Джуд Деверо
Принцесата (11)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

— Значи, стана тази работа! — каза Бил Фрейзър, докато седяха на четвъртата бира в една от кръчмите по Дювал стрийт. — И как ще продължи всичко това? Ще я върнеш ли на нейния принц?

— Не е принц, а само граф. Няма богатство, а освен това е и по-нисък от нея.

— Ако ме бяха попитали, бях готов да се закълна, че изобщо не се интересуваш от нея, а камо ли от това да проучваш годеника й.

Джей Ти изпразни чашата си и си поръча пета бира.

— Военната полиция добре ще те нареди, ако се напиеш!

— Не съм пиян — изпъшка Джей Ти. — Но бих искал да съм! Как можах да се захвана с тази властна жена, дето непрекъснато ме командва!

— Да, да. Тези кръгове под очите ти сигурно са се получили от това, че е толкова властна!

Джей Ти се разсмя.

— Знаеш ли, оказа се че не е съвсем безпомощна! Но проблемът не е в това. — Усмивката му се стопи и той приближи главата си към Бил. — Виждаш ли, тя е възпитавана да се омъжи един ден за човек, когото не познава. Така че щеше да си живее добре със своя граф. Научих междувременно, че в тези благороднически среди всички си имали любовници.

— Ами тогава стой около нея и й стани любовник! — предложи Бил.

Джей Ти бухна чашата си толкова силно върху масата, че половината от бирата се разплиска.

— Да, по дяволите, точно това ще направя! Тя може да смята нашия брак само за някакъв фарс, но при мене е съвсем различно!

— Но ти ми пееше съвсем друга песен! Помниш ли, когато ми се обади по телефона от Вашингтон? Каза, че ще се радваш, ако се отървеш колкото се може по-бързо от нея. Каза, че никой не би могъл да обича такава побъркана жена. Каза освен това, че…

— Виж какво! Какво все повтаряш като папагал? Много добре зная, какво съм казал! Но сега въпросът е другаде: този брак се превърна в… нещо твърде интимно… Ако разбираш какво искам да кажа. Предполагам, че така би се получило и с всяка друга жена. Не можеш да ожениш двама млади хора и да очакваш, че нищо няма да се случи! Но разбери ме — аз трябва да си изясня перспективите! Вече съм толкова време с нея и… започвам наистина да я харесвам.

— Смятам, че съвсем не е трудно да я хареса човек.

И все пак! — възрази Джей Ти. — Все пак ти не я познаваш така добре, колкото аз. За всяко нещо започва да спори. Домакинската работа за нея е истинска смъртна присъда. А да не говорим как пръска парите, изобщо не мисли, че има и утре! Знаеш ли каква беше сметката от салона за разкрасяване последната седмица? Хайде, кажи една цифра!

— Басирам се, че не е по-голяма от сметката на Доли. Жена ти, изглежда, съвсем прилича на моята.

— Да де! Но точно в това е работата: че тя съвсем не е моя жена! Все едно че човек е взел под наем някаква кола, но не я е купил. Можеш да ползваш колата, която си наел, но все някой ден ще трябва да я върнеш.

— Но бих казал, че твоята малка госпожичка е страхотна наета кола!

Джей Ти изпи бирата си.

— О, да, наел съм си истински ролс-ройс. Но по всичко личи, че ще трябва да прекарам живота си след това с някакъв буик, а не с нея!

Бил прихна.

— И какво възнамеряваш да правиш? Имате още една седмица, преди тя да замине, така ли е?

— Да. Още една седмица и я отвеждам, в Ланкония, бутвам я на престола й и я оставям на онзи граф.

Бил погледна часовника си.

— Мисля, че е по-добре да тръгваме. Доли ми каза, че ще ни чака в седем в къпалнята, закъснели сме вече петнадесет минути.

И двамата хукнаха за срещата със съпругите си.

— Ама и двамата воните на пивоварна! — заяви Доли. — Кажи, Джей Ти, какво е станало с Арайа? Цъфти и грее!

Преди Джей Ти да може да отговори, зърна Арайа с онзи прилепнал по тялото бански костюм, съпровождана от Мич, облечен в униформата си. Вървяха по поляната. Смееха се. Напълно инстинктивно Джей Ти се впусна след двамата, сграбчи Мич за дъното на панталоните и за яката и го запрати във висока дъга към водата.

— Долу лапите от жена ми, разбра ли? — ревна той на Мич, който се бореше да си поеме дъх, като че ла по-скоро изненадан, отколкото уплашен.

— Това е най-отвратителното държане, което съм видяла някога! — заяви Арайа, наведе се и подаде ръка на Мич.

Джей Ти я хвана за раменете, завъртя я като пумпал така, че бедният Мич отново бухна във водата. — Тръгваме си!

Къпалнята не беше далеч от дома им. Джей Ти изчака Арайа да се преоблече и хукна с едри крачки, така че тя едва го достигаше. Арайа мълчеше — не искаше да му направи сцена на обществено място! Само да се приберат в къщи! Има какво да му каже…

Как може да се държа така след тази нощ!? Още усещаше по тялото си ароматните му от сапуна ръце, целувките му още пареха кожата й… Къпаха се взаимно. Той я обви цялата в сапунена пяна, след това тя него… Тя свенливо изследваше цялото му тяло, отдръпваше се. „Не бързай — бе казал Джей Ти. — Имаме достатъчно време!“ След ваната той я избърса, занесе я на ръце до леглото си и отново се любиха. Този път не я болеше, беше толкова хубаво… Така и заспаха, плътно прегърнати.

Когато Арайа се събуди, той вече беше излязъл. Без думичка, без бележчица. Напразно се бе надявала, че ще позвъни по телефона. Не се обади. В два часа тя отиде на фризьор, а след това отново подреди масата със свещи и цветя. В пет и половина Доли дойде да каже, че имат среща с момчетата в басейна. Изпадна в недоумение, че Джей Ти не е споменал за това на Арайа.

И ето сега Джей Ти метна Мич в басейна. Когато стигнаха пред къщата, Джей Ти отвори вратата пред нея, но самият той остана навън.

— Имам да свърша още нещо — промърмори той и се запъти към градинската порта.

Арайа изтича след него и сложи ръка на рамото му:

— Джарл! Какво не е наред? Да нямаш неприятност в службата?

Той се освободи от ръката й.

— Никой освен майка ми не ме нарича Джарл, а на нея й е позволено, защото не е взета под наем! Наричат ме Джей Ти, разбра ли?

Тя отстъпи назад.

— Безспорно, лейтенант Монтгомъри! Няма да допусна още веднъж такава грешка. Да поддържам ли вечерята ти топла? Мисля, че това ще бъде по американски, нали?

— Не е необходимо. Ще ям някъде навън. И си легни тази нощ в собственото си легло.

— Разбира се, Ваша високоблагородна пресветлост! Ще желаете ли още нещо от вашата презряна наложница?

Той я стрелна яростно с очи и си тръгна.

— Няма да плача — прошепна Арайа. — Няма да се оставя да ме накара да се разплача!

 

 

Джей Ти се хвърли в работата си. Спеше на кушетката, не излизаше от кабинета си. Но нищо не помагаше. Непрестанно виждаше образа й в мислите си, копнееше за нея.

А като че ли му бяха малко ядовете, та отгоре на всичко получи и телеграма от майка си, която известяваше, че пристига. Джей Ти знаеше, че Елионор има множество приятели и е разбрала от тези свои източници за женитбата на сина си. Сега щеше да започне да го укорява, че не е казал нищо на семейството.

— Жени… — изръмжа Джей Ти.

Искаше му се да избяга на някакъв пуст остров… Но хлъцна, защото се сети за последния си престой на точно такъв остров.

Реши все пак, че трябва да съобщи на Арайа за идването на майка си.

Арайа бе облечена във весела лятна рокля и приличаше на праскова — просто да я схрускаш. Джей Ти се опита да й обясни, да не вземе да подаде ръка на майка му за целувка, но при тези думи Арайа придоби такова надменно изражение, каквото само тя умееше да покаже. Той се вбеси, заряза я и трясна вратата след себе си.

Арайа го бе очаквала цели два дни — ето че сега пристигна за един час и то само за да й изнесе отново лекция!

— Майка ми пристига в събота. Ще дойде да ни вземе и ще идем заедно на Бала на командира. Имаш ли нещо подходящо да облечеш за случая? Знаеш как трябва да се държиш на такива гала приеми. Но дали знаеш как да се обръщаш към висшите флотски офицери?

Арайа беше прекалено ядосана, за да отговори. В края на краищата тя беше престолонаследница, а той я третираше като някаква дивачка от село.

— Надявам се, че ще съумея да се държа така, че да не те изложа — промълви тя, а той изобщо не долови сарказма в гласа й.

Джей Ти продължи да разказва за майка си, жена, която се оказа нещо средно между Атила, вожда на хуните, и Флоранс Найтингел, сестрата на милосърдието. Потомка била на най-старите и най-добрите семейства в Америка. „И се е омъжила за един Монтгомъри!“ — бе добавил Джей Ти, като че ли вече това обясняваше всичко.

— Може би трябваше да й изпратим моето родословно дърво, за да даде благословията си. Благодарение на политическите бракове, замислени от английската кралица Виктория, аз съм сродена с всеки един европейски кралски двор. Или чуждестранните владетели бледнеят пред блясъка на американските героини?

Джей Ти само я изгледа сърдито и напусна къщата.

Върна се чак на другата сутрин, за да се преоблече. Напомни й с няколко думи за пристигането на майка си и й нареди да почисти къщата. След това замина на работа.

Доли пристигна към един часа, точно след като мисис Хъмфри си бе тръгнала.

— Какво става тук? — отсече Доли вместо поздрав. Арайа беше научена, че може да споделя само с кръвни родственици. Ето защо се опита да използва най-лековатия си тон:

— Точно мисля да обядвам. Каня ви най-сърдечно!

— В момента яденето не ме интересува! Флойд казал на Гейл, а тя пък на Бал, че Джей Ти цяла нощ не се е връщал в къща. Скарахте ли се?

— Наистина имам чудесна салата от раци и домати към нея…

— Виж какво, съкровище! — Доли сложи ръце на раменете на Арайа. — Зная всичко! Зная, че сте принцеса, която иска да се завърне в страната си. Зная как се е стигнало до този брак. Но не съм сляпа и виждам, че трябва да се е случило нещо ужасно! Точно за това искам да поговорим!

Може би Арайа вече беше станала повече американка, отколкото сама предполагаше. През тези последни дни тя не бе проговорила и думичка, когато жените от компанията си споделяха какви ли не интимни и поверителни тайни. Сега обаче тя избухна в сълзи и се остави най-покорно Доли да я отведе до дивана. След като малко се поуспокои, Доли настоя, да й разкаже всичко.

— Той… той спа с мене — подсмъркна Арайа. Сама се чудеше на себе си, как може да споделя такива интимни работи. — Но сега ме залива просто с омраза. Нищо не мога да разбера! Какво направих не както трябва? Къде сбърках?!

— Никъде не си сбъркала. Бил много се противеше, дори се скарахме двамата, но накрая ми разказа какво му е говорил Джей Ти. Кой всъщност е граф Джулиъс?

 

 

— Джей Ти нарича така човека, за когото съм сгодена… — Арайа отново изхлипа и се изсекна в кърпичката си.

— На вас известно ли ви е всъщност, че Джей Ти смята, че вие все пак ще си се омъжите за този граф?

Арайа мълчеше.

Доли се приведе към нея.

— Как въобще е стигнал до тази мисъл?

— Той нямаше да се ожени за мене, ако не му бяха обяснили, че бракът ни ще бъде анулиран. Естествено, аз никога не бих се съгласила на развод. Това би било немислимо!

Доли се облегна назад и почти без дъх от смайване, прошепна:

— Значи все пак Джей Ти ще стане крал.

— О, не! Какво говорите — махна Арайа безпомощно с ръка. — Но все пак не разбирам защо ми е толкова сърдит!

— О, то е ясно като бял ден! Вярно е, че не си е признал пред Бил, но той се бои, че може да се влюби във вас. Убеден е, че ще трябва да ви остави на онзи граф и не би искал да се чувства наранен…

— Може би ще е редно да му кажа, че бракът ни не може да бъде анулиран?

Доли ахна:

— Значи искате да кажете на един толкова горд мъж, че е бил измамен и са го направили на глупак?!

— Но нали е вярно…

Доли се засмя:

— Мисля, че той ще се влюби още по-силно във вас.

Нима трябва да го глезя с изтънчени ястия и вина, а и да нося само дълбоко изрязани деколтета? — възкликна Арайа отчаяно, защото наистина не знаеше какво трябва да направи, за да накара един мъж да се влюби в нея.

— Първо трябва да събудите у него интерес. Ето, например, за бала си изберете нещо по-фрапантно!

— С това само ще събудя интереса на майка му — промълви Арайа.

Доли отново се засмя.

— Да, чух, че пристига. Била твърде високопоставена особа, така ли?

— О, да. Изглежда толкова важна, че маниерите на една принцеса се оказват недостатъчно добри за нея!

Доли сложи ръка на рамото й:

— Всеки мъж вдига страшно много шум около майка си. Бил ми е разправял толкова много истории за майка си: колко била чаровна, каква страхотна готвачка била, трябвало да си препиша нейните рецепти за готвене! Направо ми трепереха коленете от страх, когато ме заведе да се запозная с нея. Та си носех и тефтерче с молив, за да си препиша тия фамозни рецепти. И какво излезе? Една смотана готвачка! Знаете ли как прави соса за спагети? Не, нали? Ами смесва две консервени кутии доматена супа с една кутия доматено пюре и това е всичко! А отгоре на всичко при това посещение госпожата има нахалството да ме попита, дали изобщо съм в състояние да задоволя изтънчения вкус на маминото синче!

В очите на Арайа затанцуваха весели искрици:

— А майката на граф Джулиън прави реверанс пред мене и се обръща към мен с „Ваше кралско височество“…

— Ох, за такова нещо мечтая! — въздъхна Доли. — Веднъж само да видя как тлъстата майка на Бил ще ми направи реверанс! А майката на графа целуваше ли пръстена ви?

— Не! Само докосна ръката ми с чело.

— Ау, колко интересно?!

— Като се върна у дома, ще ви поканя — обеща Арайа.

— Дадено! Кажете, искате ли да идем на кино?

— О, да, няма да е лошо.

Двете жени напълниха чиниите си със салата от раци и изпразниха почти цяло шише вино. Кискаха се развеселени, когато се упътиха към киното.

Арайа се смееше и зяпаше наоколо, когато Доли издаде някакъв задавен звук. Тя бързо застана пред Арайа и каза настойчиво:

— По-добре да продължим още малко нататък. Видях там на една витрина страхотна рокля, трябва непременно да я видите! Мисля си, че…

Арайа бе вперила поглед покрай Доли към отсрещната страна на улицата. Джей Ти седеше в едно малко кафене срещу някаква червенокоса. Арайа се напрегна цялата, когато видя как той вдигна ръката на жената към устните си.

— Да, наистина ще е добре да видя тази рокля — каза Арайа и продължи да крачи като вдървена.

Доли дотича след нея.

— Какво смятате да правите?

— Една мъдра жена не бива да обръща внимание на изневерите на съпруга си.

— Какво? — Доли се изпречи на пътя й. — Във вашата страна може да е така, но не и в Америка! Сега ще идете отсреща и ще дадете на тази финтифлюшка да се разбере!

— На жената? Но какво е виновна тя? Просто е приела поканата му. Може изобщо да не знае, че е женен. Джей Ти Монтгомъри е този, който трябва да бъде наказан.

— Никога не съм гледала на нещата по този начин, но мисля, че сте права. Но все едно, какво мислите да направите?

— Една принцеса от кралски дом не може да търси отмъщение! — отвърна Арайа високопарно.

— Ето това е разликата между нас двете. Аз бих предприела нещо!

Продължиха пътя си мълчаливо. Даваха филма „Пролет в планините“. Едната от артистките беше някаква странно облечена жена на име Кармен Миранда. На Арайа тя приличаше на карикатура на всичко онова, което американците мислят за чужденците. Доли се смееше от сърце на това как върти очи и на погрешното й произношение, но Арайа не намери нищо чак толкова забавно в тези сцени. Не можеше да откъсне мислите си от въпроса на Доли: „Какво мислите да направите?“ Може би се бе превърнала достатъчно в американка, за да може да не обръща внимание на изневерите на Джарл. Но какво можеше да стори?!

Арайа вдигна глава и отново впери очи в екрана. Кармен Миранда беше облечена в някаква смела рокля в крещящ пурпурен цвят… Да, това е идея! Тя си представи как я представят на свекърва й, облечена в рокля с дълбоко деколте, чак до корема, и с цепка на полата. А на главата непременно нещо високо, най-малко половин метър…

— И да блести като полилей — прошепна Арайа.

— Какво казахте? — попита Доли.

— Има ли плочи с нейните песни? — осведоми се Арайа.

— На Кармен Миранда? Разбира се.

Арайа се усмихна и се вгледа в движенията на жената от екрана. Всичките тези пресилени и престорени жестове, съвсем няма да е трудно да се имитират…

След филма Доли забеляза, че Арайа отново изглежда някак по-весела.

— Поразвесели ли ви малко филмът?

— О, да. Започвам вече да се държа така, както съпругът ми си представя една чужденка! На Бала на командира ще приличам на Кармен Миранда. Когато ме представят на майка му, ще я щипна по бузката и ще кажа: „Чика, чика…“

— Аз… аз мисля, че не бива да го правите. Искам да кажа, че балът е светското събитие на годината и е много строго официален, канят се само висши офицери. Бил и аз можем само да мечтаем за такова нещо. Джей Ти е поканен заради майка си. Освен това, Арайа, вие трябва да се отнасяте добре със своята свекърва. Това е неписан закон. Тя може да се държи пренебрежително с вас, но вие във всички случаи ще трябва да бъдете мила към нея. Повярвайте ми, една зла свекърва може да превърне живота ви в ад!

— О, този ад не може да е по-страшен от сегашното положение. Изгубих родината си. Мъжът ми прекарва времето си с друга жена и изобщо не ме забелязва. Каза ми, че съм била студена и не съм имала нищо човешко. Е, ще му покажа, че не съм такава!

— Това Джей Ти ли го каза? Наистина си заслужава да му сложите обеца на ухото, но трябва да се помисли как! Сигурно има и по-добър начин. Аз лично бих предпочела да спра с голи ръце танк, отколкото да се разправям със свекърва ми!

— Къде мога да си поръчам рокля? Представям си нещо в червено и бяло, естествено от най-прости материи. Как се казва това лъскавото?

— Пайети. Но не мисля, че точно Балът на командира е най-подходящото място, за да…

Арайа я погледна сериозно:

— Ако сега ми помогнете, можете да ми гостувате цял месец в Ланкония и да пробвате всички корони, които притежавам. Сигурно са около двадесетина…

Доли хлъцна. Очите й станаха кръгли от възторг.

— Можем да сложим и червени топки за елха в косите ви. А пък хазайката на Бони има едни страхотни обеци, ей такива големи седефени халки. Представяте ли си, червени, на бели точки!

— Бомба! — отвърна Арайа с усмивка. Но първо трябва да купим няколко плочи на Кармен Миранда. Мисля да изпея нещо и да потанцувам. Ще накарам Джарл Тайнън Монтгомъри да ме забележи, бъдете спокойна!

— Надявам се, че съзнавате какво правите… — Очите на Доли горяха от възбуда. — Мъжете обичат жени с кураж. И презират страхливките… Значи мислите, че ще се получи?!

— Ще гледа само мен, а не онази червенокосата — увери я Арайа твърдо.

— Ох, не се съмнявам, че ще ви гледа! Затова съм готова и ръката си в огъня да сложа. Безпокои ме само едно: как ще ви гледа?!