говоря френски.

Джей Ти я изведе мълчаливо от бара. Чак когато седнаха в колата, започна да й се кара:

— Ти си невъзможна! Правя всичко, което е по силите ми, за да те запозная с американските нрави, а ти само чакаш да ми избягаш и се държиш като истинска глупачка!

— Но не като Хедър! — каза тя съвсем тихо, това не бе предназначено за неговите уши.

Но той добре чу.

— Ти остави моите приятелки на мира! А също и мене, ако обичаш! Аз съм американец. Ти си американска съпруга. Не си някакво леко момиче, което кисне по дрогериите и се оставя да го заговарят непознати мъже! Следователно, дръж се като почтена жена! След като си принцеса, би трябвало всъщност да знаеш, как трябва да се държи една дама. Тя уважава съпруга си и му се подчинява, но ти не пожела да го признаеш дори при нашата шантава сватба!

— О, това си го спомняш, а не си спомняш името ми!

Той не обърна внимание на думите й.

— Американската съпруга подкрепя своя мъж с всички сили. Тя се вслушва в думите му, учи се от него, тя…

Той продължи в този тон и постепенно Арайа започна да се чувства едва ли не като някаква безсрамна куртизанка, позволила си страшна авантюра в дрогерията.

В хотелската стая я очакваха огромен куп исторически книги.

— Поръчах ги — обясни Джей Ти. — Повечето са учебници. На края на всяка глава има въпроси. Щом прочетеш дадена част, ще те препитвам. Почни още сега, докато аз взема един душ.

— Докато аз взема един душ! — изрече злобно Арайа и изкриви лице. Прииска й се да започне да хвърля книга след книга по вратата на банята, но спря, вгледана в огромно заглавие на първата страница на вестника: „Престолонаследницата на Ланкония ще посети в понеделник Ню Йорк“.

— Ланкония! — промълви тя на глас. — Ланкония! Тя е единственото нещо, което има значение. Трябва да се науча да се държа като американка, за да ми помогнат да се върна на престола си!

Отвори първия учебник и започна да чете.

Джей Ти излезе от банята по гащета и изтича до телефона, който звънеше. Говореше с тон, който Арайа досега не беше чула от него.

— Не, душичке, не ти се сърдя изобщо.

Арайа вдигна очи от книгата. С гръб към нея, съвсем не изглеждаше зле. Наистина беше добре сложен.

— Да, разбира се, че ще се измъкна… — продължи той. — След такъв напрегнат ден и аз имам нужда от малко почивка… — Джей Ти се извърна към Арайа и тя веднага потопи глава в книгата. — Не, не, изобщо не е никакъв проблем! Ще се срещнем след половин час във фоайето на хотела.

Арайа не каза нито дума, когато той отиде в спалнята, облече една синя униформа, избръсна се и се заля с афтършейв.

— Излизам за малко. Ти имаш достатъчно работа тук. Обади се на рум-сървиса и си поръчай нещо за ядене. Не ме чакай, може да закъснея!

И напусна апартамента.

Майка й й беше казала, че като съпруга ще трябва да понася и някои забележки на мъжа си. Но не беше споменала за това, как ще се чувства в такива случаи! Арайа отиде до прозореца и видя Джей Ти да излиза от хотела заедно с трътлестата Хедър. Дори я целуна!

Тя извърна глава и стисна ръцете си в юмруци. Ще й го плати той това!

Тя се обади и поръча хайвер, пастет от гъши дроб, шампанско и миди.

— И ми донесете, моля, някои американски вестници!

— Кои да бъдат? — запита отегчен глас на другия край на жицата. — Филмови списания? Мода?

— От всички по нещо, моля. Освен това бих искала една кола, не, нека да са две, и… уиски!

За миг слушалката заглъхна.

— А какво бихте казали за кола с ром? — запита жената предпазливо.

— Да, звучи добре! — И Арайа затвори.

Яденето пристигна заедно с цял куп най-невероятни илюстровани списания, каквито Арайа не беше виждала през живота си. Тя ги чете, докато се хранеше, докато се къпеше във ваната, докато седеше в леглото си, облечена в най-благоприличната си нощничка. Джей Ти би могъл да спи на кушетката! Мисълта за него я вбесяваше, но я правеше и някак тъжна. Тя жадно изчете някакъв репортаж със заглавие: „Съпругът ми ме мами с друга жена!“.