Джуд Деверо
Принцесата (21)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Уморена от пътуването, Арайа слезе от колата пред Ловния дворец. Спускаше се здрач. Продължителните и трудни преговори с американците я изтощиха, но въпреки това й се искаше да обсъди всичко с дядо си. Срещата с американците премина хаотично. Джулиън беше настоял тя да остане на заден план, а той да води преговорите относно цената на ванадия. Арайа скоро констатира, че той разбира по-малко и от нея. Така че тя предложи да бъде повикан и лейтенант Монтгомъри. Но Джулиън й хвърляше такива гневни погледи, че накрая Арайа млъкна.

След два часа Джулиън изглеждаше доволен, но Арайа беше на съвсем друго мнение. Тя изпрати за Джей Ти. Той пристигна в някаква мръсна тенисна фанелка. Като видя договора, който бяха скалъпили Джулиън и американците, започна да се смее на глас. Само двадесет минути по-късно американците се съгласиха на двойно по-висока цена.

— За останалата част от ванадиума ще разговаряме по-късно — заяви Джей Ти.

За огромна изненада на Арайа американците изглеждаха напълно доволни от сделката. Те оглеждаха Джулиън подозрително и тупаха Джей Ти по рамото.

След това Арайа беше опитала да разговаря с Джей Ти, но той грубо я бутна настрани и заяви едва ли не сърдито, че има да работи по машините. Тя не разбра, че това бе отказ от негова страна. Нещо повече — тя се чувстваше толкова самотна!

Арайа приключи с останалите си задължения, но някак без желание. В четири следобед поръча на секретарката си да се обади на краля и да му каже, че иска да го посети веднага.

Лейди Верта едва не умря, когато научи за това лудешко намерение. Но Арайа се беше научила междувременно да не обръща внимание на тази дама.

И ето, че пристигна. Нед отвори вратите:

— Кралят е в градината, Ваше кралско височество! — заяви той и се поклони доземи. — Позволих си да накарам да сервират там вечеря за двама ви. Негово величество каза, че искате да сте сами.

— Да! — отвърна Арайа и хукна към градината. Сега, когато беше толкова близо до дядо си, почувства, колко много е копняла за него. Той стоеше под една голяма върба, разпери ръце и тя литна в прегръдката му. За всички останали той може да е крал, но за нея това беше дядо й, единственият човек, при когото все още можеше да се чувства дете.

Той я притисна с големите си силни ръце към гърдите си. За първи път от кой знае колко време Арайа се почувства защитена и приютена. В очите й бликнаха сълзи. Колко странно! По-рано с години не плачеше, а сега реве за щяло и не щяло…

Дядо й я отдръпна от себе си, за да я разгледа по-добре. Погледът му беше изпитателен.

— Седни да хапнеш нещо! — каза той глухо. — Нед е надонесъл толкова много ядене, че бихме могли да изхраним армията на Роуън. Ето че намери време да ме посетиш!

Арайа се настани до масата и му се усмихна с чувство за вина. Беше наистина странно, но в присъствието на дядо си винаги се чувстваше като малко момиченце. Това чувство стана още по-осезаемо, когато видя голямата шоколадова торта, която Нед беше поръчал специално за нея. Това беше любимият й сладкиш още от детски години. Но сега не й се хапваше.

— Какво се е случило? — попита кралят.

Арайа се поколеба. Как стигна до там, че да обременява дядо си с проблемите си? Та той е стар човек. А и не беше добре със здравето.

Кралят я изгледа, вдигнал високо вежди:

— Какво, изплаши ли се? Да не би пак някой да е стрелял по теб или се е опитвал да те удави? А напредва ли работата на твоя американски съпруг?

Арайа едва не се задави от глътката чай. Мъчително преглътна и в очите й отново бликнаха сълзи. Дядо й я изгледа развеселен:

— Защо младите хора винаги мислят, че с възрастта се оглупява? Имаме достатъчно разум да отгледаме деца, в продължение на петдесет години ни възприемат като пълноценни, но минем ли шестдесетте, всеки по-млад човек започва да мисли, че сме изкуфели. — Виж какво, детето ми. Зная всичко. Зная, че си била отвлечена в Америка, дори ми беше съобщено, че си мъртва. И като знаех какъв шум ще се вдигне, като се разчуе, че си била убита на американска земя, изпратих там Зизи.

— Но аз мислех, че…

— Че Зизи иска да стане кралица? О не, тя е прекалено умна за такова нещо.

Арайа помълча малко и накрая каза горчиво:

— Разбирам.

Кралят я хвана за ръката:

— Нищо не разбираш! Ти не можеш да бъдеш заменена толкова лесно, колкото може би си мислиш. Беше ми дяволски тъжно, когато смятах, че вече те няма. — Той стисна сърдечно ръчичката й. — Можеш да си представиш каква радост, какво облекчение изпитах, когато американският президент ми съобщи, че си в безопасност! Това стана, след като беше вече омъжена. Президентът ми се извини и веднага предложи да анулираме брака и да те върне у дома.

Арайа рязко вдигна глава:

— Но ти не пожела.

— След всичко, което ми беше докладвано, реших, че сигурно обичаш този човек. А и това би било разбираемо, след като ти е спасил живота. Бях му безкрайно благодарен.

Арайа си взе парче студено говеждо в чинията.

— И така, ти се съгласи да остана при него. — В гласа й имаше горчивина.

Кралят също сложи в чинията си една голяма пуешка кълка.

— Защо не ми разкажеш нещо за мястото, където си живяла? Отвратително горещо било, така ли? И каква е тази снимка във вестника? Наистина ли жената е майката на твоя лейтенант? Изглежда много приятна жена. В докладите, които ми се изпращаха, описваха че приготовляваш вечери и переш бельото! Наистина невероятно!

Арайа се усмихна дяволито на дядо си и най-после се разприказва. Кралят я наблюдаваше внимателно и още по-внимателно слушаше. Забеляза, как цялото й тяло се отпусна, когато заговори за Америка и за приятелите, които беше намерила там. Той се смееше заедно с нея, когато му разказа колко трудно й е било да се научи да се облича сама. Как е обърквала парите. Тя се смееше от все сърце — какво чудо беше на острова, как глупаво се държеше тя. Ами суровия рак, дето щеше да го яде направо… След това направи цяло представление, като разказваше за ходенето на покупки с Доли. И завърши с близо десетминутна тирада за монотонния труд на домакинята.

И всяка втора дума бе „Джарл“. Дядото научи как е реагирал Джарл на всяка лудория на внучката: колко смаян е изглеждал, като се появила на Бала на командира, облечена като Кармен Миранда, как побеснял, когато разбрал, че бракът не може да бъде анулиран… Джарл… Джарл… Арайа разказа и колко горд и доволен е бил Джарл, когато прибрала сирачетата. И колко страхотен е бил при последния атентат.

След това близо половин час разказва за онова, което Джарл е направил в Ланкония.

— Той наистина продаде гроздето на Америка! А сега строят линии за транспортиране, да не се мъчат селяните. Тази сутрин на закуската ми разказа за училища и университети. За да се обучават нашите младежи. За да не се налага да напускат страната, така казва Джарл. С повече труд ще можем да модернизираме страната. Джарл казва, че Ланкония притежава неизчерпаем, но неизползван досега потенциал… Било нужно само да се вземе ноу-хау…

Кралят я наблюдаваше усмихнат, клатеше глава едва ли не в такт с думите й, но беше престанал да се храни.

— Ами историята с цената на ванадия! Джарл страшно им се опъна, ти трябваше да видиш това! Разреши им първоначално да изземат само половината от находището. Американците казаха, че това било глупаво, но аз не вярвам. Джарл казва, че цените на ванадия положително ще се повишават, така че няма да е правилно да продадем всичко наведнъж. А да знаеш как побесня Фреди тази сутрин, като разбра, че в кухнята нямат сняг за неговия снежен крем! Ковчежникът ми каза, че Джарл е съкратил бюджета на двореца с петнадесет процента…

Кралят й направи знак с очи, да посяга към чинията си, но не посмя да я прекъсне.

— Гвардията го обожава! Той тренира заедно с тях и казва, че е безобразие и срам, дето сме принизили тези хора до това да ни отварят и затварят вратите…

Изведнъж Арайа рязко млъкна, останала без дъх и леко засрамена. Посегна само към чашата си и отпи глътка чай.

— А как е граф Джулиън? — облегна се назад в креслото си кралят и я погледна над ръба на чашата си с бира.

Съвсем неочаквано — Арайа сама не разбра как стана — тя захлупи лице в ръцете си и избухна в сълзи.

— Ах, дядо, толкова го обичам! Защо той не ме обича?! Джарл би бил чудесен владетел на Ланкония. Той ни е необходим! Какво да сторя, за да остане? Не бих могла да понеса да се откажа от него!

Кралят беше висок и силен мъж. А Арайа — такава мъничка и лека! Той се пресегна, вдигна я като перце и я сложи на скута си. Залюля я, като че беше малко дете.

— Съвсем не е малко онова, което изискваш от него, детето ми! Той трябва да се откаже от своята страна, от семейство, от приятели. А ти си запазваш всичко! За да остане тук, той трябва да жертва твърде много неща!

— Но това са други неща! — продължаваше да хълца Арайа. — В Америка той е само един от многото. Нито крал, нито принц. Баща му си има и други синове, които да управляват фирмата. Ако аз не бях престолонаследница, бих заминала с него за Америка. Бих го последвала, където и да отиде! Аз бих… бих се отказала дори от Ланкония, заради него… Кралят помълча и каза тихо:

— Говориш за абдикация, нали? В такъв случай Гена ще стане владетелка на Ланкония. Може би тя ще успее да преведе нашата страна в двадесетия век.

— Гена винаги ще прави онова, което й се подскаже — каза Арайа презрително. — Ако се наложи да абдикирам, Джулиън веднага ще поиска ръката й, или по-точно казано, ще поиска трона й!

— Ох — въздъхна кралят. — Разкажи ми за Джулиън. Винаги съм мислил, че баща му го е възпитавал да бъде крал.

Арайа се понамести на коленете му, взе носната кърпичка от малкото джобче на дрехата му и шумно се изсекна.

— Неговото възпитание е изградено на представите за кралството от минали времена! Не излиза по цял ден от двореца, един Господ знае какво прави, а в това време младите хора на Ланкония напускат страната камион след камион, защото не намират тук работа. Направи ми страхотна сцена, защото съм се осмелила да приема една питка с петмез от някаква възрастна женица, от една ланконка! Опитваше се да ме убеди как жадува да се ожени за мен. Колко ме…

— Иска? — помогна й кралят да довърши изречението.

— Да, приблизително така се изрази, но всичкото това беше чиста лъжа! Той иска моя трон, това е всичко. А от Ланкония иска само мястото на принц-регент и луксозния живот в двореца. Има някакъв ужасен страх да не обеднее. Но бедността сама по себе си не толкова страшна. Зная това много добре, но той не го знае.

Гласът на краля беше мек и гальовен, когато попита:

— Арайа, мислиш ли, че би могъл да те убие, ако разбере, че вече не искаш да се омъжиш за него?

— Може би. Но първият атентат беше направен, докато ние бяхме все още сгодени.

— Бяхме? Все още? А сега вече не сте, така ли?

По бузите й се стичаха едри сълзи.

— Ще остана, докогато това бъде възможно, съпруга на Джарл Монтгомъри. Той може и да не ме иска, но аз го искам.

Кралят я прегърна.

— Силно се съмнявам, че не те иска! Убеден съм, че в момента, той се подлага на адски мъки!

Арайа се освободи от ръката му и го погледна, изненадана и усмихната:

— Мислиш ли? Честно?

— Да, да — засмя се кралят. — Мъчения. Изтезания.

Арайа цяла разцъфна в усмивка:

Какво мога да направя, за да увелича мъките му? Как да го накарам да ме обикне така, че никога да не ме напусне?

— Първоначално аз го помолих да остане. — Кралят сложи пръста си под брадичката й, за да го погледне право в очите. — Наредих му да те охранява. Но сега той възложи това на гвардията. Защо тогава е все още тук? Би трябвало да си е заминал още миналата седмица!

Очите на Арайа ставаха все по-големи и по-грейнали, докато размишляваше по думите на дядо си. После изведнъж заяви:

— Мисля, че ужасно огладнях! Ще изям цялата шоколадова торта. Мислиш ли, че Нед би могъл да ни отвори една бутилка шампанско? Ланконско шампанско!

— Кажи му да отвори две бутилки! — оживи се кралят. — А сега слез от крака ми, преди съвсем да изтръпне! И ми донеси нова носна кърпа, тази на нищо не прилича! За Бога, Арайа, никой ли не те е учил на обноски?

Тя се закиска, скочи от скута му и подвикна, докато тичаше за Нед:

— О, учили са ме, но няма голяма полза!

Кралят сключи ръце на корема си и се засмя доволно.

 

 

Джей Ти се събуди още при първия шум зад вратата към тайния тунел. Надигна се тихичко, измъкна револвера от чекмеджето на нощното си шкафче и отиде на пръсти до вратата, зад която се намираше тайният ход.

Беше готов за стрелба, само изчакваше вратата да се отвори…

— Стой! Или ще стрелям! — извика той, когато вратата със скърцане зейна.

Чу се само едно изхълцване.

— Гена? — запита той подозрително.

— Гена — отвърна Арайа с понадебелял глас.

Джей Ти отскочи от нея, като че бе болна от прилепчива болест. Бързо щракна лампата. Арайа представляваше странна гледка. Стиснала в ръка бутилка шампанско, силно притисната към тялото й, само по хавлия, която по-скоро разкриваше тялото й, отколкото да го закрива.

— Махни се! — промълви той без глас. Тя влезе смело още крачка напред.

— Но, Джарл! Не се ли радваш да ме видиш?

— Пияна ли си?

— Мисля, че да. Но понеже никога не съм се напивала, не мога точно да кажа. Я кажи, по какво човек познава, кога е пиян?

Джей Ти тръгна заднешком, докато се блъсна в гардероба.

— Защо си дошла? Можеха да те видят!

Арайа продължаваше да пристъпва към него.

— Искам да спя при тебе — прошепна тя.

Той събра дъх да протестира, но тя пусна хавлията да падне. Видът на голото й тяло го накара да забрави всички възражения. Самият той беше само с панталона на пижамата си. Разпери ръце и усети допира на гърдите й до кожата си. Зажаднял, зацелува главата й, страните й, устните й.

— Не би трябвало да си тук — шепнеше той, докато устните му палеха огнена диря по кожата й. — Нали трябва да мислиш за реномето си! Една принцеса… Тя не може…

Тя го целуна страстно и прошепна до самите му устни:

— Тази нощ искам да бъда само твоята жена, нищо друго!

Джей Ти я гледаше прехласнат:

— Това е хубаво… Твърде хубаво дори… — Той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото, сложи я нежно да легне, като не преставаше да я гледа, без да я докосне. „Като че иска да запомни завинаги този миг!“ — помисли си Арайа.

— Как казваше американецът? „Няма ли да предложиш нещо за пиене на дамата?“ — каза Арайа и вдигна бутилката, която все още стискаше.

Джей Ти седеше като омагьосан, пръстите му галеха гърдите й, опипваха ребрата и раменете й.

Арайа дръпна отворената вече запушалка, цяла струя шампанско изригна и се изля по корема й. Усмихната, тя се опитваше да избута течността настрани, но Джей Ти хвана ръцете й, наведе се и започна да облизва капките от корема й. Устните му бавно и още по-жадно се преместиха нагоре към гърдите й.

Арайа лежеше и се усмихваше — чувстваше се толкова свободна, непринудена, разпасана… С едно единствено бързо движение тя го дръпна до себе си на леглото. Краката й обвиха мускулестите му подбедреници. Не преставаше да го целува, отново и отново. Джей Ти лежеше тихо, без да помръдне. Арайа се притисна в него, търкаше се о него, зашеметена от сладкото чувство при допира с мускулите му…

Гмурна се надолу — устните й се плъзгаха по краката, коленете, прасците, стъпалата. След това тя изскочи като от някакви водни дълбини нагоре и впи устни в слепоочието му, докато пръстите й се забиваха в гърба му. Очите му потъмняха от желание, сега вече не можеше да лежи спокойно. Той я сграбчи и я сложи върху себе си.

Арайа извика от изненада, но след това бързо започна да се върти сластно върху него. Тренираните й от ездата крака го обхванаха и започнаха да се плъзгат по бедрата му, като че препуска в луд бяг с коня си… А Джей Ти я подмяташе с резки тласъци, докато най-после, обезумели от наслада, достигнаха върха.

Джей Ти я държеше здраво притисната в ръцете си.

— Обичам те — прошепна тя. — Искам да останеш при мене.

Джен Ти се вцепени. После бързо се претърколи от нея, седна на ръба на леглото и обу долнището на пижамата си.

— Няма що, чудесно си го измислила! Първо лягаш с мене, а след това искаш да ти бъде платено за твоето снизхождение. За такива жени като тебе си има специално име!

Той стана и вдигна халата й от пода. Хвърли й го, без да гледа към нея.

— А сега се махай от тук! Веднага!

Арайа се опита да събере шепичка достойнство, но бе замаяна от алкохола и от любенето. Стана, метна си нехайно хавлията и се запъти към тайната врата. Той и подаде джобното фенерче, извърнал глава, да не я погледне. Вратата се затръшна зад гърба й. Струваше й се, че не е чувала по-безнадежден звук.

Беше стигнала до половината на стълбата. Една ръка запуши грубо устата й. В ребрата й се заби дулото на пистолет.

— Така значи. Ще ми се разхождаш из тези мухлясали подземия! — Познатият глас бе пълен с ирония. — По-спокойно с фенерчето!

— Фреди! — ахна тя ужасена.

— Правилно. Братовчедът Фреди. Само ако гъкнеш, ще ти счупя врата, тук на място! Всички убийци, които ти пратих, излязоха некадърници! Принуден съм да го извърша сам. — Той я издърпа в някакъв страничен ход. — След няколко дена ще намерят трупа ти. Тогава вече аз ставам крал! Разбира се, преди това ще трябва да се отърва и от Гена, но това няма да е трудно. А старият ни крал ще си умре от мъка, сърцето му няма да издържи. И след тях вече аз съм следващият претендент за трона!

Удаде й се да извърти малко лице дотолкова, че да може да попита:

— Защо… непременно искаш да станеш крал?

— Скъпа глупачке! Ще продам страната на германците. Всичките тези бръщолевеници за неутралитет са просто глупост! Или още по-добре: ще я продам на онзи, който предложи най-много! И ще си живея във Франция… Но да се върнем към теб! Оказа се дяволски трудно да те премахне човек, скъпа ми братовчедке!

— И дяволски по-трудно ще става! — обади се глас в тъмното.

Арайа беше гледала достатъчно много американски филми, за да знае, какво трябва да направи. Тя се просна на пода, преди Фреди да се съвземе. Фенерчето й падна и се счупи. Куршумите плющяха в тъмнината, пищяха край ушите й. Каменните стени търкаляха грохота на ехото многократно, откъртени камъчета и прахоляк се сипеха върху главата й.

Арайа остана да лежи, загубила ума и дума.

— Джарл? — извика тя тревожно.

— Тука съм, детенце!

В тъмнината тя залитна към него. Вкопчи се в него така, като че никога вече няма да го пусне.

— Всичко мина — прошепна той. — Свърши се. Сега вече не те грози опасност… Мога вече да си замина.

Не беше никак лесно, но тя успя да го направи: освободи се от прегръдката му.

— Да, така ще е най-добре. Ти принадлежиш на своята страна, както аз на моята. Ще бъдеш ли така любезен да повикаш стражата? Трябва да се погрижат за моя братовчед.

Да, Ваше височество! — отвърна Джей Ти сериозно и изчезна в тъмното.